EG-22A

                                                                                                               XXII НЕДЕЛЯ, ГОДИНА А

                                                                                                               Вървейки към Йерусалим

Горкият Петър! Как да разбере? Тъкмо беше поздравен и провъзгласен за камък и скала и изведнъж Исус му проговаря с думите: „Махни се от мене, сатана! Ти си Ми съблазън! Защото мислиш не за това, що е Божие, а за онова, що е човешко.“

„Никога, Господи!“ Това никога няма да се случи! Ти няма да пострадаш, защото си силен! И ние бихме искали това и онова да не се случва в живота ни и някой рицар в бели и победоносни доспехи винаги да ни брани от злото, докато достолепно се превръщаме в безсмъртни герои, но Исус знаеше кой е и защо е дошъл на земята – че ще бъде убит, ще умре и на третия ден ще възкръсне.

О, Господи, колко много обичам да Те виждам зад фасадата и между стените на красиви църкви, да чувствам присъствието Ти в тишината на извисяващи се куполи и арки, а музиката на църковните химни и хваления да гали сетивата ми и душата ми да бъде обляна от топлата светлина, грееща от розетата, отразяваща се в стената зад олтара на моя храм. Позволи ми да Те хваля и славословя, да се прекланям пред величието Ти и Твоята неизменна доброта!      

Обичам да се докосвам до Твоето величие, Господи, когато вдигам погледа си към висините, към нощния небосвод и звездите и се възхищавам на славата Ти. Обичам да гледам планините, реките, цветните поля и градините, които Ти си създал и да благоговея пред  красотата им. Обичам да се взирам в хоризонта на морето и да изпращам мислите си далече оттук, към безкрайността, която Ти притежаваш в Десницата Си. Обичам да си представям изворите с жива вода, които бликат от нея, съзнавайки, че те са само капка от Твоя вечен океан. Колко много Те обичам, Господи, защото знам, че си велик, и познавам добротата Ти, но колко ми е трудно да мисля за болката, загубите и несигурността в живота ми.

Ние сме на страната на Бога, видели сме светлината Му, познаваме Го като любящ и милосърден Баща, ежедневно се обръщаме към Него с доверие в молитвите си, наричайки Го Татко, и въпреки това ни е трудно да приемем със смирение волята Му, така както видяхме Синът да слуша Отца.

Днешното Евангелие е урок, в който Исус ни показва какви са правилните отношения и връзка с Бога, но Той не ни говори от пиедестала на Своето божествено величие, а от низината на нашите човешки мъки и страдания, които сам вкуси в тази „плачевна долина“.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                „Той трябва да отиде в Йерусалим и да страда много от ръцете на старейшините, първосвещениците и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да възкръсне“. Няколко думи, които се побират дори в едно изречение, а каква мощ крият в себе си, пазейки „тайната“ цел на земното Христово служение и Божия план на Отец за спасението на цялото човечество.

Тази е новината, вестта, която наричаме добра – че Той, Христос, е дошъл да страда, да умре и да бъде възкресен за опрощаването на моите грехове и греховете на целия свят, а после всеки, който Го познае, ще трябва „да вземе кръста си и да Го следва и да погуби душата си, за да я спаси и намери“.

Понякога дори само нашите убеждения и любов към Исус са достатъчни и се превръщат в кръст, когато нечии очи ни поглеждат с недоумение и пренебрежение заради вярата ни. Понякога боли още преди гвоздеите на тежка болест, тревога или загуба да са забити в дланите ни, преди да сме обидени, похулени и прогонени, а все още само неразбрани.

Друг път да вземем кръста си и да вървим напред, е също като да приемем и живеем с болката, която изтезава душите ни, страдания и скръб от всякакъв вид, за които можем да разкажем, но нищо не можем да направим. Може би някой жесток управител като Пилат ни е осъдил на кръста съвсем незаслужено, единствено защото не се е противопоставил на несправедливостта да ни унищожат виковете на разярената тълпа, жадна за кръв и отмъщение.

Сигурно се е случвало и пътят пред очите ни неочаквано да свърши и ние да се озовем на ръба на бездна, която застрашително зее, или браздите, през които вървим, да са твърде дълбоки, така че крачките ни да бъдат трудни, мъчителни и бавни, а товарът на плещите ни да е толкова тежък, че при всеки опит да се изправим да ни поваля на земята.

Но все пак ние не сме в състояние да забравим надеждата, породена от вярата в сърцата ни и тя до последно остава наша спътница и ни припомня, че на Виа Долороса Симон киринеецът повдигна кръста на Христос. Този Симон мога да бъда и аз, когато помагам, но може да е и всеки от моето семейство, приятелите или съседите ми, някой познат или непознат.

Когато сме объркани в живота си, всеки момент се превръща в кръст, но докато носим кръстовете в живота си, нашата помощ идва от Господа, който винаги провожда някого, когото очакваме и не очакваме. Най-голямата от Божиите заповеди и най-красивото послание на тази земя е да се предадем на любовта, а жертвоготовният евангелски пример на Христос ни учи, че да поемаме кръста си, означава не само да сме готови да понасяме тежестта му, но и да правим това, което е правилно, да обичаме щедро и да помагаме на близките си в техните трудности.

Нуждаем се от по-малко осъждане и повече обич, за да бъдем подобни на Него, Който пое греховете ни и възстанови връзката ни с Отца, но въпросът е защо да го правим, след като нашата култура твърди, че тези, които искат да спасят живота си, могат да го направят, най-вече като притежават повече богатства, сила и власт.

Само че ще дойде друго време и ще настъпи нов триумф, защото когато Исус се върне тук, това няма да е само един невиждан апокалипсис, но и денят на най-голямата победа над злото. Така завършва и неделното евангелие с думите на Исус: „Защото ще дойде Син човечески в славата на Отца Си със Своите ангели и тогава ще въздаде всекиму според делата му“.

Тези думи променят цялата картина на нашите мисли и посоката на живота ни. Какъв ще бъде отговорът ни? Как ще „поемем кръста си“, за да следваме Исус, служим ли с радост на Бога и как действа Светият Дух в нас?

Ден след ден Бог ни насърчава да вървим смело напред въпреки трудностите и изпитанията в живота ни, помнейки, че всеки кръст ни отвежда от объркването на Петър към фокуса на Исус и от уязвимостта и несигурността на земното ни битие към славния миг на увенчаването с короната на непреходния и неугасващ живот, защото днешният момент заедно с цялото ни минало, настояще и бъдеще остават спомен – мимолетен като пара и само кратък миг от вечността.