EG-14A

"ДОЙДЕТЕ ПРИ МЕНЕ!"

„ДОЙДЕТЕ ПРИ МЕНЕ…“

 

„Прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци; тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.“

Познанието за Бога е сложно, а може да убегне на мъдреците, притежаващи богатство от знания. Не е ли противоречиво такова твърдение?

В днешното евангелие Исус говори на религиозните учители и водачите в еврейската общност. Те всички се отличават с интелигентност
и са запознати с религиозната доктрина, но не са смирени по дух, въпреки впечатлението, което вероятно са създали в обществото.

Оказва се, че с дара на интелигентността и мъдростта също може да се злоупотребява и без Божията благодат истината може да се изплъзне и на най-забележителния ум, a арогантната гордост винаги отчуждава от Бога.

Любопитно е, че в днешния евангелски пасаж има рязък контраст между стиховете. В началото изглежда сякаш Исус започва да говори с укор, целящ да предизвика чувство на покаяние и смирение в слушателите си, а после променя тона и отправя нежна покана: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя“.

Бог не избра да се разкрие и донесе спасение на изгубеното човечество чрез сила, а извървя пътя на въплъщението и кръстното страдание, по който ни откри тайната на победата над греха и смъртта.

Сега Исус ни провокира да направим ревизия на духовното си състояние и едновременно ни насърчава да усилим доверието си в Него. Той изисква от нас смирение, но не красиво опаковано и поднесено с ласкава външност на благоразумие и религиозност, защото те могат да бъдат само привидни, а смирение, изразяващо се в честно отношение, което наистина ни приближава до Него и в грижа за другите около нас.

Състраданието и съчувствието, готовността да помогнеш финансово на нуждаещия се, да окуражиш с думи на надежда или жест болния
и скърбящия, е безценно. Това е реколтата, която дава истинската вяра, плодове, които, са толкова изобилни, че не могат да бъдат събрани.

Днешната неделна евангелска новина е повече от добра. Ние живеем сред шансове и непрекъснати промени и обстоятелства в живота ни без никаква гаранция за утрешния ден, но сега Исус ни отправя покана „да дойдем“ и да се присъединим към Него, обещавайки, че ако сме отрудени и обременени, ще намерим отмора и това, което е наша работа, ще се превърне в почивка.

Нима е възможно и можем ли да бъдем едни и същи в лесни и трудни времена? Само Христовите ученици могат да се осланят на Божия мир, когато животът е хаос и ситуацията изглежда безнадеждна.

Днес Исус отново за пореден път ни казва да не се страхуваме от трудностите, а да запазваме стабилност и да устояваме срещу врага
със силата на самообладанието, устойчивостта и увереността, защото Той е до нас и винаги ще ни подкрепя.

Понякога умората и безпокойството ни са непрекъснати и всеки ден имаме чувството, че сме притиснати до стената, че възможностите ни са ограничени и не можем да намерим решение. В много житейски ситуации нещата ни изглеждат по този начин, защото забравяме, че Бог може всичко онова, което ние не можем.

Във времето на цялата ни земна борба ние воюваме срещу невидим и на пръв поглед непобедим враг, но с Господ борбата придобива съвсем различен смисъл и измерение. Хората са различни, обстоятелствата също, но Той остава един и същ и еднакво загрижен и милостив към нас.

Интересно е, че Неговата поканата е към всички.

Съществува ли реално такава идеология? Възможно ли е каквото и да било да е достъпно за „всички“, без специални изключения и квалификации?

Всъщност Исус споменава едно-единствено изискване. Той кани „всички, които са в нужда“, т.е. тези, които съзнават своята бедност, ограничените си възможности и нуждата си от Него.

Това е смирението, което отваря широко вратата към Бога, докато арогантността бързо я затваря. Модерно е да вярваме в собствените си сили, но Бог е Бог на благодатта и Той не изоставя онези, които сами не могат да си помогнат.

Това е животът, който само Христос може да даде на онези, които са уморени и обременени. Това е животът на благодатта. Ако искаме да го получим, трябва да предадем цялото си угнетение и умора на Неговия  промисъл и да почиваме в обятията на сигурността и величието Му.

Исус е живата вода, която ни освежава и подмладява. Това, което е Негов дар, е не просто почивка, а цялостна промяна и нов живот. Той ни предлага спокойствие и мир в сърцата и сигурно спасение вместо умората и тежестта на ежедневните битки. Ние не можем да получим тази почивка, освен ако Христос не ни я даде.

Но как да Му я поискаме? Това е размененият живот. Каквото и да правим, нашата позиция в отношенията ни с Господа на спасението не може да се промени и ние не можем да се докоснем до висотата Му без Неговото благословение и благоволение.

Днес се потапяме в още по-дълбоките води на вярата и сме окуражени, защото разбираме със сърцата си, че никога не сме сами – нито в хубавите, нито в лошите моменти в живота. Нашият Бог е Бог на силите и победата, Бог на щастието и радостта, а Словото Му ни дава отговорите, които търсим, но ние сме твърде заети да се тревожим и да роптаем срещу бремето, което носим.

Много пъти забравяме, че Неговото иго не е натоварващо, а е пълно с любов и благодат, а още по-често забравяме, че това, което сега виждаме, не е всичко. Какво е дори цяло столетие живот, бил той и най-щастливият, отнесен към вечността. Познаваме ли замисъла на Бога и копнеем ли за Него?

Да си спомним, че Исус е светлина, неугасваща. Ако Му се доверим, Той ще осветява пътя ни и ще ни подкрепя, докато вървим, ще ни освободи от всяко духовно робство, ще ни изпълва с мир и радост, ще ни дава утеха, когато ни боли, ще лекува раните ни и ще споделя товара ни.

А ние привързани ли сме към Него? Сърцата ни ентусиазирани ли са от любовта Му? Тя е толкова даряваща! Можем да я имаме днес и завинаги,
а за да я получим, трябва само да я разменим за умората и тревогите си и просто да не се предаваме при никакви обстоятелства, защото през каквото и да преминаваме, знаем, че един ден Той ще се завърне от небето и тогава всички звезди ще ни се усмихнат!