EG-2PashA

Белези на ръцете

Белези на ръцете

Силните викове и крясъци от втория етаж на горящата къща се чуваха на улицата пред вцепенената от страх и ужас тълпа. Изглеждаше така, сякаш никой не знае какви действия трябва да се предприемат, за да се спаси малкото дете, притиснато в капана на пламъците горе, които все повече се усилваха.

Баба му загина в пожара, докато се опитваше да го избави от огнения пламък. Изведнъж се появи непознат, който бързо прецени ситуацията и само след миг започна да се катери по водосточната тръба, разположена близо до прозореца, където детето беше видяно. Той взе момчето в прегръдките си и се спусна обратно по вече нагорещяващата се тръба, само че докато слизаше по нея, ръцете му бяха изгорени и белези от рани ги покриха.

Измина известно време и попечителството над момчето трябваше да бъде обсъдено на среща в града. Един по един различни хора говориха за това как най-добре могат да се грижат за детето. Тогава един мъж застана и протегна ръцете си, покрити с белези.

Младежът веднага го позна като човека, който го бе спасил, като се изкачи нагоре и надолу по тръбата. Останалите се изправиха и останаха без думи. Момчето прегърна мъжа, който рискува живота си за него. Тези белези на ръцете казваха повече, отколкото всяка дума можеше.

Днес Исус идва със Своите белези сред нас, за да разкаже отново за истинската любов, изкупление и мир на света, нуждаещ се все по-отчаяно от Неговото спасение.

Колко отдавна ви се струва великденския ден тази сутрин? Разбира се, в действителност, това е само преди седмица, точно преди седем дни. Може би това не са били най-бързо отминалите седем дни в живота ни, но еуфорията и приповдигнатото празнично настроение започват да отминават.

Това се случва и с Христовите ученици. Първоначално те не се надяват на Неговото Възкресение, а за чудните събития, които после преживяха, изобщо не можеха дори да мислят в този момент.

Колко ли дълго се е сторило времето на Тома, преди да види Исус? Наистина, ако живееш без надеждата на Възкресението, ежедневието може да заприлича на дълга, безсмислена и неспокойна нощ, в която мечтите и вярата в доброто не съществуват, проблемите приличат на непробиваема скала, а врагът е толкова силен, че напомня огнена стихия на злото, обхващаща всички сфери на живота. И какво друго да направиш, освен да се опиташ да се скриеш, потънал в мрака на отчаянието, че няма накъде да избягаш, без да се изгориш?

И точно сред пламъците на този огън в света идва Той.

И застава в средата на кръга в присъствието на Своите ученици и показва ръцете си там, където бяха пробити с гвоздеи.

Няма съмнение кой е този човек. Това е възкръсналият Исус.

Тези белези потвърждават Неговото служение и жертва за нашето спасение. Горкият Тома! В този момент наистина буди съжаление. Той и другите са преживели толкова много през последната седмица. Всички бяха опустошени от начина, по който Исус умря на кръста, ужасен спомен, наподобяващ кошмарен сън, от който всеки би искал да се събуди и да разбере, че не е истина.

Сега за Тома е прекалено много да повярва, че Исус отново е жив. Той не може да понесе да рискува надеждите му да бъдат разбити още веднъж. Трудно му е да повярва, че Исус е възкръснал, но със сигурност повече от всичко той иска този дар.

Само че му трябва доказателство. И така Тома преживява времето си в мъка, виждайки въздействието, което вярата във Възкресението на Месията има върху останалите, защото сега те са променени. И въпреки това той просто не можеше да повярва и беше достатъчно честен да признае как се чувства. Той не се преструва, че има вяра, която няма, и се бори със съмнението, което го разкъсва.

Думите на другите не са достатъчни, той се моли за доказателство, че може да докосне Исус и раните Му, за да може най-накрая да повярва.

И ние, Неговите съвременни ученици, понякога сме неуверени като Тома и се предаваме на съмнения, чувствайки се все едно сме сред пламъците на разгорещен пожар, когато по-силно от всякога се надяваме и вярваме, че някой ще се пожертва за нас и ще ни спаси от трагичната гибел.

Но друг път имаме куража да покажем верността си към Бога и че достойно участваме и съставляваме Църквата, Христовото Тяло на земята, като приемаме и носим белезите на служението.

А вярата ни, това вълнуващо разкритие, че Исус наистина възкръсна превръща и най-големите ни страхове в пълна радост.

Такова бе и празничното послание на папа Франциск към нас: „Щом Христос е възкръснал, значи можем да гледаме с вяра на всяко събитие в нашия живот, дори на най-трудните и изпълнените с терзание и несигурност. Това е пасхалното послание, което сме призовани да прогласяваме, с думи и преди всичко със свидетелството на живота. Нека в нашите домове и в нашите сърца да отекне тази радостна вест: „Христос, моята надежда, възкръсна!“. Нека тази сигурност да укрепи вярата у всеки кръстен и насърчи преди всичко онези, които се борят с най-големите страдания и трудности.“

Всички имаме спомени, че сме ранени – от хора или тъжни събития в живота ни, и всички понякога сме губили вярата си поради страх от неизвестното, какво ще ни даде тази вяра, ще ни помогне ли в живота, или само ще доведе до нови изисквания към нас?

Днес Тома ни предлага посланието на човек, който не би повярвал, докато всъщност не докосне раните на Исус. И това също може да бъде добро послание, защото, ако настойчиво молим и търсим Исус, Той ще намери как да се разкрие пред нас по начин, който ще ни накара да го познаем като наш Спасител и Господ.

Днес Исус отново протяга ръцете си към нас, белязани от знаците на обичта и мира. Да ги приемем и споделим Духа Му на прошка.

„Мир вам!“ В Неговия Дух няма място за отмъщение, нито за обида или гняв. Учениците, включително Тома, се превърнаха в сърцевината, която започна да преобразява света, а тяхната вярност изпрати евангелските вълни по цялата земя за векове напред, чак до деня, в който Исус ще се завърне.

Днес Исусовите ръце са протегнати, за да променят нас и целия свят чрез вяра и за да превърнат всеки наш страх в радост.

Готови ли сте за това преобразяване? Възкресението е сърцето на това послание. Възкресението е нашата надежда. Затова нека не спираме да се надяваме, защото животът в светлината на възкресението е нов и вълнуващ и той трябва да се живее в цялата му пълнота, с радост и мир в сърцата!