EG-26A

ДА, АМА НЕ.         НЕ, АМА ДА.  

 

„Да, ще ида, господарю, ала не отиде“ или отговори „не искам, а после се разкая и отиде“. Днес си припомняме притчата за двамата синове и лозето.

Да, вярвам, Господи, и Те благославям! Да, ще пазя Твоите заповеди и да, ще Те следвам във всеки един от дните си! Но колко пъти това е почит само на думи, когато служим на Бога с устата си, а сърцата ни са сковани в лед от студенина и безразличие.

Понякога всичко може да бъде преструвка. Има много примери за обещания, които са щедри и празни, но има и много истории като днешната притча, в която синът отхвърля заръката на баща си, а после съжалява, връща се и започва да работи „в лозето“, за да изпълни волята му.

И за да стане илюстрацията съвсем близка до нас, нека погледнем няколко ярки и запомнящи се сюжета, „разкази по действителен случай“ от реалния живот, които са ни познати, подредени, така както е модерно, в една скромна класация на не чак дотам модерния критерий на най-висшата ценност, тази на светостта.

Свети Матей – апостол и евангелист, но преди тези почетни звания и титулувания – бирник. Въпреки че Матей е бил евреин, той е работил за римското управление като бирник, но това не е най-лошото, защото работата по събирането на данъци от физически лица позволявала начисляването на много повече от таксите. Допълнителните такси осигурявали на бирниците, ако не охолен, то със сигурност добър живот и често тези събирачи на данъци тормозели и заплашвали гражданите, за да съберат парите, за което били презирани и приемани като предатели. Дотук историята с нищо не подсказва, че точно този Матей, когато срещне Исус, ще се промени напълно и ще бъде един от дванадесетте ученици и автор на едно от четирите евангелия.

Спорно е можем ли да поставяме апостол Павел на второ място в каквато и да било класация, но преди името му да стане едно от най-разпознаваемите и забележителни в Библията, той беше Савел от Тарс и виден гонител на „християнската ерес“. Преди да се обърне по пътя за Дамаск, Павел е всявал ужас у християните, преследвайки ги и хвърляйки ги в затвори и тъмници. Той е и човекът, подкрепял и станал съучастник на онези, които убиха до смърт с камъни свети Стефан, първия мъченик, пострадал заради провъзгласяването
на Христос за Месия и спасител. Но Павел срещна Исус и всичко се промени. „Савле, Савле, защо ме гониш?“ е въпросът, който преобърна живота му, и грешникът се превърна в светец.

Какво ще кажем за свети Августин? Отгледан от добра и силно вярваща християнска майка – света Моника, първоначално той е увлечен и сериозно повлиян от манихейството и неговия дуализъм. Буен младеж, той има връзка с наложница и едва осемнадесетгодишен, тя ражда незаконен син от него. Дълги години живее с нея, но така и не се жени, а след раздялата им животът му поема в напълно противоположна посока и след като обръща сърцето си към Бога, Августин приема кръщението, става свещеник, епископ, а след смъртта си е признат за един от учителите на Църквата.

Света Мария Египетска – покровителка на каещите се, проститутка. Бяга от дома си на 12-годишна възраст и тръгва по много лош път. Толкова се наслаждава на съблазняването на мъжете, че през повечето време дори не е взимала пари за услугите си. Такъв живот води в продължение на 17 години, когато стига в Йерусалим и се опитва да влезе в църквата на Гроба Господен, но невидима сила я възпрепятства и именно това събитие я кара да осъзнае греховете си и да съжали за тях. Разкайва се и моли за прошка при статуята
на Благословената Майка и обещава да се откаже от начина си на живот. След време отново се опитва да влезе в Църквата и успява, а по-късно получава опрощение и Свето причастие.

Списъкът е голям, примерите интригуващи и могат да продължават, но днес прочитайки разказа на евангелист Матей, слушаме гласа на Бога и думите, с които Той ни води към лична промяна и обръщане. И разбираме, че тези, на които ние често поставяме етикети и отхвърляме и смятаме за най-ниски в обществото, също са включени в плановете на Бог и са важни за Него, защото Той иска и може да ги използва за разпространение на Словото си и добрата вест.

В диалога, който слушаме, Исус отговаря на въпросите на потопените в писанията фарисеи, които не повярваха на посланието на Йоан и се отказаха от Него, докато и най-низшият от грешниците може да повярва и да се разкае.

Склонни сме да възприемаме този евангелски пасаж като обиден към религиозните хора, но забравяме, че Бог желае спасението на всеки един от нас, бил той фарисей или „прословут грешник“. Исус влага доста дълбок смисъл в поуката от този разказ, провокирайки ни да мислим кой е правилният път в крайна сметка, да бъдем църковни и религиозни хора, или отдали се на греха.

Преди да достигнем до крайния отговор, много важно е да обърнем внимание, че Бог се обръща към Своите синове императивно: „Иди, сине!“, и тук всяка заблуда е разбита, защото истината е, че Небесният ни Баща изисква от нас да изпълним волята Му. Следва и разобличението, че едни твърдят, че се подчиняват на Отца и отиват в неговото лозе, но в действителност не го правят. Междувременно грешниците, които първоначално се бунтуват, може да променят мнението си и да изпълнят нарежданията. Те всъщност влизат в лозето преди религиозните водачи, които все още стояха пред портата.

Няма как да не признаем, че това е шокиращ обрат. Невинаги нещата са такива, каквито изглеждат, и онези, които уж живеят за Бога, може да не са тези, които в действителност работят в Неговото лозе, а от друга страна, тези, които имат вид на непристойни и отдалечили се от Него, да са по-близо.

И тук стигаме до кулминацията, отвеждаща ни отново в епицентъра на разтърсващите чувства и събития в живота на добрия християнин, разбирайки, че става въпрос преди всичко за любов към Отца. Фарисеите бяха свели Бога до набор от правила, затова не успяха да разпознят и приемат Исус като Спасител.

Ако вярата за вярващите е само въпрос на спазване на заповеди и правила и хваление с устата, то винаги можем да намерим начин да ги заобиколим. От друга страна, ако имаме изпълнени с обич сърца, не само ще влезем в лозето, но и ще го направим с радост.

Руският писател Фьодор Достоевски попита: „Може ли човек да бъде добър без Бог?“. И това наистина е много важен въпрос. Днешната притча много ясно ни посочва, че не е достатъчно да бъдем религиозни, защото вярването в правилните неща няма значение, ако после не правим правилните неща.

В тази неделна сутрин дойдохме в църквата и чухме гласа на Бога и вече сме готови с отговора: „Да, Отче, ще отида“. Нашето присъствие тук и нашата изповед на вярата са точно такъв отговор към Бога. Въпросът сега е, ще влезем ли да работим в лозето?