EG-19A

„ДОЙДЕТЕ! НЕ БОЙТЕ СЕ!“

Обичате ли морския бряг и панорамата на необятния хоризонт, който се открива в далечината на безкрая? И ударите на вълните, подновяващи силата си неуморно, потвърждавайки чувството, че животът никога не угасва и настоящият миг е част от една безметежна, но непроменяща се и неотминаваща вечност.

Има нещо терапевтично в солената миризма и разбиването на вълнитена брега, там, където условната мислена линия между сушата и морето предизвиква у нас усещане за необозримост, неизмерима свобода и неограничени възможности, но естеството на морската природа често успява умело да прикрие на повърхността си своята стихийна и необуздана същност.

Кой ли не мечтае за разходка с лодка в тих и спокоен слънчев ден, пътуване в прегръдката на мирния и безветрен вопъл на синевата, оставяйки зад гърба си залеза и шума на крайбрежието, но както в живота времето донася внезапни бури, така и в морето има реална опасност небето и дъждът да се слеят в непрогледна сива мъгла. Понякога само за минути жарката сила на слънцето отминава, а през нея черни облаци си проправят път, изтривайки светлината на хоризонта.

Днес църковният календар ни припомня една от малкото евангелски истории, в които Исус напълно разкрива Себе Си отвъд човешките си ограничения. Четивото, което слушаме, е част от Евангелието на Матей, но всеки един от евангелистите ни разказва, че Исус вървеше по вода.

Звучи като чудо, което е съвсем неправдоподобно по природа и за което липсва рационално обяснение, и не може да бъде доказано по никакъв начин, само че Бог е Този, Който е, а в Неговия Син Христос, човешкото и божественото се обединяват и невъзможното става действително.

И затова днес ние намираме Исусовите ученици, които са се отдалечили от брега и са заедно в лодка насред Галилейското езеро, когато бурята ги застига в морето, и те са изплашени от силните удари на вълните. Страхът е силен, но пред очите им навън мъжделее сияеща фигура, отъждествяваща неразпознатото Божие присъствие.

Всички знаем какво се случва после. Тази история е лишена от какъвто и да било романтичен сантимент и разказва за най-лошите и плашещи моменти в собствения ни живот, когато обстоятелствата, свързани със загуба на здраве, подслон, работа, физическа безопасност са тревожни и ние сме на ръба на отчаянието, мислейки, че някой е откраднал щастието ни и ни е отвлякъл от брега на радостта, който все по-малко успяваме да видим на хоризонта.

Наистина в живота ни има такива премеждия,  въпреки копнежа ни да построим солидни основи на сигурност и безопасност, мисия, която някак все се оказва невъзможна, защото почвата под краката ни е нестабилна. Старанието и усилията ни са усърдни, но излиза вятър и идва буря, която помита целия успех, който с години сме трупали.

Неведнъж в сърцата ни е бушувала и буря от страх, когато лодката на реалността ни се е люлеела, без да сме в състояние изобщо да я управляваме. В такива моменти взорът ни, макар и премрежен, подобно на този на учениците по пътя към Емаус, започва инстинктивно да търси на хоризонта помощ и вижда сиянието на божествената фигура на Господа, но често напрежението взема връх и ние не сме в състояние да Го разпознаем.

Отново присвиваме очи, за да фокусираме погледа си, но успяваме да Го видим ясно едва когато Той ни приближи и Сам дойде вътре в нестабилната лодка на провалените ни очаквания и мечти и едва тогава, когато е близо до нас, сетивата ни се избистрят и Той става осезаем, а вятърът и бурята утихват.

На тази основа почива нашата вяра, че дори и в най-разтърсващите житейски предизвикателства, и в най-опасните бури, когато нищо не е сигурно, Бог, макар и неузнаваем и привидно отсъстващ, всъщност е напълно реален в грижите си за нас и невидимо, но осезаемо присъстващ.

Ние дори не можем да започнем да опознаваме Небесния си Отец и Неговия Дух и Син, докато не приемем парадоксалния характер на срещата ни с Него и това, че Той е и близък, и далечен, от една страна, безкраен и недостижим, а от друга страна, познат и достъпен във всеки един от спомените и дните ни. Винаги ще бъде така и трябва да приемем, че можем да познаем Бога, но никога няма да ни бъде дадено да знаем всичко за Него.

Днешното евангелие отново е насърчение за нас и ни разкрива обнадеждаващи истини, припомняйки, че не само Исус ходеше по вода. Петър също тръгна по нея и докато гледаше Исус в лицето, успя да се задържи на повърхността й, но после страхът го събори в бушуващите води.

Много често сме побеждавани от грижите, които носим в сърцата си, но Бог не спира да ни кани да преживеем и тази поредна буря заедно с Него, а ние, понеже сме Го познали като Месия, рано или късно ще съберем кураж да излезем от лодката на страха и ще осъзнаем, че сме уморени от житейските си битки и е дошло и нашето време да заживеем с вяра,
че Той, Който е Бог на силите, винаги може да ни подкрепи сред бурното море на стихиите, които ни повалят.

В евангелието Матей създава впечатлението, че Петър все още не е сигурен, че Исус стои там, но е готов да излезе от лодката и да тръгне към Него и това никак не е малко, защото Петър не се опитва да действа на основата на неопровержима сигурност, а поема риск, прекрачвайки още по-несигурната и дори липсваща твърда земя под краката си.

А отговорът на Исус към него и към нас, който ще чуем, когато и ние се осмелим да правим малки крачки, за да Го приближим, ще бъде: „Дойдете! Не бойте се!“. Това означава, че е време да потеглим на път с вяра, сигурни, че Той неминуемо ще ни подкрепя, каквото и да се случва, само не бива да забравяме да гледаме в сияещия Му образ пред очите ни. Виждаме какво стана с Петър, как той загуби контрол, когато сне погледа си от Господа и веднага започна да потъва.

Не е ли същото и с нас? Лесно е да бъдем потиснати и депресирани там, където живеем. Достатъчно е да завъртим глава наляво или надясно, виждайки състоянието на света. Ако започнем да се вглъбяваме в проблемите си, сякаш този момент е всичко, което имаме, бързо ще потънем. Тежки изпитания, укори и обиди, думи, които са ни наранявали и обезсърчавали, но днес трябва да си спомним, че във всяка ситуация и криза, в която земната гравитация ще ни тегли надолу, Исус ще ни повдига нагоре. Стресът и тревожността често нарушават нашето възприятие и преценка. Изпаднали в сериозно затруднение, често се опитваме да работим усилено, за да се задържим над водата, но поради страх отклоняваме погледа си от Бога и тогава ставаме неспособни да разпознаем надеждата, когато се появява на хоризонта ни, а тя ще ни задържа, когато се подхлъзваме, ще връща радостта в душите ни, ще ни помага да покоряваме върховете и на най-високите планини и ще ни държи изправени сред водите на бурното море.