EG-3PostnaA

„Отче, прости им, защото те не знаят какво правят!“

„Отче, прости им, защото те не знаят какво правят!“

Преди броени дни в църквата посипахме главите си с пепел и с този религиозен акт навлязохме в сезона на Великопостното време, в което усилията ни да се задълбочаваме над Христовите страдания се увеличават с надежда, че ще преживеем с по-голяма радост и Неговото Възкресение.

Въздържание от месо и месни продукти в петък, дела на милосърдие, редовно участие в литургии и набожности като Кръстен път в църквата, но като че ли тези действия понякога ни изглеждат малко и недостатъчни.

Вярващи и религиозни, ние обичаме закона и се стараем да го спазваме, но всички тези предписания са валидни и за съвсем обикновеното ни делнично време, защото самият Исус е един и същ вчера, днес и утре и Неговите заповеди и послания остават непроменени във вечността.

Така че, има и още нещо, което е наистина характерно и остава съществено и важно за нас в предстоящите дни, и това е именно стремежът ни към обновление и ново духовно израстване – желанието да пречистим съвестта и душите си, да ги наситим с даровете на покаянието, смирението и кротостта и да ги нахраним с плодовете на мира и любовта.

Всеки от нас ще измине този път по своему, но всички ще сведем глави, вървейки съпричастно до Исус и предавайки се на Божията благодат да останем в близостта Му.

Обичаме да разговаряме с Бога и в молитвите си всекидневно изповядваме своето покаяние, споделяме терзанията си и търсим благословение и подкрепа от Него за сбъдване на най-съкровените ни мечти.

Затова на днешната неделя, отбелязана в църковния календар като Първата в постния период, поставяме началото на поредица от размисли, озаглавени „Разговори с Исус от Кръста“, в която ще размишляваме върху седемте слова, Които Той изрече, докато преживяваше най-тежките мигове от живота си и се приближаваше до дебрите на смъртта.

А сега с бавни и тихи стъпки вървим към подножието на Кръста, за да чуем какво има да ни каже Бог.

Сцената около кръста по онова време е позната и безчувствена. Войниците са отегчени, за тях това е поредното разпятие за тази седмица. Кога ли е бил първият път, когато са приковавали престъпник и са станали свидетели на суровото му наказание? Може би тогава са били смазани от жестокостта на гледката, но сега вече са претръпнали и не са подвластни на емоциите.

И ето че Неговият глас се чува:

„Отче, прости им, защото те не знаят какво правят!“

Какво говориш, Исусе? В последния си час произнасяш молитва, отправяйки молба към Отца, но не искаш нищо за себе си, а мислиш за тези, чиито души са в опасност, несравнимо по-голяма и страшна от Твоята агония.

Да, молитвата на Исус изобщо не прилича на моята, но тя е за мен и е пълна с безкористност. Виждаме, че Той е загрижен за хората, които са отговорни за разпъването му и моли Бог да им прости.

Ами аз? Когато страдам или съм изплашен и ужасен или дори  преуморен, опитвайки се отчаяно да запазя самообладанието си, вероятно на ум и на глас тихо се моля: „Помогни ми, Боже!“.

Първия урок, който учим от тези думи, е урокът за любовта. Дори и със сетен дъх Исус не спира да обича, но обичта Му не е насочена само към онези войници, които го поставят на Кръста. Неговата молитва разкрива нежна любов и към Отца. И търси не за себе си, а за другите, говорейки на истинския език
на любовта.

Исус се моли Отец да им прости. На кого? Кои са „те“?

Войниците. Да, те рутинно убиват мъже на хълма на Голгота, унищожават човешкия живот брутално, без състрадание и милост, но не са инициаторите на тази жестокост. Те нямат избор, а просто следват заповеди. Един от тях дори ще каже: „Със сигурност Той беше Божият Син!“. И все пак вероятно Исус се моли за тях.

Пилат обаче май е по-добър кандидат за застъпническа молитва в небето. Та нали той издаде заповедта за разпятието? Разбра, че Исус е невинен за престъпленията, за които беше обвинен, но подписа смъртната присъда и след това публично изми ръцете си и така извърши лукавия двуличен акт, присъщ и типичен за самообслужващ се политик, който отчаяно иска да задържи властта си. Може би сега Исус прощава на Пилат за слабостта на неговия характер.

Главните свещеници и книжници също бяха основна сила зад разпятието. След като Исус прекрати търговията в храма, изобличавайки алчността и лицемерието им, те бяха решени да Го убият и зад кулисите платиха на Юда за неговото предателство, а после разбуниха и тълпата, за да поиска Исус да бъде разпнат. Може би и на тях Исус прощава сега.

Ами фарисеите и садукеите? Те също бяха сред враговете на Христос, а учението Му за Царството Божие ги обиждаше и засягаше и те също искаха да го дискредитират. Със сигурност Той се моли и за тях.

Но като се замислим, какво ще кажем за себе си, за мен и за нас?

Аз съм и ние сме, които изпратихме Исус на Кръста – моите и нашите грехове, моята и нашата поквара, моята и нашата слабост и дребнавост.

Но нека вдигнем засрамения си поглед към Кръста и да отдъхнем, осъзнавайки, че без него няма спасение. Без това кръстно дърво ние оставаме завинаги не само бедни и окаяни грешници, но и обречени на вечна тъмнина.

Исус няма никакви илюзии. Той знае защо е дошъл на земята.

А ние какви илюзии имаме? Знаем ли накъде сме се запътили и накъде отиваме?

Църковната традиция пренася напомнянето за нуждата от милост чрез израза: „Господи, помилуй!“. Или познатата фраза на гръцки: “Kyrie Eleison!”.

Много литургии в ранната Църква, а и до днес пазят тази фраза в химн и тя е изричана три пъти по време на причастие или служба. Това ни напомня, че ние постоянно се нуждаем от Божията милост в живота си.

Йоан Златоуст казва: „Дори да достигнем върха на добродетелта, ние се спасяваме само поради Божията милост.“

Не можем да се молим за милост към Бога, без да сме готови да раздаваме милост свободно и на другите. Молейки се на Бог за прошка, ние също се молим Той да направи и нас снизходителни и милостиви към другите.

“Kyrie Eleison!”

Понякога Бог да прости греховете ни е всичко, от което се нуждаем. Да, Отче, осъзнаваме слабостта си! Молим Те, прости ни! Прости ни Господи, Исусе Христе!

Наистина невинаги осъзнаваме дълбочините на пропастта, в която сме паднали, но осъзнаваме дълбочината на любовта, която Ти, Татко Небесни, имаш и винаги си имал към нас. Прости ни, не защото го заслужаваме, а поради голямата Ти милост, разкрита от Кръста. Молим Те за това в Името на Исус, който умря на този Кръст, за да можем да се докоснем ние до необятната Ти благодат!