EG-21A

„Ти си Петър и на тоя камък ще съградя Църквата си и портите на ада няма да й надделят…“

Не винаги изглежда така. Посещаемостта намалява, семейства и млади хора се отдалечават, има разделения и конфликти, понякога и ужасни скандали. Има места по земята, на които християните са убивани, сградите нападани и опожарявани от терористи. По света финансовите средства за църквите се изчерпват и те затварят врати, оставяйки старите олтари самотни и тъжни. Понякога и на най-верните християни за кратко минава през ум мисълта дали Църквата ще оцелее особено след като в последно време модерният вирус обърна с главата надолу живота на всички ни и разреди иначе препълнените пейки в храма, в който заедно и един за друг споделяме молитвите си. Света и обществото, в което живеем е изпълнено със сериозен негативизъм, но ние винаги търсим посока. Отговорите на всеки от въпросите ни се съдържат в Библията, но понякога имаме нужда от още разяснения. Ето защо учението на Църквата е толкова важно, въпреки че е подценявано, когато хората мислят, че да бъдеш част от църковна общност не е задължително условие, за да си добър човек или изобщо, за да бъдеш християнин. Вижда се, че има голяма критика и осъдителност, хора, които постоянно търсят и намират вина в другите, но за щастие има и други, които са способни да обичат и насърчават с цяло сърце и душа, подаващи ръка на падналия и монета на бедния. Със сигурност ще намерим такива човеци и сред нас, притежаващи таланта да подтикват останалите да бъдат повече като Христос.

Църквата не е музей на светци, но тук ние израстваме в светостта, изминавайки своя личен път на вярата и познаването на Бога. Днес говорим за Петър, но за повече кураж да си спомним и за апостол  Павел, който изповяда греховете си и започна служенето си в църквата. Той се разкая и Бог му отвърна с любовните думи на опрощението, разтваряйки небето пред него. Църквата принадлежи на Христос, няма съмнение, но Бог добре знае, че имаме нужда и от тази църква и от символ на единството на нашата вяра, личност от нашето време, Папа, които да ни водят и връщат обратно към истината, докато понякога се отдалечаваме и губим чувството за правилно и грешно, решавайки, че можем да правим всичко, което ни харесва. Така че, когато някой ни заявява в очите, че не се нуждае от църква, смело можем да отвърнем, че не е вярно, защото само с нейна помощ се усъвършенстваме до най-добрите християни, които можем да бъдем. Църквата е от съществено значение за нас вярващите, защото тук слушаме проповядването на Словото и се докосваме до тайнствата на Бога и получаваме благословия, но най-хубавото е, че, излизайки навън самите ние можем да бъдем благословия за някой друг. Тази църква е и нашата скала, камъкът, върху който градим щастието си и сатана знае това, но понеже не можеше да унищожи Исус, както не може да унищожи църквата и сега, атакува мен и вас. Той продължава да създава раздори и конфликти, предизвиква омраза и прави всичко възможно да ни въвежда в грях, но Бог е по-силен и затова Неговата Църква ще издържи дори когато всички сгради на земята ще рухнат и всичките ѝ членове ще останат живи.

 „Ти си Петър и на тоя камък ще съградя Църквата си и портите на ада няма да й надделеят…“ От самото начало Бог знае от кого и от какво се нуждаем и затова Исус предаде властта Си на Църквата, която да ни дава духовна храна, да ни подкрепя с Божието Слово и истината в пълнота, такава, каквато ни е дадена, вечна и неотменима, заедно с онези болезнени части, осъждащи греха и греховното поведение, които ни засягат. Днешното евангелие ни припомня, че Христовата Църква никога няма да бъде заличена, защото тя не е само физическа сграда и не е ограничена в рамките на определено място в пространството. Църквата сме ние вярващите и нашето присъствие и общение в нея, които я изпълваме с живот. Когато вратите на храма бяха затворени, Бог превърна домовете на верните в многобройни малки и сплотени домашни църкви, в които всекидневно, ние свещениците влизахме като скъпи гости, носещи Благата вест, че победата над злото е повече от сигурна. И няма как да е другояче, след като Църквата е изградена върху убедеността и твърдата вяра на нашите предшественици, че Исус е Син на Живия Бог, достигнала до нас със силата на незатихващото ехо от миналото и отнесено от вятъра на Светия Дух в бъдещето. Авторитетът, който Исус дава на Църквата е във властта на победата над греха и важната задача да пази ключовете на небесното царство и провъзгласяването за разтворените небесни порти за нас по пътя на потърсеното опрощение и желано спасение. Исус е пътят, истината и животът. Той е историческа личност, но надхвърля границите и контурите на историята и църквата Му се намира навсякъде, където хората знаят, че Той е Христос, Синът на живия Бог. И тази съкровена изповед също е основополагащ камък на църквата, в която сега стоим. Исус се въплъти, за да ни приближи до реалността на Бога в човешка форма. Тайната на това кой е Исус е тайната на любовта и най-голямата тайна на вярата. Неслучайно в неделното евангелие днес Той пита апостолите и нас: „Кой мислиш, че съм Аз?“, въпрос, отправен към цялото човечество и ненапразно времето се разделя на преди и след рождението на Христос и това говори за Неговата изключителност. Всеки от нас има своя отговор кой е Исус, дали е голям пророк в живота ни или е всичко за нас, извор на радост и спасение. И нашите мисли са различни, обусловени от времето и условията, в които сме израснали и в които живеем сега. Исус е въплъщение на небето и земята, Бог и човек. Исус е Христос, спасителят, Който повдига погледа ни към небето, докато сме на земята. Този, който не търси отговор на въпроса, кой е Исус още не е размишлявал и за смисъла на живота. Това не е отговор на интелекта, а на вярата и той се дава не само на думи, но и със свидетелства всеки ден и всеки час. Най-пълният отклик може да даде не най-умният човек, а този с искрено сърце, разпознал божественото въплъщение. Всеки се опитва да проникне в тайната Му и всеки иска да черпи от богатството му, но тази тайна винаги ще бъде малко неясна и невъзможно да бъде определена и разкрита докрай, но който обича, ще я познае, когато със сърцето си разпознае ближния в лицето на брат си.

А кой е Исус за нас, Йоан, Илия, Йеремия или Христос, Синът на живия Бог?