EG-33A

„Бог се отнася с доверие към нас“

Миналата неделя литургичният календар ни припомни притчата за десетте девици. Днес се връщаме към поуките и урока на притчата за талантите. И докато миналата неделя фокусирахме вниманието си върху нашата духовна готовност, взирайки се в пасажа на настоящето и намирайки се в преддверието, в което изчакваме предстоящата ни среща с Бога, днес се съсредоточаваме върху резултата от подготовката ни, поглеждайки към един бъдещ момент, в който учебните книги вече са затворени и възможностите изчерпани.

Водени от принципите на материалния свят, в който живеем, сме склонни да анализираме и използваме текста и значението на тази притча и нейното послание като тема, отнасяща се за финансовото управление на притежанията, с които Бог ни дарява, измерени във физически или духовен аспект, но важното в тази история е, че тук има нещо повече от смисъла на обикновена фискална отчетност.

В днешното Евангелие Исус ни разказва за господар, който, тръгвайки на път, предоставя цялото си имущество под управлението на своите служители, вероятно според договорни отношения, но и с доверие.

Със сигурност сме запознати с тълкуванието, че Бог е щедрият господар, който раздава талантите – предметните и имуществените принадлежности като пари и имоти, както и онези на пръв поглед неуловими за сетивата дарове на Божието благословение.

И двата вида талант са ни нужни в живота и хубавото е, че всеки от нас притежава, ако не два и пет, то най-малко един от тях, и това наистина е повод за радост, но по-важното сега е да се научим да не се вглъбяваме прекалено върху онова, което ни се дава, а да мислим конкретно и за онова, което се очаква от нас въз основа на получения дар.

Понякога си мислим, че полученото от нас е малко или недостатъчно, но истината е, че дадените ни таланти имат изключителна стойност. Може да ни се струва, че между един, два и пет има непреодолимо голяма разлика, но всъщност, говорейки и само за един талант, тук става въпрос за сериозно по размер вложение.

И слугите от днешното Евангелие взеха тази огромна сума пари и поеха риск, като започнаха нов бизнес и работиха неимоверно много, за да спечелят повече за своя господар.

Докато размишляваме върху тяхното поведение, няма как да не се запитаме кой от тримата слуги съм аз и дали не съм нечестивият герой в тази притча? По същия начин при Светото кръщение на нас са ни дадени таланти под формата на духовно дарение, което нашият господар очаква да използваме, служейки в Неговото царство.

Всеки вярващ християнин често търси такива отговори сам за себе си, когато се обръща и пита Светия Дух, преглеждайки своите свидетелства. Ако използваме правилно нашите дарове, дадени ни от Бога за изграждане на тялото на Христос и развитие на Неговото царство на земята – добре, ще получим рая като награда, но ако не, в крайна сметка  всичко ще ни бъде отнето и ще прекараме цяла вечност в ада, където ще има „плач и скърцане със зъби“.

Тези думи ни напомнят, че ще дойде ден, в който ще застанем пред Бог за последен одит и всички ще бъдем помолени да се „отчетем“, давайки равносметка за себе си. И ако в ежедневието си забравяме тази стряскаща истина, то днес четивата хубаво ни я припомнят. Това е една от причините, поради която идваме на църква и участваме в общности, защото се нуждаем от съвети за духовните инвестиции, които правим.

Днешната притча много ясно ни показва двупосочното движение и търсенето между Бога и човека. От една страна, Бог се отнася с доверие към нас, а ние се стремим да спечелим Неговото благоволение и милост, от друга. Това не означава, че сме в състояние сами да се поставяме в групата на „печелившите“, а че отговорността да бъдем мъдри в управлението на Божествените дарове в живота е наша. В допълнение на отношенията ни с Небесния ни Баща невинаги получаваме каквото искаме, но все пак Бог възнаграждава усилията ни по един или друг начин, независимо дали в настоящия момент сме убедени в това, или се съмняваме, поради криза или личен провал.

Когато някой ден Исус се върне отново на земята, ще настъпи моментът на истината във времето на ясна и реална отчетност, в което оценката на усилията и добрите действия ще има съществено значение и тежест. Преди да преживеем тази съдбоносна за спасението ни среща в края на нашето земно пътуване, ще направим и много на брой житейски избори. Съвсем близо до края на литургичната година е подходящо да подчертаем, че целият Нов Завет ни предупреждава да бодърстваме и бдим, като изпитваме съвестта си, подчертавайки не само необходимостта, но и неотложността да се подготвим за присъдата.

Затова нека следващият път, когато Христос почука на вратите на сърцата ни и ни покани да работим за Неговото царство, не отказваме тази молба с пренебрежение, че тази работа е твърде лесна или трудна за нас, че е безславна или неблагодарна, че не сме достойни или че не подхожда на нашата самоувереност.

Какъвто и да е случаят ни, каквито и да са греховете ни, притчата за талантите ни засяга лично, независимо дали имаме нужда да облекчим съвестта си от чувството за вина, или сме доволни от умножаването на Божиите дарове в живота ни.

Тази история е история за благодатта и щедростта на шансовете, които Бог ни дава, докато подготвяме отчета за своето служение: как сме обичали и как сме използвали своето влияние, знания, сила, време, разум и интелект и всяка една духовна дарба, за да служим и чрез силата на Духа да „натрупаме активи“ за Божието царство.

Разказът за талантите завършва с предупреждението, че отказът да използваме получения талант може да ни отведе на лошо място. Затова нека приемем това предупреждение присърце и служим на Бог с благодарност и надежда в сърцата си, че Той, който възнаграждава усилията, докато ни води към крайната цел на спасението, ще ни отвърне и приеме с думите: „добър и верен слуга!“.