EG-2PostnaA

II. ПОСТНА НЕДЕЛЯ
 

„ОЩЕ ДНЕС

ЩЕ БЪДЕШ С МЕН В РАЯ!“

 В поредицата „Разговори с Исус от Кръста“ миналата седмица, в петък и в неделя, размишлявахме върху първото от седемте слова, които Той от висотата на страданията и жертвоготовността отправи към нас.

 „Отче, прости им, защото не знаят какво вършат!“ Това е Неговата молба, докато стои между двама разбойници, които понасят „справедливо“ наказание
за своите грешки.

Грях и опрощение. Звучи чудесно. Но когато променим израза на грях и наказание, всичко се променя, нали? Макар и вярващи, не обичаме дори да произнасяме тази дума, избягваме да я споменаваме, а тежестта ѝ откровено ни плаши.

Веднъж допуснали грешка, започваме да се страхуваме, изправяйки се пред строгото съдийство на собствената ни съвест, облечена в мантията на нравствеността, и се опитваме сами да защитаваме и оправдаваме себе си, поднасяйки отчаяната си печална пледоария.

Колкото повече започваме да разбираме и познаваме Бога, толкова повече осъзнаваме, че се нуждаем от Неговата прошка и постоянна милост, но обикновено имаме и чувството, че заслужаваме повече.

Ние вярваме, че Бог е справедлив и Той наистина е такъв, но за щастие Неговата справедливост не е лишена от милост, защото ако беше, и ние веднага
се нареждаме до всички осъдени на земята.

Днес отново сме в подножието на Кръста на Голгота. Там стои Исус, а от двете Му страни са разпънати хора, извършили престъпления.

Към Исус гледаме с умиление и със сълзи на очи, но към другите двама ни е трудно да бъдем снизходителни и да изпитваме съчувствие. Те плащат
за престъпленията си, кой знае какви зверства и жестокости са извършили и не заслужават нищо добро.

Да, много често мислим по този начин и осъждаме някого с критики и хули, защото стоим в подножието на Кръста и гледаме отдолу, но трябва да помним,
че Бог вижда в съвсем друга перспектива, гледайки света отгоре.

И двамата осъдени скоро ще умрат, но все още дишат, а докато ударите на сърцето са отчетливи, има и надежда. И в нашия живот, бил той и бляскав, един ден слънцето ще залезе, когато краката ни вече няма да ни държат, ръцете ще са изнемощели и зрението и ума слаби. И тогава, когато няма да бъдем
в състояние да направим и най-малката крачка, ще приключим пътя си по същия безславен начин.

Да, това ще бъде нашата Голгота и нашето разпъване на кръст, но и нашата последна възможност.

Второто слово, което Исус изрече на Кръста, бе: „Още днес ще бъдеш с Мен в рая!“.

Точно така. Първият спасен и първият, който отиде с Исус в рая, беше престъпник. О, чудна благодат! Благодат, пред която всяка наша човешка мъдрост се проваля.

 „Amazing Grace“, както се пее в една от любимите ни песни…

Още при сътворението Бог Отец знаеше, че Синът Му ще умре на Кръста, за да отнеме греховете на този свят. Роден и от Бога, и от човека, Исус дойде на земята със славното послание, че влизането в Божието царство не се основава на родословие, национализъм, храм или Тора, а на вяра в Неговата изкупителна жертва.

В момента, в който Христос обяви суверенитета на Бог, управляващите, силните на деня, започнаха да Му се противопоставят.  И въпреки безкрайните Му чудеса, които ясно доказват Неговата власт и управление над физическия и духовния свят, нашето правосъдие и правораздаване е което несправедливо Го осъди. Еврейските съдилища Го обвиниха в богохулство за това, че е нарекъл Бог Свой Баща и римските съдилища, които Го намериха за невинен, подложени на обществен натиск, издадоха присъдата Му за разпятие.

Наистина човешката мъдрост е глупост в очите на Бога, но въз основа точно на тази глупава мъдрост е лесно да проумеем не само защо един от престъпниците се подиграва с Исус, но и собственото си неверие и неразбиране. Със сигурност някой, който нахрани пет хиляди души само с пет хляба и две риби, изгони демони от двама обладани мъже, излекува прокажения и паралитика, вдигна
и дъщерята на Яир и Лазар от мъртвите и заповяда на ветровете и морето да Му се подчинят, би бил повече от способен да спаси себе си и тях! Но защо тогава не го прави?

Единият престъпник вероятно си е мислел, че евреите имат право да отхвърлят Исус като Месия, защото в края на краищата как може да се твърди, че е победител и спасител, когато Сам изпитва най-жестокия и ужасяващ метод за екзекуция? Да не говорим, че е против здравия разум Божият Син да позволява на човеци да Го удрят и унижават, когато Той лесно можеше да призове повече от дванадесет легиона ангели да се бият за Него или с една-единствена дума да ги унищожи?

Никак не е логично и никак не е за вярване.

Но от другата страна, на Исус в същите мъки стои друг разбойник и той ще повярва на думите Му, че е Месия. Той е свидетел на същите събития, но някак по чудо е успял да проумее със съзнанието си и да повярва в това, което дори дълбоко религиозните хора понякога не успяват – Месията.

Макар и виновен за същите престъпления като другия престъпник, той преживява промяна в сърцето. Всичко е въпрос на гледна точка, единият асоциира побоите, подигравките и разпятието като признаци на нелегитимност, а другият ги приема като знак, че Спасителят е тук и благодарение на Него и той може да получи невероятна възможност, вечност в рая.

Интересно е как той разбра делото на Исус и как позна Месията в лицето Му? Не, ние просто не знаем това. Можем само да предполагаме, че е видял унижението и агонията Му на кръста като изпълнение на пророчеството на Исая, че Месията ще бъде презрян и отхвърлен от човечеството, може би той прочете евангелието от устните на враговете на Христос, които свидетелстваха, че е спасил другите? Може би в греещото от доброта лице на Христос той видя не претендент, а въплътен Божи Син, Добрият пастир, Който не изоставя изгубената си овца без надежда и Този, Който пое наказанието за греховете на човечеството върху Себе Си, за да могат чрез раните Му мнозина да се излекуват и да имат средство да се примирят с Бога?

И ние един ден ще се събудим и ще се намерим на хълма Голгота, на който със сигурност няма да сме сами. Ще има и други около нас, заедно с които ще съзерцаваме Кръста Господен, и или ще мислим, че всичко е било напразно и животът ни е бил поредица от грешки, но какво от това, като и без друго всичко свършва, или ще съжалим за времето, в което не следвахме Божията воля и нарушавахме законите Му.

С годините от вярата ни може и да не остане дори и следа, но може и на сетния си дъх да сме по-уверени от всякога в това, което не виждаме.

О, чудна благодат!

До последния си дъх имаме възможност да се обърнем към Бог, и това е вярно и остава валидно за цялото човечество.

Покаянието и изповедта са мястото, където започва подмяната на сърцето, тази животоспасяваща интервенция. Няма грях, който не може да се отмие от кръвта на Агнеца, и от друга страна, нито един от нас не може да премине отвъд изкуплението на Христос сам.

Ако и вече да сме чули смъртната си присъда, която знаем, че ще бъде изпълнена в дванадесет часа, само защото сега е единадесетият час и чувстваме как времето се изплъзва като пясък между пръстите ни, без да сме в състояние да го задържим, не означава, че сме безнадеждни, защото Исус умря за нас от любов, и точно сега ръцете Му са отворени широко, за да посрещнат изгубената овца у дома!

Чуваш ли Гласа Му?: „Още днес ще бъдеш с Мен в рая!“