EG-12A

"ВИЕ СТЕ МНОГО ЦЕННИ!"

365 пъти в Библията се споменава: „Не бойте се!“. Това е точно по веднъж за всеки ден. Не бойте се от ония, които убиват тялото, не бойте се от човеци, не бойте се от истината, защото „няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае“.

„Не две ли врабчета се продават за една пара и нито едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец? А вам и космите на главата
са всички преброени. Не бойте се прочее от много врабчета вие сте по-ценни.“

Интересно е, че някои неща не се променят. Стойността на две врабчета в обществото преди две хиляди години е нищожна и такава остава и днес, но въпреки това Исус казва, че те не падат на земята без Отец да знае и да допуска гибелта им.Бог се грижи за птиците, осигурява им храна, снабдява нуждите им и контролира целия им живот, пазейки ги със суверенната си ръка.

Но да помислим, ако Той е наясно с полета на птиците във въздуха, колко повече знае за нас? Нашите отношения с Бога и служението ни не е случайно. Той е суверен и на нашия живот и в абсолютен контрол върху всичко, с което се срещаме в ежедневието си и събитията, които преживяваме, цели епизоди от щастливи случайности или преломи от усложнения и безизходици.

Трябва да признаем, че има много обстоятелства, пораждащи лавина от въпроси в нас, за които никога не успяваме да намерим нито логични
и приемливи отговори и отзвуци, нито възражения или опровержения. Отговори намираме в Божието Слово, в тайнствата, в подкрепата на духовните ни пастири и на общността.

Ние идваме в Църквата с признателност и благодарност, докоснати от силата на вярата, с която Бог ни е благословил, но и натоварени с бремето
на своите проблеми. Един изпитва финансова криза, друг има здравословни проблеми, трети семейни, четвърти е тъжен, защото е самотен и изоставен. Сатана работи чрез разочарованията в живота ни и разчита на тях, за да ни обезкуражи, затова имаме нужда от насърчение, спомняйки си, че Бог винаги е на наша страна и се бори за нас, докато преминаваме през предизвикателствата в живота си.

Понякога изпитанията в живота ни са тежки, но дори, когато сме повалени, не сме унищожени. Възможно е вече дори да сме забравили за последното сериозно предизвикателство, през което сме преминали. Колко пъти разбираме в ретроспекция, че сме се тревожили прекалено и излишно, докато замъгленото ни от страхове съзнание ни е тласкало дори да укоряваме Бог за онова, което ни се случва.

Молитви, изречени със силен глас и други едва затихващи с шепота на сърцето ни, оставят бели следи от малки мъниста в душите ни, които редят като в броеница най-съкровени разкази за сбъднатите ни мечти и изгубени надежди. Нетърпеливи и целеустремени, често търсим утрешните отговори днес, но бързо разбираме, че знанията, мъдростта и целият ни житейски опит не стигат, за да ги намерим сами.

Бог не ни позволява да знаем всичко, за да Му се доверяваме ден след ден. И Бог не очаква от нас да измисляме нови и все по-умни решения на проблемите си, а да израстваме във вярата и упованието си в Него, защото Той знае и „колко са космите на главата ни“ и всичко, през което преминаваме във всеки един момент и ще се погрижи за всичко.

Това е успокояващото послание на днешното евангелие.    Вярващият може да почива в божественото провидение на Бога, Който иска да открие в погледа ни очи, които Го търсят с доверие, че Той се грижи за нас.

Не е ли така и по-лесно да посрещнем с усмивка и жизнерадост светлината на идващото утро, радвайки се като птиците на нежния полъх на вятъра или да преживеем бурята сигурни, че след нея ще изгрее дъга, от която ще почерпим ярки и пъстри цветове, за да нарисуваме нова картина.

Днешното евангелие е добър пример. То съдържа в себе си стих, който
е успокояващ, защото Словото ни помага да погледнем по-дълбоко последиците от неоснователните си страхове и сърцевината на нашата вяра. Бог е създател на този свят и всичко, което се съдържа в него. Той осигурява ежедневно нуждите на птиците и горските и полски зверове, тези, които не сеят, нито жънат, нито се събират в плевни, но все пак са наситени с милостта Му.

Сега Исус ни казва: „А вие сте дори много по-ценни.“  Тези думи ни дават голяма надежда и ни изпълват с мир и спокойствие, че не бива да се съмняваме, че небесният ни Баща е загрижен за нас и ще ни подкрепи в нашите нужди.

Това, което слушаме днес е насърчение към Христовите ученици. Исус знае, че пътуването им в по-голямата си част ще бъде изпълнено с опасности, несигурност и трудности, че понякога ще бъдат посрещани добре и ще се радват на изобилие поради добротата и щедростта на своите домакини, а друг път ще бъдат гонени и преследвани, но независимо от обстоятелствата и положението си няма от какво да се страхуват, защото Бог ще подсигури всяка тяхна нужда. Той се грижи за врабчетата и се грижи за нас.

Той има план за живота на Своите апостоли и те няма да бъдат изоставени, докато Му служат, носейки Благата вест за Царството небесно. Бог, който контролира полета на птиците във въздуха и ги предпазва от падане, със сигурност би могъл да организира събитията в живота им, и те няма да се изправят пред нищо, с което Той не може да се справи.

Повечето от нас са прекарали живота си в опит да се грижат за себе си, но трябва да се научим да поверяваме живота си на Неговите грижи. Когато се опитваме да правим неща със собствените си сили и оставяме Бог навън, ние просто се изморяваме и разочароваме.

Бог ни познава по-добре отколкото ние познаваме себе си. Хубаво е днес да си спомним на глас, че за Него няма нищо невъзможно. Няма причина да бъдем в депресия или да изпитваме чувство на отчаяние, защото отчаянието е за тези, които са изгубили пътя. Ние не сме безпътни, Исус ни казва: „Аз съм пътят“…

Нека не забравяме тези думи, защото когато напълно се облегнем на Неговата сила, ще почувстваме и Неговия мир, и когато спрем да се опитваме да разберем всичко, Бог може да стане и Бог на нашия живот!