EG-3PashA

Среща, която променя цялостно

Среща, която променя цялостно

Докато има живот, има и надежда, и докато има надежда, има живот.“ Думите са на известен литературен герой. До вчера всички се надявахме на чудо, но и днес продължаваме, такава е природата ни, да се борим и отговаряме на предизвикателствата в живота, но понякога с горчивина тъгуваме по своите изгубени надежди.

Надявахме се, че болното дете, което познавахме, ще оздравее, че бракът ни въпреки поредната криза ще оцелее, че любимият ни човек ще се пребори със зависимостта. Надявахме се, че бизнесът ни ще се стабилизира и новият ни шеф ще бъде по-добър. Надяваме се и днес, че главоболието ни ще отмине, стресът ще избледнее, товарът ни ще стане по-лек. Надяваме се на политиците, че тревогите в света ще намалеят, че следващите дни ще донесат мир и благополучие за всички, че годините пред нас ще бъдат по-спокойни и щастливи.

В днешното евангелие си припомняме историята за двамата пътуващи ученици, които срещат Христос по пътя към Емаус, които също като нас се надяваха, но сега надеждата им е мъртва. Те се уповаваха в пророк на име Исус, вярваха в силата и могъществото Му на Месия и цар, но от няколко дни Той е мъртъв, защото в петък бе убит по най-ужасяващия начин, познат на човечеството.

И сега ги виждаме да вървят по пътя, който ги отдалечава от Йерусалим, и колкото повече и по-забързани стават крачките им, толкова по-неотложно и силно е желанието им да избягат от спомена за жестоката смърт на Учителя, на която станаха свидетели.

Те искат да напуснат този опасен град, защото онова, което видяха, наистина е объркващо. В този момент мислите им са фокусирани към проблемите на настоящето и разочарованието от смъртта на Исус и съвсем нормално, те бързат, за да загърбят лошото, което преживяха на Разпети петък… И зрението им е замъглено, защото търсят героичен месия, завоевател, но най-вече защото търсят на грешното място.

Колко много приличаме на тези ученици в нашите забързани делници? И колко мислите, на които сме подвластни, са подобни не техните? Въпроси, които ни терзаят, молитви, оставащи без отговор, трагични събития или предателство от някой, който сме смятали за близък. Дори не е нужно да сме живели много дълго, за да сме преглътнали поредица от разочарования, които са ни карали да мислим, че сме изоставени от Бога.

Всички имаме своя идея за това как трябва да изглежда животът ни на вярващи хора и как точно Бог може да ни подкрепя. И когато Го срещаме в обикновените делници, съзнанието ни често се замъглява и не сме в състояние да Го разпознаем, защото Той може би не изглежда съвсем като в нашите представи.

И точно както Клеопа и неговият спътник се фокусират върху грешните неща, върху вече случилото се, а не върху това, което Исус им каза, че предстои да се случи, и ние често сме прекалено вглъбени в проблемите и неудобствата, които ни съпътстват в живота. Толкова сме заети да се безпокоим и тревожим за ежедневните ни грижи, че пропускаме да видим цялото добро, което Бог върши около нас.

Вгледани в детайлите единствено на собствените си разочарования, не виждаме общата картина, но още повече не успяваме, колкото и да искаме, да повярваме и приемем, че всичко, от което сърцето ни се нуждае, можем да намерим в Исус.

В днешното евангелие двамата спътници поемат угрижени и обезпокоени на път, но пътят често променя мирогледа, отваряйки нови възможности и хоризонти пред очите ни, защото там винаги може да се случи нещо непредвидено и неочаквано.

И ние вървим по своя житейски път, по който всеки от нас ще срещне Исус. Каква ще бъде нашата версия на пътуването към Емаус? Сигурно е, че ще я преживеем по свой уникален и неподражаем начин. Като общност, можем да се подкрепяме, свидетелствайки как Бог се е намесил в живота ни за наше добро, но не можем да разчитаме на чудесния опит на другите, колкото и да са ни близки те.

В живота си работим според призванието си, такова, каквото е – на свещеник, майка или баща, учител, лекар или болногледач, но това са само роли, които са ни отредени да изпълним, и те не дават верния отговор на най-важния въпрос, който вълнува сърцата ни, а именно кои сме ние в действителност и защо сме на тази земя. Това, което търсим от първия до последния дъх, е любовта, радостта и усещането ни за принадлежност към Бога. Това търсим и по пътя от Йерусалим към Емаус, искаме да срещнем Възкръсналия Бог и да избягаме от разочарованието, което преживяхме на Разпети петък.

И това е чудесно, но има една новина, която е още по-хубава, и тя е, че Бог също иска да ни срещне, да върви с нас, да бъде наш спътник, независимо дали днес сме радостни или притеснени.

Срещата на двамата ученици с Исус по пътя за Емаус изцяло ги преобрази, обнови вярата им и те промениха посоката на пътуването си, тръгвайки обратно към Йерусалим, за да разкажат на другите ученици какво са преживели, докоснати от силата на Неговата слава, Дух и благодат.

Много от нас също имат такъв опит. Срещата с Исус в нашия живот е предизвикала промяна, първо, вътре в нас, после в нашето съзнание и сърца, а накрая и в посоката на пътя, по който вървим. Така, както Христос промени Клеопа и спътника му, Исус променя и нас.

Може би и ние сме тръгнали към Емаус, но Бог иска да ни върне обратно в Йерусалим, който може да бъде тих и спокоен град и дори идиличен, но може да е и опасно място като на Разпети Петък, но ако Възкръсналият Исус е там, той със сигурност ще бъде най-доброто място.

В началото на пътуването до Емаус двамата ученици не знаеха, че Христос е възкръснал, но ако ние вече сме преживели такава среща с Него и сме Го познали, облечен в пасхална светлина, нека не се оставяме на рутината и навика, защото всеки нов ден с Бога носи промяна.

И ако вече сме извървели нашия път към Емаус, какво ще правим в бъдеще? Най-добре да разкажем и споделим с другите. Губим много, ако се опитваме да преживяваме тази радост сами. Нуждаем се от съмишленици, докато се приближаваме към живота, който Бог ни дари със своето Възкресение, без което няма надежда в живота и няма чудеса.

В този вълнуващ и интересен евангелски пасаж не можем да пропуснем може би и най-важния момент, в който Исус благославя и преломява хляба на общата им трапеза, когато очите на учениците се отварят и те Го разпознават, но Той става невидим.

Значението на символа на разчупения хляб, който е самият Христос, остава непроменено вчера, днес и утре. Това е пътят, който ни отвежда у дома, това е Исус, който не само ни придружава, но и ни завещава себе си в хляба на живота. Сега тази обща трапеза съвсем осезаемо ни липсва, но нашият Спасител е с нас през цялото време – и в слънчевите, и в мрачните дни, когато дори вратите на църквите остават затворени. Независимо от обстоятелствата, ние сме Негови ученици и Негов народ. Да вървим към Йерусалим! Той със сигурност ни чака и иска да ни срещне още днес и сега!