EG-15A

СЕЯЧЪТ И ПОЧВАТА

 

 

Любовта към земята и ентусиазмът за обработването ѝ са се превърнали в основание за някои хора да намерят своето призвание в професията на земеделски стопани и градинари. Има и голям брой професионалисти и учени, изследващи основните физични и биохимични процеси, действащи в рамките на многообразието на различните видове почви. Селскостопанските работници познават богатството на плодородието и значението и стойността на земята и често използват знанията си, за да се справят с различни проблеми, борейки се за по-обилна реколта.

Евангелието тази неделя ни припомня една добре позната притча за сеяча и семената. Дори и никога да не сме виждали оран или сеитба, всички познаваме различните пейзажи, за които Исус ни говори днес. Неведнъж сме вървели по криволичещите пътища на света, който често определяме като шарен, добър или лош, приветлив или студен, и сме усещали под краката си почва, която е песъчлива, суха, подгизнала или калнa. Препъвали сме се в камъни и сме падали по стръмни пътеки, преминавали сме покрай трънливи бурени, които са ни издрасквали, оставяйки върху нас малки следи и големи белези.

За нас почвата е земята, която щедро ни дава прехраната си, но и земята под краката ни, тази, в която засаждаме плитко или дълбоко корените на нашето битие и настояще, за да се превърнем в реколта, понякога стократна, а друг път оскъдна.

Илюстрацията, която Исус ни представя сега, не е случайна. Той познава съдбата на всеки един от нас поотделно и не просто описва различни видове почва, а разкрива цялата ни вътрешна душевна геоморфология и обстоятелствата, които ни влияят и моделират.

Днес Той ни припомня различните пейзажи на човешкото сърце, които виждаме в другите и откриваме в себе си. Интересно е, че рядко сме само един тип почва, но описанията на Исус така добре пасват на начина, по който преживяваме християнската си вяра, измерена в съвсем реални стойности на отношението ни към Него и нашите ближни.

В началото днешното евангелие ни подтиква да направим тиха равносметка за себе си, но последвалото Исусово тълкуване и краят на притчата ясно ни разкриват не само какво се случва с посевите на семената, а какви са последствията от начина на живот, който водим.

Любопитно е, че притчата за сеяча е колкото недействителна, толкова и истинска. Със сигурност тя ни подбужда към размишление и незабавен и бърз вътрешен анализ, защото сме водени от културата на процъфтяващата конкуренция, към която сме възпитани да се стремим, но от друга страна, кой сеяч ще сее семе, хвърляйки го на камениста земя и сред тръните?

И така, докато самовглъбени търсим слабостите си през обектива на нашия свят и мироглед, резултатът е, че виждаме и чуваме, но не разбираме и не възприемаме.

Това е разточително, прахосническо и неефективно. Ако ще засаждаме семена сред скалите и тръните, после няма как да сме изненадани и недоволни, че нищо не е израснало. Историята, която Исус разказва, просто не се вписва в нашия свят, но тя ни дава нова перспектива, променяйки представата ни не само за нас самите, но и за Бог, който е щедър на милости и благодат.

 Той е сеячът, който хвърля едни и същи семена на всеки вид почва, при това без да прави оценка какво е качеството и потенциалът ѝ. Неговият труд, щедрост и надежди са еднакви. Той не смята, че има земя, която не заслужава да бъде засята, и хвърля обилно и там, където никой не очаква.

Не е ли така и в живота? Бог ежедневно върши чудеса, като оздравява тежко болни, освобождава зависими от бремето на пристрастяването и връща радостта на отчаяните и изгубилите надежда.

Но понякога ние оставаме слепи и глухи за Неговите насърчения, когато сърцата ни наистина са като от камък и Божието Слово никак не пониква в тях, а друг път не успяваме да опазим добрата  реколта от плодовете на вярата си, за която знаем, че е спасителна.

Днес Исус ни припомня, че никоя земя не е обявена за незаслужаваща семената на сеяча, и тук ние наистина притаяваме дъх пред Божията щедрост и снизходителност и се прекланяме пред тях.

Обикновено, когато слушаме тази притча, се съсредоточаваме върху желанието си да надникнем в себе си и да се променим, търсейки скритите си духовни недъзи и недостатъци, и отклоняваме вниманието си през призмата на егоцентричния ни нрав и дълбоката угриженост, в която често сме потънали, като пропускаме същината, че този земеделец не се интересува от рентабилността на инвестицията си и не се страхува за ефективността на вложенията си.

А сега да помислим за семената на Божието Слово, посято в нас, което е първоизточникът на вярата ни. Бог хвърля семената си навсякъде, но това не е някакъв вид недалновидна планова икономка, нито разточителство.

Подателят на това послание не го изпраща до неизвестен адресат, специалист по земеделие, за да подобри добивите и реколтата му, учейки го коя почва е добра и коя не. Ние сме тези, които Бог провокира в добрия смисъл на думата, за да осъзнаят, че дори и да не притежаваме най-добрата характеристика и качествата, Той остава верен към нас.

При подходящи условия ябълковите семена стават сочни ябълки, прасковените семена покълват и се превръщат в плодоносни дървета с напращял от сладост плод, а житните семена израстват в буен клас.

Бог е сеячът, който ни дава всяка реколта – и тази в полето, и другата в сърцата ни. Виждате ли Го да седи на трона на благодатта?

Затова можем да Го приближим с увереност, че Той знае какво преживяваме днес и какво е времето в душите ни, облачно и мрачно или слънчево и светло. Дори и целият свят да е против нас, небесният ни Отец е винаги с нас и Той иска да ни укрепи в слабостите и болките ни, а Исус е нашето убежище от всяка светска тъга и суета. Нека не бягаме от тази благодат и нека не бягаме от Бога, от отговорностите си и от истината за себе си, каквато и да е тя. Може би се надценяваме или подценяваме, или сами се определяме като некачествена почва, която не дава добри плодове, но винаги има надежда и винаги можем да се променим, разчитайки на подкрепата на Всемогъщия Бог, Който знае през какво преминаваме.

И накрая, нека се огледаме около себе си: има ли други хора, за които мислим, че не са „добра почва“ и не заслужават семената на вярата, и да се опитаме да хвърлим малко светъл лъч в душите им, разкривайки щедростта и любовта на Отца и Сина, Които вече сме познали!