EG-4PashA

Кой глас слушаш и на чий глас вярваш?

Кой глас слушаш и на чий глас вярваш?




„Когато някой включи радиото и ме чуе да пея, знае, че съм аз. Гласът ми не може да бъде сбъркан с друг.“ Това са думи на световно известния тенор Лучано Павароти. Трябва да признаем, че е прав. Трудно бихме сбъркали изключителния му глас, надарен с богатство от височина, красота и чистота.

Всеки ден чуваме различни гласове. Уверени или колебливи, напътстващи или безполезни. Дори бебетата познават гласа на майка си. В стая с толкова много стимулация от цветове и движения, това е една почти непосилна реалност, която всички сме виждали: детето се обръща към източника на гласа, разпознавайки майката, дори преди да е в състояние да извика „Мамо!“. Възприемаме света, много преди да сме го опознали, а после до сетния си дъх се вслушваме във всевъзможни гласове. Слухът е едно от сетивата, които умиращият човек последно ще изгуби, чувайки почти до края думи на обич, молитви и плач.

Навън животът е шумен, а шумът понякога е толкова оглушителен и размирен, че едва чуваме собствените си мисли. Как да различим какъв глас да слушаме и кой от всички да следваме?

Има много гласове, които ни казват кои сме, какво трябва да искаме и към какво да се стремим. Има гласове, които ни казват какво да правим и какво не. Не си прав, никак не си умен, прекалено си слаб или твърде дебел, имаш нужда от диплома, фитнес инструктор или лекар, грешник си, или си луд, че вярваш в Бога. И дотук стана прекалено, а още колко много има… нищо чудно, че понякога искаме да се отдалечим и да избягаме от всичко, от цялата светска култура, която не ни говори, а настойчиво и безсрамно крещи в лицата ни.

Днешната четвърта пасхална неделя е известна като неделята на Добрия пастир, а в Eвангелието Исус ни казва, че Неговите овце познават гласа Му. Но слушаме ли Неговия глас и чуваме ли какво казва, а после следваме ли с дела думите Му, или се опитваме да запазим емоционалната си, интелектуална и политическа дистанция?

Това е и един от основните въпроси на вярата: „Кой глас слушаме и на чий глас вярваме?“. Такава е и задачата на Църквата: да ни насочи по добри пътища и да ни наклони към източника, към автентичния Божествен глас, да ни накара да го слушаме внимателно и след това да действаме според него.

Може би има немалко хора, които следват гласа на Исус, без дори да Го познават, защото са добри, любящи, щедри, състрадателни, гостоприемни, но не са вярващи християни. Понякога дори започваме се чудим дали това има значение. Има и още нещо, на пръв поглед малка подробност, която откриваме в днешния пасаж и ни помага да намерим отговори. Исус казва: „Моите овце чуват гласа ми. Познавам ги и те ме следват“.

Много е важно, че не става въпрос само за нас, които познаваме Исус, а за Исус, който ни познава, и още повече за Исус, който се грижи за нас. Овцете не трябва интелектуално да са богати на теологически знания, за да накарат Исус да ги следва, а просто да знаят, че без овчар трудно могат да намерят храна или вода и че лесно ще се изгубят и няма да могат да намерят пътя си за дома.

Да следваш Исус, без да си Го познал лично, наистина може да се случи и инстинктивно, повече по слух, отколкото интелектуално. Затова Христос говори за Своите като за овце, защото, когато става дума за вяра, не са важни умствените способности, а разпознаването на гласа на този, който се грижи за тях. Те следват своя пастир и няма да се доверят на непознат.

Днешното Евангелие ни представя Исус едновременно като врата и пастир. Той пази и защитава овцете си от опасност и Той осигурява храната им и техния живот в изобилие.

Без съмнение, образът на Исус като пастир е далеч по-естествено сравнение от сравняването Му с врата. И как Исус може да бъде и двете едновременно? Тези два образа са част от една многопластова и разширена метафора, която говори за овце, овчар, порта, вратар, непознати, крадци, бандити и вълци. Всъщност портата и овчарят работят заедно за благополучието на овцете, така че стадото да бъде в безопасност и да процъфтява.

Ето защо е чудесно, че има хора, които инстинктивно вършат добрини и живеят живот на служение, радост и надежда, без да мислят, че искат да спечелят пътя си към Небето, само че споделените дни с Исус са несравнимо по-хубави, истински мигове на сигурност, щастие и мир, изобилстващи от смисъл и стойност, които ще издържат дори и след смъртта. Само дела не са достатъчни, нито само вяра, нуждаем се и от двете.

„Животът“ или „вечният живот“ в Евангелието на Йоан не се отнася само за живота след смъртта. Той започва тук и сега и това е познаването на единствения истински Бог и наш спасител Исус Христос. Това е истинското и съвършено разпознаване на гласа на Добрия пастир, който наистина се грижи за нас и следването Му ни кара да вършим добри дела.

Благодарение на вярата си сега ние сме вярващи в изолация, но продължаваме да бъдем последователи на Христос, участници в Църквата Му и членове на Неговото тяло. Духовната връзка между нас е много силна и въпреки обстоятелствата навън, ние отново не се отклоняваме от стадото, излагайки себе си на риск, а продължаваме да бъдем заедно, макар и от разстояние, и да се държим един за друг.

И накрая да си припомним, че чрез Христовата жертва за нашите грехове ние имаме шанса да се очистим от всяка неправда и да отмием цялата си мръсотия. Когато се замърсим, както правят всички овце, се обръщаме към своя пастир, за да ни измие и пак да бъдем чисти.

Остава ни само да приемем Неговата благодат, за да влезем в изобилния живот, който Той дойде да ни даде.

Но изобилният живот не е целта, той ще бъде резултат от това, че следваме Бога, Който накара слепите да прогледнат, куците да проходят, Който нахрани гладните и утеши скърбящите, Който заложи собствения си живот и след това победи завинаги смъртта, така че ние, Неговото собствено и прескъпо стадо, да можем да живеем вечно в безопасност и мир.

Всеки ден чуваме различни гласове, някои от тях изключителни. Навън животът е шумен, а шумът понякога е толкова оглушителен и размирен, че едва чуваме собствените си мисли. Различавате ли кой глас да слушате и кой от всички да следвате?