EG-13A

Кой е достоен за Исус?

Кой е достоен за Исус?




Преди да се докоснем до сърцевината на днешното евангелие, нека разходим мислите си в друга, на пръв поглед далечна посока, прочитайки една интересна история, разказана от френския писател Ги дьо Мапасан, позната в световната литература като „Огърлицата“.

Действието се развива в Париж някъде около 1880-та година, а главната героиня, госпожа Матилде, е мечтателка, омъжена за обикновен чиновник, принадлежащ към средната класа. Като повечето млади жени, Матилде има скрити амбиции да бъде богата и част от висшите среди на обществото. Само че съпругът ѝ е обикновен френски гражданин и не разполага със средства, за да осигури на любимата си бленувания живот.

Скоро след сватбата им двамата получават покана за аристократичен бал. Попаднала под влияние на силни емоции и очаквания, Матилде си купува красива и изискана рокля, която брилянтно пасва на грациозната ѝ фигура, но все още продължава да се чувства бедна и недокрай изтънчена и елегантна, затова решава да заеме и красива диамантена огърлица от своя богата приятелка на име мадам Жана Форестие.

И наистина зашеметяващото колие събира много комплименти от аристократичните гости на бала, а Матилде е безкрайно щастлива, но точно в края на вечерта тя с ужас забелязва, че е изгубила красивото и скъпо бижу.

Изпаднала в паника, напразно търси колието, което е изчезнало.

На следващия ден Матилде и съпругът ѝ успяват да купят същата огърлица от един бижутериен магазин, за която плащат огромна сума пари, с която не разполагат, а се налага да вземат заем и за да го изплащат в продължение на десет години, ще бъдат принудени да стигнат до крайности като да продадат дома си и да се преместят в по-беден район, да освободят прислугата си и дори да работят на две места.

След толкова години интензивна жертва дългът най-накрая е изплатен, но сега госпожа Матилде вече не е същата, старите ѝ мечти са изчезнали, а външният вид е занемарен и състарен.

Един ден тя случайно среща на улицата приятелката, от която е взела назаем колието, която е шокирана от това колко бързо Матилде се е състарила. Тогава тя ѝ признава за случилото се, че е загубила огърлицата и какво са преживели заради нея. Разтърсена, мадам Форестие отговаря, че диамантите, които Матилде е заменила с скъпо струващите, са били хубав фалшификат и че загубеното колие струва по-малко от 500 франка.

Тук авторът слага точка на тази притча от съвременния живот, разказваща с ирония една история, в която всички тези жертви се оказват глупави, но достатъчно сериозна грешка с пагубни и съдбовни последствия.

Възможно е да припознаем себе си в образа на младата жена с големи и смели мечти или нейния съпруг, готов на всичко, за да я направи щастлива, но има вероятност и да се усмихваме с насмешка, че не сме толкова глупави и лековерни. Каквато и да е реакцията ни в този момент, всички малко или много робуваме на ценности, които се оказват чиста доза заблуда и никога няма да ни донесат истинско щастие.

Насърчени и окуражени от думите на Исус, които чухме миналата неделя: „Не бойте се!“, днес се потапяме в дълбочината на още по-силно проникновение: „Който не вземе кръста си и не ме следва, не е достоен за мен“.

Веднага мислите ни отлитат към скърбите и тъгата, неизменно присъстващи в живота ни като сурова реалност, която често се опитваме да прикриваме в цял един свят от блудкави илюзии. 

За нас картината на изобразения Христос на кръста е върховна демонстрация на Божествената любов, но когато стане въпрос за кръста в нашия собствен живот, със сигурност искаме да избягаме от него, да го заобиколим и да се отървем от тежестта му възможно най-бързо. Контрастът между днешните думи на Исус към нас и тази съвременна прозаична история е много силен и ясно ни разкрива какви са слабостите ни, които ни правят подвластни на желания и стремежи, определящи ежедневно решенията, изборите и пътищата, които следваме.

Бог ни казва: вземете кръста си и ме следвайте, бъдете смирени, доверете ми се, защото Аз имам нещо по-добро за вас от това, което бихте могли да си представите, а ние упорито искаме и искаме да подредим живота си посвоему. Това означава, че трябва да положим усилия и да слезем от трона на собственото си величие, поставяйки Исус и Неговата воля като водеща сила в нашия живот.

Миналата седмица евангелието сякаш беше насочено към това да успокои неспокойното ни съзнание, вдъхвайки ни увереност, че Бог, Който се грижи за врабчетата, се грижи неуморно и за нас. Но какво да кажем за най-тежките моменти на изпитания, когато някой от нашите близки или самите ние сме засегнати от нелечима болест, когато кръстът тежи върху раменете ни и болката от страданието, което ни причинява, пронизва душите ни.

За съжаление, понякога тъгата и огорчението изграждат целия свят на нашата реалност. Дори и потънали в отчаяние, пак търсим надежда, нещо, в което да се вкопчим, сила и помощ от Бога, която да повдигне духа ни и да върне радостта ни.

Бог е свят, но още по-голямо благословение за нас е да знаем, че Той също е и любов. Христовият кръст беше необходим, за да съедини в себе си тези две истини. Но силата на Кръста остава оксиморон, събирателно понятие от думи, които принципно остават несъвместими една с друга. Исус умря и възкръсна за нас, а Неговият Кръст стои като врата към всички Божии благословения, но ние сме слаби хора, податливи на импулсите на емоции като гняв, егоизъм, похот, ревност и негодувание. Копнеем да бъдем свободни от тях, но много пъти не успяваме и се проваляме, защото плуваме в мътните води на излишни тревоги, съмнения, болни амбиции и фалшиви ценности, измерващи успеха и победите в пари, огърлици, диаманти и всякакви скъпоструващи и нищо неструващи притежания.

А можем да се сдобием с истинска свобода, разделяйки се със своето самолюбие само когато държим Кръста в челните редици на ума си и спрем да търсим смисъла на живота си във властта, богатството и честта. 

Тежестта на кръста ни поваля, но и ни учи да се отричаме от себе си и да служим на други по-възвишени цели, поемайки отговорности, които невинаги са приятни и ни харесват.

Кръстовете в живота ни са различни, но обикновено силата им е да ни променят и пречупват до неузнаваемост така, както нито един мощен призив или послание и на най-добрата проповед няма да ни накара да се предадем в ръцете на Бога, защото само обстоятелствата, които не харесваме, ни оприличават на Христос и ни приближават до Неговата смърт и възкресение.

Никак не е лесно да приемаме със смирение кръстовете в живота си, когато ситуацията изглежда така, сякаш Бог ни е забравил, отхвърлил и изоставил. Дори Исус попита Отца, защо Го е оставил? 

Но Бог не е жесток владетел на тази земя. Да си спомним, че страданието влезе в света едновременно с греха и затова кръстът придоби смисъл и значение, защото само чрез него стигаме и до възкресение.

И накрая, днешното евангелие ни докосва с още едно важно послание, че ще бъдем запомнени с добрите дела, които сме извършили. Винаги и навсякъде около нас има от онези „най-малките“, маргинализираните, бедните, бездомните, имигрантите, затворниците, вдовицата и сирака.

Бог е щедър на милости. Дава ни множество шансове за спасение: от шанса да вземем кръста си и да го следваме до онзи да напоим жадния с чаша студена вода, съдържаща в себе си океан от топла любов.