EG-4PostnaA

„Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил?“

ТЕКСТ IV ПОСТНА НЕДЕЛЯ, ГОДИНА А
„Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил?“ 

В поредицата  „Разговори с Исус от Кръста“ за четвърти път заставаме в подножието на Голгота, за да видим Този, който е бил с Отца цяла вечност, а сега е напълно Сам.

Какво ли си мисли Исус, докато преживява тази агония? Какво очаква Той и за кога и за кое време или безвремие са Неговите очаквания, за настоящето или за бъдещето? А ние какво очакваме, докато перспективата пред нас става все по-неясна?

Съвременният свят внезапно се запозна отново с най-стария спътник в човешката история – екзистенциалния страх от неизбежната смърт, който сега се разпростира от единия край на земното кълбо до другия. И изведнъж всички, малко или повече притеснени стоим по-близо до Христовия Кръст, а общуването ни с Бога някак става по-естествено, непосредствено и искрено.

Към момента няма ваксина или антибиотик, който да ни помогне, ако сме сред потенциално застрашените. Тъй като този опит е станал чужд за съвременните хора, ние като цяло сме в психологически шок, породен от всеобхватната епидемия, разпростряла се почти по всички континенти във вид на инфекциозно заболяване. Корона-вирус и пандемия. Да забравим за тях поне за малко и да фокусираме погледа си върху нещо несъизмеримо по-важно – Разпнатия Христос.

Днес чуваме стенанието Му, Той вече агонизира, болките Му са нетърпими: „Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил?“.  

Предсмъртното говорене на Исус от Кръста ни показва неизмеримата любов на Отец и Син към нас – толкова голяма, че Те са готови „да разделят“  за известно време обичта си един към друг и вероятно това е единственото обяснение, чрез което можем да разберем по-добре Четвъртото слово от Кръста.

Исус пое върху Себе си вината на цялото човечество, но в състояние ли сме ние да оценим това, което Му струва да умре за нашите грехове и величината на тази чаша, преливаща с отрова, агония и страдание, връхлитаща Спасителя с пълна ярост, когато тъмнината на Божия съд, който и де факто и де юре трябва да е над нас, става все по-непрогледна, и Той усеща утешителното присъствие на Отца някак отдалечено?

Това е и причината да чуем така ясно агонизиращия Му вик: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?“.

Може би до вчера това са били просто думи, хвърлящи мъничко светлина и един бърз поглед върху непоносимата болка на Онзи, Който умря от любов към нас, но днес и сега разговорът с Исус от Кръста е различен, а общуването много по-лесно, защото, претърпявайки изпитания, започваме да разбираме и оценяваме подобаващо жертвата Му със сърцето си.

Мрак, ужас и забрава са надвиснали като тъмен облак над Исус. Истина е, че нашата прошка е дар, предоставен ни безвъзмездно от Бога, но тя не е безплатна, нито за Бащата, нито за Сина, защото макар и за кратко, те остават далече и сякаш на противоположни страни.

Така обикновено мислим ние, които дори не можем да благодарим достатъчно. Трудно ни е да свържем както слабостта с могъществото, така и разпятието с победата и Възкресението, а пред такава решителна и саможертвена обич нашата мизерна и колеблива любов изглежда толкова недостойна.

Как да отговоря на стенанието Ти днес, Исусе, освен да Те помоля да ме научиш да Те обичам, както ме обичаш Ти! Направи ни способни да разберем колко скъпоценна е истинската любов, такава, каквато Ти ни я показа! В Твоето свято Име смирено идваме, коленичейки в краката Ти и се молим!

Днес сме изправени пред тежки глобални проблеми, а обръщайки погледа си назад, неотдавна, буквално до преди броени дни сигурно щяхме да кажем, че животът е труден на моменти поради хиляди незначителни беди и затруднения.

Наистина понякога сърцето ни се къса, когато знаем, че не можем да направим нищо, за да променим случващото се, а просто трябва да приемем резултата. И да, случва се да сме толкова крехки, че имаме чувството, че всяка надежда е изгубена.

Така трябва да се е чувствал пророк Йеремия, докато обикаля улиците на столицата Йерусалим, и накъдето и да погледне, вижда разруха и разруха. Царят му е ослепен, синовете на царя убити, хората заклани или изведени в плен. Дори Храмът, символизиращ присъствието на Бог на земята, е разрушен от езичниците.

Ситуацията за Божиите хора и друг път е изглеждала мрачна, подобно на нашата сега, но този пророк успя да намери Бог в бурята и улови в мрежа плача и усещането за непосилна безпомощност и безнадеждност, които бихме могли да наречем „тъмна нощ за душата“. Това е този момент, в който осъзнаваме, че животът ни се разпада и всичко, което можем да направим, е да извикаме към Бога.

И в бурята Йеремия намери дъга: „И все пак това призовавам наум и затова имам надежда…“

Когато всичко изглеждаше загубено, той намери надежда в Бога.

Имали ли сте някога лош ден? Всеки от нас е имал и имаме, но не само един. Затова е добре да съзерцаваме Кръста, мислейки за онова, което ни дава тогава, когато сме изгубили цялата си надежда. Това преживя и самият Богочовек. Той се докосна до нашите страдания и ги преживя като свои и затова днес още по-добре разбира страданията и болките, през които преминаваме.

Бог ни обича.

Простички думи, които много често подценяваме, но те крият в себе си богато съдържание. За съжаление, когато животът не върви по нашия план, ние сме склонни да обвиняваме Бог, задавайки въпроси: „Защо аз, Господи?“ и „Защо си ме оставил сам в тази плачевна долина?“.

И днес, когато сме в средата на лош ден или лоша седмица, или лош месец, или дори поредица от лоши години, да спрем и да си спомним, че Бог е добър.

Всички понякога се чудим къде е Бог, защо мълчи, защо не се намеси или че може би ние не заслужаваме Неговата любов?

Това, което днес имаме нужда да си спомним е, че Бог със сигурност ни обича и че Той остава верен. Днешният ден може и да не е най-добър, нощта да е била тъмна и мразовита, но с идващото утро Той ще ни покаже изгрева и слънчевите лъчи ще стоплят душите ни.

Всемогъщият Бог е вечен и Многомилостив, „защото гневът му е само за минута, а благоволението му е за цял живот; вечер може да влезе плач, да пренощува, а на сутринта иде радост“.

Псалмистът, когото цитираме, осъзнава, че дори когато Божият гняв е оправдан към нас, той е кратък и над него благосклонността силно надделява. Понякога може да сме отговорни за лошия ден, който имахме, но любовта на Бога ще засенчи всичко това, тъй като той се стреми да ни дисциплинира и привлече отново в здравословни отношения с Него.

Божията любов е огромна, Той никога няма да ни остави. Ние сме Негови и Той е наш: „Не знаеш, че Бог е всичко, от което се нуждаеш, докато Бог е всичко, което имаш“. В тези времена научаваш повече за Божията любов и вярност.

И накрая, нека не забравяме просто да вярваме, че Бог ще ни спаси, колкото и мрачно да изглежда всичко. Бог ще ни спаси. Да си спомним за израилтяните, притиснати до Червено море от египетската армия, която ги преследва и как Бог раздели водите и те минаха по суха земя! Египетската армия беше удавена. Бог направи път там, където нямаше даже пътека,  грижейки се за своя народ.

Исус понесе голямо страдание, Той почувства и преживя дори и този момент от човешкия живот, когато всяка надежда може да бъде изгубена. Сега Той познава нашето отчаяние и дори агонията на смъртта, през която преминаваме.

На Кръста, докато носеше тежестта на всички грехове на човечеството, Той извика: „Боже мой, Боже мой, защо Ме остави?“, и все пак Той знаеше, че Бог ще дойде. Исус знаеше, че историята не е приключила, докато Бог не каже, че дори смъртта не може да осуети волята на Всемогъщия Отец. И от смъртта дойде Възкресението и нашето спасение.

Днес празнуваме послушанието на Исус на Кръста, докато взимаме, макар и виртуално хляба и чашата с вино и си спомняме, че Той даде Тялото и Кръвта си, за да покрие нашите греховни дългове завинаги, за да можем ние да намерим прошка и живот вечен