EG-18A

„ДА СЕ ЗАРАЗИМ С ВИРУСА НА ЛЮБОВТА“

В тази част на света, в която живеем, има доста богатства, но те трудно се споделят. Обикновено масата се приготвя само за нас и за нашите близки. Не е прието неканени гости да идват в домовете ни, те са запазени за семейството, приятелите или партньорите, с които имаме общи интереси. В обществото и социалните платформи демонстрираме явна откритост, но всъщност внимателно пазим своята интимност и колкото повече споделяме лична информация, свои авторски възгледи и мнения, толкова по-затворени ставаме, лишавайки се от истински взаимоотношения извън виртуалните мрежи.

Всички осъзнаваме този световен парадокс, че със същото темпо, с което глобализацията нараства, расте и нашата инертност и ангажираност във връзките и общуването ни с другите. Може да се каже, че в този исторически момент на световна пандемия, в който живеем, страхът от предстоящи кризи, бедност и глад расте, а заедно с него и нашият егоизъм.

През изминалата седмица папа Франциск в едно от своите изявления отправи послание „да се заразим с вируса на любовта“. Прекрасен призив и дано светът се вслуша в тези думи с дълбок смисъл, препращащ мислите ни в посока на човеколюбието и хуманността и в най-чистата форма на нравствеността, изразявана с чувства като състраданието и отзивчивостта.

Може би причината за бедността е в егоизма и нежеланието ни да споделяме благата си. Невинаги си даваме сметка колко храна ще бъде изхвърлена само в днешния ден, а също и колко хора няма да могат да заспят от глад тази нощ.

Вярно е, че понякога бедността е следствие на мързела и това е друга тема, но когато става дума за храна, споделянето ѝ с другите е споделяне на живота. Без близост и приятелство няма обща трапеза, защото целият ни живот е като един споделен обяд.

За съжаление, често и самите роднини вече трудно се хранят заедно, затова не бива да се изненадваме, че общуването също е на изчезване, сякаш близостта липсва и всичко се превръща в интерес.

Сигурно си мислим какво да правим, като нищо не зависи изключително от нас, но макар и малки хора, можем да бъдем истински човеци, които раздавайки и споделяйки плодовете от своята градина променят света.

Историята, която ни разказва днешното евангелие се случва непосредствено след смъртта на Йоан Кръстител. Исус се отдалечава на тихо и пусто място и иска да бъде сам, защото скърби, но хората вече са видели изцеленията Му и познават и Него и учението Му, и тълпата тръгва подире Му, а Той, виждайки „много свят, се смили и изцели болните им“.

В този момент Исус със сигурност страда, но не се скрива и отдръпва от хората, а продължава да бъде състрадателен към техните болки и мъки, и така чак до мръкване, когато учениците Го приближават и Му казват: „Тук мястото е пусто, разпусни народа, за да идат по селата и да си купят храна“.

А после знаем какво се случва – чудото на умножените хлябове и рибите, което ни показва, че в Божието царство има достатъчно за всички. Способността на Исус да създава толковамного от толкова малко показва „майсторството“ и свръхестествената Му сила. Чудото ни показва и какъв е Божият характер, предстоящото изобилие на идващия нов живот и каква може да бъде природата в сърцата ни, когато сме преобразени.

Исус ни учи, че и ние трябва да даваме като свещеници, съпрузи и родители, ученици и работници, призовавайки ни да обичаме, дори когато любовта е трудна, да прощаваме, когато ни боли, а също и да отстояваме твърдо вярата и християнските си принципи, дори и това да означава да останем сами.

Всичко изброено звучи чудесно, но не е лесно, нали? В крайна сметка ние не сме Исус и нашите сили не са неограничени като Неговите, но Той свидетелства за духовното ни задължение да се грижим един за друг, давайки ни гаранция, че ще има достатъчно, когато живеем в хармония.

Действителността обаче е съвсем различна и всяка идеология, създадена от човека за равни права и притежания, търпи пълен крах, а  има и милиони хора, които са в крайна бедност и гладуват.

Но какво да направим изобщо? Това, което направи Исус, когато взе малкото количество храна и започна да я раздава. Когато даваме на ближния, даваме на Бог и независимо от количеството, то ще се умножи и ще ни се връща десетократно. Нека предоставяме най-доброто, на което сме способни, и Бог ще ни подкрепи, като работи заедно с нас.

В днешния неделен ден ние също си спомняме за умножения хляб на трапезата на Светото Причастие, разчупен и споделен на олтара и за дадената ни благословия в присъствието на Този, който гледаше към тълпите със състрадание, дори когато сам страдаше.

Споделянето на храна създава и поддържа чувството за общност. Когато се събираме, за да честваме евхаристията, Христос засища и най-вълчия ни глад, лекува цялата разбитост на сърцата ни и ни укрепва да вършим Неговите дела в този свят. Божията сила е жива и произвежда изобилие от любов и благодат в подкрепа на нашите нужди точно както имаше дванадесет кошници с остатъци, след като всички от тълпата бяха нахранени.

Днес Исус ни дава огромно насърчение, надхвърляйки радостта от споделената храна. Той превръща този миг в свят момент и свещен празник, давайки на насядалите гладни хора нещо за ядене, възнамерявайки да им предложи нещо много повече – Неговият план да им помогне да изпитат Божието присъствие там, където се намират, на онзи отдалечен хълм.

Но нека видим къде седим ние сред гладните в тази тълпа. Всеки от нас изпитва глад за нещо, който се опитва да запълни с храна, къщи, съпрузи, кариера, коли, извънбрачни връзки, алкохол, наркотици или нещо друго. Този глад може да е причината, довела ни днес в църквата, но дори и така да е, търсим на правилното място, защото неоспоримата истина е, че гладът, който изпитваме, какъвто и да е той, може да бъде задоволен само от Бога.

Ние сме слаби и грешни хора и често се обезсърчаваме от трудности и изпитания, но Бог ни дава сили да се изправим. Дава ни и благодат, защото невинаги се чувстваме добре приети и оценени там, където сме. Склонни сме да бъдем егоисти, но Бог ни учи да бъдем щедри, като сам е щедър с нас, но най-вече ни дава от безценната Си обич, знаейки, че всички искаме да бъдем обичани.

Божиите плодове и награди са изобилни, има за нас, които сме тук в храма на спасението, има и за другите Му деца, които временно са се отдалечили от Него, с единствената разлика, че тези, които Му служат сега, се наслаждават повече на чудесата, с които небесният Баща ги дарява, а иначе всеки е поканен да бъде герой в тази история на благодатта, в която раздаваме от плодовете в градината си, от милостта и прошката си и взаимно си предаваме вируса на любовта!