EG-20A

                                                                                                                    МАЙЧИНА ВЯРА И ЛЮБОВ

„О, жено, голяма е твоята вяра, нека ти бъде по желанието ти!“

Това е отговорът на Исус към молбата на хананейската майка, дошла да проси изцеление за дъщеря си от Него. Лесно си представяме тази сцена. Една жена пада на колене пред Христос и търси единственото, което може да спаси детето ѝ – чудото на величието и милостта Му. Евангелието неведнъж ни разказва за изумителната сила на безусловната и жертвоготовната родителска любов. Няма нищо като любовта на майката и няма нищо като любовта на Бога, а какво да кажем за любовта на майката, която обича Бога и осъзнава, че е зависима от любовта и грижата Му към децата ѝ.

Интересно е, че в този разказ евангелист Матей не ни запознава с подробности относно образа и живота на тази жена, дали е благопристойна или не, освен че ни казва, че не е еврейка, а езичница хананейка. Така Исус отваря вярата на Израел за всички хора и по този начин пътят на Израел към Бога се превръща в пътя, който голяма част от човечеството ще извърви в бъдеще време.

Сега Исус премахва привилегиите на религията и религиозността, предавани по наследство, и дава право на всеки да Го приеме като спасител в сърцето си, независимо от националната и културната си принадлежност, и отнема монопола и законовото основание вярата и Бога да бъдат присвоявани, защото Той е баща на всеки, който е създаден по Негово подобие. Умът и провидението Му надхвърлят всички наши разбирания и Исус през целия си земен път ни учи на това.

Небесният ни Отец няма народност, Той е алфа и омега на безкрая, Той е, Който е, Един и Същ, често различен от нашите суетни светски представи. Библията ни разкрива какъв е Богът на всемира, а вярата в Него ни обединява и превръща в свят народ, който преминава през земната пустиня, вървейки към небесния рай.

Всеки от нас преживява срещата и познанството си с Бог по свой начин, но нашата човешка мисъл не може да определи напълно кой е Той. Представяме си лицето Му, облято в сияеща светлина, и очакваме да чуем гласа Му и Неговото откровение.

Вглеждайки се в образа на хананейката, която не принадлежи към народа на Израел, но припознава Спасителя на света, ние ясно рзбираме, че Исус премахва мащабните разделения между достойния и недостойния и заслужилия правото си на наследство по рождение и осиновения. Можем да си представим, че във всеки момент двама силно вярващи християни в различни точки на света се борят с тежка болест, еднакво молейки се и надявайки се на оздравяване, но единият получава изцеление, а другият не.

Ако Бог ни е подкрепял в трудности, сме почувствали невидимата сила на всемогъществото Му, но само силната вяра ще разпростре доверието ни в Него далече отвъд предела на нашите мисли, възприятия и личен опит.

Винаги съществува опасност да формираме свой собствен Бог и по този начин да създадем пречка за опознаването на истинската същност на спасителния план, затова трябва да приемаме и споделяме посланието на Исус и Словото Му, не като трохи, а като обилен обяд. В този момент трапезата се приготвя пред очите ни на олтара, там, където небето целува земята и където най-добре можем да се докоснем до величието и любовта на Отца чрез Сина, Който сега раздава хляба на живота на хора от всички народи на земята.

Исус хвали и поощрява силната вяра на хананейската жена, но това не е единственото, което ни казва, като отговаря на молбата ѝ. Една майка често е готова да се изправи пред всякакви неуловими на брой мисии в името на децата си. Животът ни е посочвал безброй такива примери за любов, която не се изчерпва и не се променя, не се уморява да прощава и се раздава до сетния си дъх от дъното на горящото от обич майчино сърце.

Сила, съчетана със състрадание, от които се раждат лечебен шепот и нежно дихание, чудодейно отнемащи от болката на децата, които е родила, но винаги разчитаща на могъществото и милостта на Исус. Това е, което и ние трябва да правим всеки ден от живота си, и затова говорим за тази жена в днешния неделен ден.

Невинаги това, което ще получим от Бога, ще бъде онова, което сме искали, но по силата на Словото винаги сме поканени и призовани да застанем пред трона на величието Му и смело да искаме точно както направи тази майка, осъзнаваща, че каквото и да не е наред с дъщеря й, тя може да го промени, покланяйки се пред името и лицето на Спасителя.

И това е скъп урок: не е важно кой съм аз, защото колкото и да съм достоен, пред лицето на Бога всичките ми недостойнства са оголени и онова, което получавам от Него, е даром и се основава само на факта кой е Исус и какво Той направи за мен и за нас. Много пъти отиваме твърде далеч в самооценката си и прекалено егоцентрично мислим за постигнатите успехи, забравяйки, че без Бог да е бил добър и щедър към нас, няма да сме същите.

Днес евангелският разказ ни припомня, че привилегиите ни се определят от вярата и доверието в Бога и Неговия план за живота ни, докато Исус поставя началото на един нов народ, преди да се превърне чрез възкресението в космическия Христос, Който може да се роди във всяко човешко сърце на планетата, копнеещо за любов, щастие и добро.

Божието присъствие на Исус в душите ни е което ни придава достойнство, а после с вяра стъпка по стъпка ще изминем дълъг, но сигурен път към изцелението и спасението. Библията ни учи, че Исус търси вярата като колекционер и ценител на скъпоценни камъни и когато я намери, се изпълва с радост, затова, каквото и да поискаме от Бога, нека бъде с вярата и очакването на майчиното сърце, за които слушаме днес и тогава ще видим, че нуждата ни се превръща в чудо!

Хананейската жена е смела, тя търси Исус и тича след Него в опит да Го доближи и да изпроси помощта Му без никакви претенции, коя е или каква е. Тя не изтъква свои заслуги и не казва, че заслужава нещо специално, заради това, което някога е направила. Единственото, което има в този момент е вяра, кой е Той и какви са Неговите, а не нейните възможности. Това е и нашето насърчение днес, в житейската ни мисия и призвание да бъдем майки или бащи, братя или сестри, клирици или лаици, но винаги тези, които Го търсят и се обръщат към Него с благодарност за радостта, с която ги дарява и с молитва за всяка своя тревога.