EG-32A

„Младоженецът иде…”

Случвало ли ви се е да изпуснете влака, автобуса или полета си, защото сте закъснели? Понякога да изчакаме дори и следващото метро след седем-осем минути, може да ни се стори твърде дълго, ако бързаме за важен ангажимент или среща. Има закъснения, които не са толкова решаващи и други, които ни нанасят сериозни щети. Често ежедневието ни започва да прилича на голям брой поредни, безкрайни и следващи едно след друго действия на забързан каданс, сякаш тичаме с всички сили в преследване на целите и мечтите си.

Но знаем ли всъщност накъде сме тръгнали и къде отиваме? Четем, учим, работим, храним се правилно според най-новите и модерни тенденции и препоръки и търсим спасение в по-добри икономически и политически идеологии. Събираме знания и мъдрост от препълнените си с рафтове книги и увеличаваме познанията си във всяка област на живота, а после сме готови смело да изразяваме своето мнение и позиция.

Всички говорят и всеки има какво да каже, и думите са в изобилие, но вместо да е по-лесно, сега истината е по-трудна за откриване, само защото е заобиколена от много лъжи.

Това със сигурност важи и е вярно и в духовно отношение. Този, за когото Писанието казва, че е бащата на лъжите, е станал по-хитър и  обигран в представянето на своите лъскави измами, и ако искаме да оцелеем духовно, трябва да се запознаем с думите, които врагът ефективно използва в речника си и да се научим да ги различаваме, когато той говори сред лавината от думи, с които сме засипвани ежедневно.

Когато става въпрос за вяра и спасение, разбира се, думата никога е смъртоносна, но действия, измерени във времето с абстрактни понятия, като понякога или от време на време също могат да бъдат пагубни. Една малка, но за сметка на това опасна думичка е думата „ако“, когато я използваме, за да поставяме пред Бога нашите условия.

Днешното Евангелие препраща мислите ни към среща с друга критична и съдбоносна дума, която може да бъде една от най-коварните в своите последици. Тази дума не само влияе на нашето днес, но нейните пипала се простират напред и крадат и съдбата ни и нашето бъдеще. Един от най-убийствените ѝ аспекти е, че ние сме я приели като напълно невинна и безобидна, така че когато я произнасяме, дори за миг не се съмняваме и не мислим какво може да означава това „по-късно“ за нас.

Днес Исус ни пита готови ли сме и ни казва да се приготвим, да се събудим и да започнем да действаме така, сякаш знаем със сигурност кого и какво очакваме в живота си.

Десет девици, символ на чистотата и светостта, очакват една и съща личност – младоженеца, но само пет от тях са разумни и наистина готови, а останалите пет, неразумни и неподготвени. Каква е разликата? Едните имат достатъчно масло, а другите нямат.

И ето че посред нощ някой извиква: „Младоженецът иде, излезте и го поздравете!“. И десетте девици стават и подготвят лампите си, и неразумните казват на разумните: „Нашите лампи угасват; дайте ни назаем малко от вашето масло“. Но отговорът е: „Идете и си купете от продавачите, за да не би да не стигне и на нас, и на вас“. Но докато те отиват да купуват масло, младоженецът пристигна, а те не успяват да влязат на сватбеното пиршество, защото вратата е заключена, и Господинът отговаря: „Истина ви казвам, не ви познавам“.

Да, определено разликата е в маслото. Какво ли ще да е това специално масло? И каква му е цената? Скъпо ли е, или евтино? И откъде може да се купи? Досещаме се, че става дума за Светия Дух.

Със сигурност тази притча говори за подготовка и очакване, но ако погледнем още веднъж, ще видим, че Исус буквално ни показва, че отлагането за утре на това, което е трябвало да направим днес, има сериозни последици. Нещо повече, забавянето, отсрочката и закъснението сега са смъртоносни.

Изведнъж и внезапно вратата пред нас се заключва и не е възможно да получим достъп до това, което се намира, скрито зад нея. Вратата е заключена, защото те закъсняха. А сега дали вече си спомняме, че и ние сме губили нещо, защото сме закъснели?

Но тук този въпрос не касае отлагане, заради което ще пропуснем възможности или дори чудо в живота ни, а самият живот, който ще премине пред очите ни като на филмова лента, а после ще изчезне като пара.

Ако някога сме планирали пътуване или някакво специално събитие и нещата са започнали да се объркват от самото начало, сигурно сме разбрали, че едно закъснение обикновено води след себе си и друго.

Днес Бог ни казва: говори, иди, свидетелствай за мен, моли се, действай или спри да грешиш, помогни, прости. И ние чуваме тези думи и разбираме смисъла им, но какъв е отговорът ни, какво ще кажем: ето ме, по-късно, сега не мога?

И това „после“ е толкова удобно извинение, защото не е отказ, а само „безобидно“ отлагане.

Ами ако и Бог ни отговаря по същия начин, когато стенем от болка и викаме, търсейки помощта и подкрепата Му? Ако каже: сега не мога, по-късно – ще бъдем ли удовлетворени? Ще проявим ли търпение?

Тогава въпросът е какво да правим сега? Приемаме, че сме длъжници на Бога за всичко, на което сме собственици в този живот, но някак силите невинаги ни стигат в бдението и служението. Държим светилника, запален в ръцете си, но ето че маслото ни свършва и току-виж вратата се окаже затворена пред нас. А без достатъчно масло и огън Исус няма да ни познае. Този е отличителният белег на истинския верен християнин – Светият Дух и Той е, Който ни дава сили и желание да бъдем тук днес, да се покаем за греховете си и да седнем чисти и свети като девици на Неговата изобилна трапеза, близо до олтара на спасителното жертвоприношение.

Днес в Църквата по целия свят се излива особена благодат, когато най-много хора се събират на трапезата на милостта за възпоменание на Този, Който е автор на всяка страница от живота ни и Който ни дарява Своя Дух. Нека не отлагаме нито за миг повече и да бъдем благоразположени, защото след нашето „да“ на Бога, след дългия или краткия ни земен път на радости и изпитания ни очаква и най-голямото благословение – това на вечния живот и спасението.