EG-17A

ЗА ТЕЗИ, КОИТО ТЪРСЯТ И НАМИРАТ




Случвало ли ви се е да влезете в магазина и да направите емоционална покупка? На витрината стоката изглежда добра идея, привлекателна и на изгодна цена, защото е на промоция и можем да я вземем с намаление, и това се отнася за всякакъв вид артикули и потребление. Книги, които намираме за интересни в книжарницата, докато разлистваме страниците им, а после губим интерес и прочитаме само увода и две глави от тях и след това старателно ги подреждаме сред други техни братя и сестри по съдба на рафта в богатата ни домашна библиотека. А какво ще каже дамската аудитория за покупката на дрехи, едновременно запълващи огромна площ в гардероба и оказващи се ненужни и нежелани, често определяни на шега като отделението „нямам какво да облека“? Сигурно всички сме угаждали на някой свой каприз, а по-късно сме съжалявали, че сме допуснали глупава грешка, но днес Бог отваря очите ни за нещо доста по-сериозно от прахосването на време и пари по улиците и в търговските центрове.

Тази неделя слушаме евангелския разказ на Исус, който продължава да ни говори в притчи, а ние седим на пейките в храма, приличащи на малки деца, наслаждаващи се на някоя от вечните приказки от своето детство, очакаващи с интерес поредната поука, която без усилие ще запазим в съзнанието си. Няма съмнение, че макар и възрастни, и ние разбираме и възприемаме духовните истини с по-голяма лекота, когато са визуализирани като илюстрации от физическия свят.

Бог иска да ни помогне да правим добри избори в живота си, предпазвайки ни не толкова от безобидните грешки, а да навлезе дълбоко и трайно в мислите ни, завладявайки цялото ни внимание и същност, и затова прави истината интересна, свеждайки важни богословски концепции до реални картини, които са ни познати. Ако приемем в сърцата си посланието на Исус, ще продължим пътя си според това, което Той ни учи, а не надявайки се тайно, че можем да се справим в живота, минавайки между капките на постоянно ромолящия над нас дъжд от изпитания и благодати.

И в тези притчи Исус използва примери от ежедневието, които всеки може да разбере, защото говори за собственици на земя, фермери, стопани, градинари, хора, които са намерили съкровище, бижутери, рибари, овчари, ученици и много други. Днес Исус също използва три кратки притчи, за да покаже как всеки от нас трябва да отговори на Неговото предложение за небето. В първата Той сравнява „царството небесно със съкровище, скрито в нива, което човек намери и укри, и от радост за него отива и продава всичко, което има, и купува тая нива“.

Напоследък май не сме виждали някой да копае двора си в търсене на златно съкровище, но хората, с които Исус разговаряше по онова време, вероятно са познавали друг, който е намерил богатство по този начин. Тогава не е имало банки, а Израилевата земя отдавна е бойно поле и този далновиден народ със сигурност е искал да запази парите си, златото, бижутата, скъпо струващите дрехи и дори някои от по-ценните си мебели и затова някъде в задната част на своя имот или дори под къщата си често изкопавали дупка, в която заравяли всичко, което сметнели за ценно.

Имало и няколко депортации във Вавилон и старата асирийска територия и депортираните се надявали да се насладят на скритото богатство, когато се върнат, но много от тях попадали в плен и умирали, а след това други откривали за себе си тези съкровища, без да искат. Според еврейския закон, ако човек намери разпръснати плодове или пари, те принадлежат на търсача, но от друга страна, всичко, което е намерено от работник на чужда земя, принадлежи на собственика на земята. Затова открилият съкровище купува тази земя с радост, макар и да трябва да продаде всичко, което има, знаейки, че ще получи много повече в замяна.

И „царството небесно прилича още на търговец, който търси хубави бисери, и като намери един скъпоценен бисер, отиде, та продаде всичко, що  имаше, и го купи. Царството небесно е като мрежа, хвърлена в морето и хванала всякакви риби, която, като се напълни, изтеглиха на брега и седнаха, та събраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха вън. И в края на света ангелите ще излязат и ще отлъчат злите измежду праведните и ще ги хвърлят в огнената пещ, там ще бъде плач и скърцане със зъби.“

Може да не разбираме всичко, но когато небето е сравнено със съкровище и ценни перли, знаем, че си струва да се надяваме, но самата идея да намерим заровено съкровище препраща мислите към един известен цитат, който гласи: „Господи, дай ми сили да променя нещата, които мога, благодатта да приемам нещата, които не мога, но ако може и един милион.“

Интересно е, че във втората притча ситуацията изглежда подобна на пръв поглед, но всъщност е различна, защото този път човекът е търговец и съзнателно търси богатство, а не се натъква на него по случайност. Неговата цел е да се сдобие с печалба, но ловуването на перли е трудна работа и крие опасност и риск за живота поради голямото потапяне на около дванадесет метра дълбочина и агресивните обитатели на морето като акулите и моравите змиорки. Затова и перлите са толкова скъпи и ценни, те са сред преимуществата на богатите. Неслучайно една от съпругите на император Калигула, на име Лолия Паулина, както и египетската владетелка Клеопатра са били ценителки и колекционерки на перли в качеството им на скъпоценни камъни, които единствени не могат да бъдат рязани и полирани от квалифицирани майстори, а просто се раждат от природата перфектни.

Интересно е също, че героите и от двете притчи жертват всичко, което имат, за да се сдобият с нещо, което е абсолютно над всичко, което биха могли да пожелаят. Първият човек намира съкровището си случайно, докато вторият го намира след продължително търсене.

Същото се случва и с хората в нашата Църква и всички отвън. Посланието за Божието царство е проповядвано не само в Библията и от олтара, но може да бъде чуто по телевизията, по радиото, в социалните мрежи, но много от нас не обръщат внимание. Много е вероятно ние просто да сме правели своите си неща, извървявайки собствения си път, когато Бог се е намесил и е предначертал следите на бъдещето ни. Съкровището на спасението и вечният живот за някои от нас е било „скрито“ и може би много години сме минавали покрай него, докато един ден случайно сме го открили.

Може би невинаги сме търсили Бога, но Той ни е търсил, докато други са изпитвали духовен стремеж и са прекарали живота си в преследване и тогава един ден са открили силата на вярата и познанието на Христос. И това би могъл да бъде някой, който се опитва с всички възможни средства да запълни празнотата в живота си чрез образование, спорт, бизнес и всякакъв друг вид ангажираност, но без успех до мига, в който евангелието не донася пълна промяна в сърцето му, разкривайки отговорите на най-дълбоките копнежи и всичко останало става второстепенно.

Ние вървим по различни пътища, но към един и същи Спасител, и ако искаме Неговото спасение да бъде крайната цел и придобивка в живота ни, ще пожертваме всичко и ще бъдем възнаградени във вечността. И дано, защото при последния риболов ще има и много изплашени, когато Бог ще хвърли мрежите си. Има три начина за ловене на риба: с въдица, с малка мрежа в по-плитки води и с много голяма, между две лодки, и тя ще се напълни с добра и лоша риба, с плевели, дърва и боклука, които са във водата, но после на брега всичко ще бъде подредено в момента на окончателната раздяла, когато вярващите ще преминат във вечния живот и невярващите във вечното проклятие. До последно, докато мрежата се движи, ще има риби, които ще смятат, че са избягали от гибелта.

Евангелското послание всъщност е просто, Бог погледна надолу от небето и видя света, пълен с хора, които Той създаде и отчаяната ситуация, в която се намираме, и реши да направи нещо по въпроса. И Той изпрати Сина Си да умре на кръста за нашите грехове и сега всеки, който иска да отиде на небето и да избегне ада, е поканен да отговори, както сам прецени.

Днес размишляваме дали сме добри търговци, или не, Исус е перлата, Той е даващият, ние сме търсещите и намиращите. Царството небесно не е нещо голямо, за което да се откажем от временни богатства, то е всичко и Бог ни предлага сделка – небето за ада на нашето грехопадение. Търгуваме смъртта за живота, робството за свободата, греха за правдата и светостта, срама за радостта, отхвърлянето за приемането, жестокостта за милостта, страха за безстрашието и празнотата в душите ни за любовта!