EG-29A

„Отдайте прочее кесаревото кесарю, а Божието Богу!“

Десятък, данъци и такси. Иска ни се пак да препрочетем този евангелски пасаж, да не би да сме разбрали грешно. Нямаше ли да бъде по-хубаво, ако Исус беше казал: Бъдете пестеливи, пазете вложенията и парите си, или с труд сте спечелили тази награда, но властта не е добра, не плащайте данъци.

В днешното Евангелие от свети Матей фарисеите заедно с иродианите са обединени от общо желание – Исус да загуби подкрепата на народа или да предизвика гнева на римските управници, и всячески се опитват да го вкарат в капан. Но защо го правят и с какво ги смущава Той?

Фарисеите ненавиждали римското присъствие и „пазели“ чистотата на вярата и културата на юдаизма, но били религиозна група, която се интересувала и от политически въпроси. За тях боговдъхновеното слово е Старият Завет, но заедно с добавена към него устна традиция. Иродианите от своя страна почитали мира и подкрепяли идеята за Ирод като управител и неговата партия, която търсела мира на всяка цена, и затова подкрепяла данъчното облагане от Рим. И докато фарисеите виждали данъчната система като финансово обременяване и мерзост, тези разнопосочни разбирания за живота не попречиха на двете противоположни групи да се договарят помежду си с предположението, че каквото и да отговори Исус на техния задкулисен и подъл въпрос, всеки ще има причина да го обвини в нещо.

Известно ни е какво се случва после. Бог познава тяхното лицемерие и лукавство и отговаря, посочвайки лика на Цезар, изобразен на данъчната монета с думите: „Предайте на Цезар това, което е негово, а на Бога, каквото е Божие“.

Наистина живеем в объркващо време, когато християнската истина и ценности често се възприемат като противоречиви, но нашата вяра ни задава посока, в която следваме спасител, който е не само нашият път и истина, но и целият ни живот.

И това е добра новина, защото времето винаги е несигурно и въпреки че мнозина смятат, че ние, хората, сме успели или ще успеем да намерим всички отговори на човешките проблеми, оказва се, че нито науката ни дава тези отговори, нито която и да е модерна философия и възгледи.

Нещо повече, когато сме подложени на войни и технологични атаки, цялата ни цивилизованост се оказва не само изопачена и изпразнена от смисъл и съдържание, но и цинично прикриваща купища злини зад фалшиви гласове, призоваващи към любов, толерантност и справедливост, точно като тези на фарисеите и садукеите.    

Интересно, Исус разглежда монетата с приемане, а не с отхвърляне, но още по-интересно е, че думите Му от днешното Евангелие, които на пръв поглед съвсем не са разтърсващи, се изкривяват, когато са тълкувани като Негово застъпничество за разделение между Църквата и държавата.

Не, Исус не казва, че за да Го следваме, трябва да се отделим от света, а че има две сфери в живота ни – политическа и духовна, и ние трябва да направим всичко възможно, за да ги държим едновременно заедно, но и отделно, давайки на всеки нужното време и приоритети. Важно е да не забравяме, че нашата вяра в Бог не е ангажимент на непълно работно време, а че е подобно на верността в брачните обети, когато се вричаме в любов за цял живот.

Като християни, ние носим два паспорта на този свят, защото имаме двойно гражданство, и истинският християнин е както добър гражданин на своята страна, така и добър поданик на Божието царство. Когато тези позиции са в конфликт, трябва да решим кое е по-важно за нас, защото понякога царството на Цезар наистина може да противоречи на царството Божие и тогава е необходимо да реагираме, но преди всичко да бъдем добри граждани, е част от християнския ни дълг.

И сега нека се запитаме пак. Трябва ли да си плащаме цялата сума на данъците без укриване, оригиналната софтуерна програма, а не пиратската или билетчето в градския транспорт например; и тук мащабът няма значение, защото е въпрос на гледна точка.

Не че Бог се нуждае от нашите такси и пари. Бог не се нуждае от нищо! Бог не се нуждае от нашите ресурси, за да изпълни плановете си. Нуждата обаче е в нас, ние се нуждаем от това да дадем. Може да звучи парадоксално, но ние даваме, за да се борим с мощното влияние на материализма в живота си. Ние даваме на държавата, за да подсигурява здравеопазването, образованието, индустрията, социалната сфера и даваме на Църквата, за да я подпомагаме във възможността да действа според евангелските ценности.

И накрая, но не на последно място, даваме и за да благодарим. И нивото ни на даване отразява нивото ни на благодарност към Бога. Понякога сме недоволни, а на другия ден Той ни дава още по-щедро, но ние продължаваме да Го укоряваме и си мислим, че няма за какво да Му благодарим, след като сме толкова „малко“ благословени. Такава ли е реалността?

Имаме днешния ден, в който преживяваме благословението да бъдем в този храм, да чуем проповедта на свещеника от олтара, да прочетем тези думи и това послание, да съжалим за греховете си, да поискаме прошка от Бога в тайнството Изповед и най-вече да стоим в Божието присъствие и да бъдем поканени на тази спасителна евхаристична трапеза, на която ще приемем Исус в сърцата си.

Но това ли са Божиите неща? Отговорът е да, но има и още много, защото всичко принадлежи на Бога, Когото наричаме Вездесъщ. Всичко, което определяме като свое, всъщност е Божие. Моето време и всеки един от дните ми. Моят дом, моята кола, служебният ми компютър, новият ми мобилен телефон, телевизорът с големия екран, спестовната ми сметка в банката, моята заплата, пенсията ми и всичко. Всичко, което притежавам, принадлежи на Бог, защото Той ми го дава.

А какво Му дължа аз? Десятъкът от доходите ми е твърде много, защото разходите ми са големи. Какво да кажем за свободното си време? И то ни е скъпо, нуждаем се и от малко почивка и забавления. Май ще намеря някой ъгъл, в който да поставя Бога.

Често мислим и действаме така и не ни интересува какво и колко точно ще отдадем на Този, от Когото сме напълно зависими. Та нали е добър и милостив и пак ще ни прости недоимъка и бедността в сърцата.

А Ти, Господи ни подаряваш всичко – и залеза на днешния ден, и слънчевия лъч на новия изгрев, и цялата вечност пред нас. Бъди истинският владетел в живота ни, като ни научиш да вървим, виждайки сиянието Ти и чувайки гласа, с който изричаш щедрите Си обещания, за да раздаваме и ние с пълни шепи с хваление и благодарност, за да Ти върнем поне малко от обичта, жертвоготовността и благословението, с които преливаш чашите ни и изпълваш душите ни!