EG-28A

                                                                                                                И ТИ СИ ПОКАНЕН

В един момент имаше хубаво вино, вечеря и забавления, а в следващия – паника и отчаяние. Да, става въпрос за Титаник и титаничното му напомняне, че всичко, което представлява част от нашия уязвим и илюзорен свят, може да рухне за броени секунди. Но днес ние идваме със съвсем друга нагласа в църквата – обнадеждени и с очакването да чуем добрата новина от Евангелието, че пътят към спасението е отъпкан и вратата на Божията любов и милост е широко отворена за всички нас, дори и корабът на живота ни стабилно да потъва.

Някъде из дебрите на своята ангажираност и обремененост като скитници, които се лутат без ясна цел и посока, много пъти сме объркани в опита да се сдобием с нещо по-голямо и ценно от това, което вече притежаваме.

„Тогава и там“ – понякога изпитваме силно желание да бъдем на точно определено място, в точно определено от нас време и в компанията на хора, които определяме като специални. В живота си получаваме и раздаваме не една и две покани за празници и събития, но случва се и да отхвърляме и да бъдем отхвърляни, на моменти без дори да осъзнаваме.

Представете си хубаво подготвена вечеря с подредени ястия, но всички вкъщи са разсеяни и ангажирани със свои неща. Съпругът чете вестник, слуша новини или гледа поредния футболен мач. Дъщерята е съсредоточила цялото си внимание върху телефона и непрекъснатите съобщения, които получава от приятелите си, а синът е зает да свири на китара или да слуша музика в стаята си.

Вечерята е сервирана на масата и в последните десет минути се чуват поне три различни покани на висок глас към цялото семейство, за да дойдат, докато храната е все още топла. Може и да не се замисляме, но това е важна покана, която, без да искаме, пренебрегваме. Да не говорим, че огорчаваме някого, и то с лекота, понякога собствената си майка, която много обичаме. Но не го разбираме, защото сме твърде погълнати и заети.

Днешното Евангелие ни припомня една такава притча, която не е за храна, която изстива, а за покани и гости, заинтересовани и незаинтересовани, почетни и маловажни, уважавани и неуважаеми, пременени и дрипави.

Интересно е, че в реалния живот заради социалното разделение в обществото рядко ще видим някъде да се смесват различни кръгове и прослойки от хора. Така ще бъде и в Божието царство, но с една голяма разлика, че за там поканата е универсална и достига до всички – до едни по-рано, до други по-късно, а дали ще седнем на вечната трапеза на щастието, любовта и мира и ще останем на нея, зависи от нас самите и нашите усилия и приготовление, а също и от нашата премяна.

Притчата, която Исус ни разказва днес, има ясно разбираемо послание, важно остава само да разберем, че Бог не ни моли да попълним анкета, давайки мнение и оценка за поканата, която ни отправя, като посочим нещата, които харесваме и се оплачем от онези, които не харесваме. Ние много добре знаем, че сме благословени да бъдем поканени на Неговата трапеза, олтара, но понякога се държим така, сякаш Той ни дължи тази покана. Ако Бог ни даде това, което наистина заслужаваме, какво ли ще получим?

Окуражаващо, тази притча не ни разказва за някакви достойни и високопоставени в йерархията хора, които са за пример, а се отнася за Божията благодат в живота ни, от една страна, и за благодарността и нашите действия в отговор на Божия призив, от друга.

Но защо първоначално поканените гости пренебрегнаха поканата на царя за сватбеното тържество на Неговия син? Бързо се досещаме, че става въпрос за евреите. Исус дойде при собствения си народ и те го отхвърлиха. И пак възмутено се чудим защо? Дали постъпиха така, понеже чувстваха, че Бог не отправя подобаващо поканата си към тях? Или предпочетоха да изпълняват собствената си воля пред Божията? Преди да ги осъдим и отпишем от списъка със спасените, трябва да се запитаме къде се намираме ние и как изпълняваме Божията воля в нашия живот? Да не забравяме, че Бог вече ни покани на трапезата си и ние стоим тук в Неговото присъствие. И как гледаме на тази покана, в какъв вид сме дошли, с чисти сърца и души или прикриващи малко от своите слабости?

Връщайки се към историята за титаничния Титаник, когато корабът започва да потъва, капитанът, господин Смит, издава заповед на членовете на екипажа първо да се погрижат за жените и децата и да ги качат в спасителните лодки. И тогава Даниел Бъкли, пътник от трета класа на кораба, се преоблича като жена, за да може да се качи на борда на една от спасителните лодки.

Има ли измамник на масата и сред нас? Възможно е. Дори и по времето на най-прочутата вечеря в света „Тайната“ имаше предател, Юда Искариот беше там.

А сега как изглежда списъкът с гости на нашата трапеза? Има ли  „аутсайдери“, хора, които поглеждаме с пренебрежение заради това, че са нови, нередовни, със слаба вяра, с различна култура и от ниските слоеве на така наречената социална класа? И има ли хора като Матей, Закхей и Мария Магдалена, самарянката при кладенеца, прокажени, фарисеи и садукеи и всички други, за които се сещаме?

Това е Божията благодат, тук, на този празник и трапеза всички са поканени. И добрите, и „лошите“ могат да влязат в сватбената зала, докато тя не се напълни. Поканените са от улиците и уличните ъгли – грешници, осъзнаващи, че се нуждаят от спасител.

В църквата ли сме днес или имаме оправдание, докато преливаме от пусто в празно и гоним вятъра по ниви и тържища? И ако сме тук, ще се приближим ли към олтара, ще приемем ли Светото причастие в сърцето си? В каква премяна сме облекли душите си – чиста и спретната или дрипава и мръсна?

И в този момент достигаме до кулминацията, защото, оказва се, че премяната е важна, дори и да сме влезли и да седим на масата, ако не сме подобаващо облечени, ще бъдем изхвърлени от празника и изпратени на много лошо място, където има плач и скърцане със зъби.

Нима са толкова важни дрехите и добрият външен вид? Сигурно, но тук става въпрос за една много силна метафора, а именно, че премяната символизира покаянието. Всички имаме грехове, за които да съжаляваме и да молим Бога за милост и прошка, и днес може да е най-подходящият ден за това в живота ни.

Затова нека погледнем там, където пророк Исаия насочва погледа ни в първото четиво, към хълма Сион, към Йерусалим, към планината, в която се съединиха небето и земята, на мястото, където Господ се среща с човека, и там, където самият Той подреди трапезата за най-големия празник, на който ще изобилстват най-изисканите ястия и най-добре отлежалите вина!