EG-5PashA

Среща, която променя цялостно

„Вярвайте в Мене!“




Миналата неделя отбелязахме Неделята на Добрия пастир и чухме в Евангелието една интересна многопластова и разширена метафора, която говори за овце, овчар, порта, вратар, непознати, крадци, бандити и вълци. Крадецът идва, за да убие, открадне и унищожи, но Исус пази и защитава овцете си. Нещо повече. На Своето собствено и прескъпо стадо Той дарява живот в изобилие. Всеки, който следва Бога, Който накара слепите да прогледнат, куците да проходят, нахрани гладните и утеши скърбящите, заложи собствения си живот и след това победи завинаги смъртта, ще живее вечно в безопасност и мир.

Така че думите от днешното Евангелие: „Аз съм пътят, истината и животът“, изобщо не са нови и изненадващи за нас. Сега Той се обръща и говори на разтревожените си и обезпокоени ученици: „Да не се смущават сърцата ви; вярвайте в Бога и в Мене вярвайте“.

Колко лесно Бог може да ни намери в състояние на тревожност. По време на полет притеснените от силната турбуленция пътници чуват успокояващия глас на пилота: „Няма нужда да се притеснявате, хора. Не забравяйте, тези неравности са направени от въздух!“.

Понякога ни се иска неравностите, с които се сблъскваме в живота, да са направени от въздух, но не са. Животът често е труден и неприятностите са реални. Подложени сме на физически изпитания, друг път се чувстваме емоционално изхабени, а има и духовни изпитания, които отварят язви в душите ни. Едва ли ще намерим по-подходящо време от настоящото да признаем, че понякога се оказваме под натиска на проблеми, когато бурите на живота ни повалят в море от несигурност и тревоги и се чувстваме застрашени, подведени или ранени, а докато безнадеждно се опитваме да се върнем на твърда земя, разбираме, че всичките ни усилия са напразни, но след лошия спомен обикновено настъпва обрат и се случва нещо хубаво.

Изведнъж се появява сила, която ни придържа и повдига, когато сме паднали и безутешни, и ние през целия си живот търсим именно тази сила, пътя, който да ни изведе до щастието и мира.

Никой от нас не би избрал свободно да страда, както Исус направи това. Докато беше разпнат, Той умишлено избираше да страда. Във всеки един момент на Кръста Той съвсем съзнателно правеше този избор – да чувства осезаемо болката на човечеството, и колкото повече преминаваше през агонията, толкова повече растеше и силата, с която унищожаваше и побеждаваше греховността на човешкия род.

Страданието на Исус Му позволи да се идентифицира със страданието, с което се сблъскваме ние в нашия живот. Той съпреживя цялото зло, което човечеството може да предложи, и отчаянието, което понякога изтърпяваме дори без упойка.

За да ни изведе до Възкресението, Той се изправи пред греха, злото, отчаянието и смъртта. Това беше Неговата мисия и Неговата цел. Не търсеше лекия път и аварийния изход. Така бе платена високата цена на нашето изкупление. Тази е истината и този е пътят към живота.

Колко от нас някога правят такъв избор? Колко от нас някога са избирали да поемат по трудния път?

Днешното Евангелие за пореден път ни предлага много силни думи на надежда, защото Исус дава лек за смутените ни сърца, казвайки: Скъпи мои, гледайте напред към мястото, което отивам да ви подготвя.

Но как? – отново веднага неспокойно питаме. Как мога да успокоя разтревоженото си сърце?

За да разберем този пасаж, за малко се връщаме към обичаите на еврейския брак по времето на Исус. След годежа между двама млади мъжът се прибира сам, за да подготви мястото, на което двамата ще живеят като семейство. Отнема му около година, преди да се върне официално за своята булка. В деня на сватбата си след богато и пищно тържество те най-накрая ще се приберат заедно и с голямо шествие.

Това е картината, която Исус рисува на своите обезпокоени ученици. Той им казва: Отивам в къщата на Баща си, за да подготвя място за вас. И когато това място е готово, ще се върна да ви взема. Идвам, за да можем да сме заедно завинаги, затова не се фокусирайте върху сегашните си проблеми, защото имате светло и обещаващо бъдеще.

По-голяма надежда за нас от тази няма и не може да има. Исус не даде гаранции за безпроблемно съществуване на своите последователи, но ни обеща близки отношения дори във времето, в което вече ще е напуснал тази земя. Той обеща, че Светият Дух ще живее в нас.

Някой е казал: „Мирът не е отсъствието на неприятности, а присъствието на Бог“. Затова всеки ден ние имаме шанса да погледнем с радост към нашия Небесен Отец, да се помолим с вяра в името на Исус и да потърсим помощта и подкрепата на Светия Дух.

И накрая, думите, с които Исус завършва в днешното Евангелие са: „Вярвайте ми, че Аз съм в Отца и Отец е в Мене, ако ли не, то за самите дела вярвайте в Мене. Истина, истина ви казвам; който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши, защото Аз отивам при Отца Си“.

Разбира се, вяра без дела е празна. Бог ни насърчава да бъдем смели евангелизатори и радетели на Неговото завещание.

Сигурно всички знаем колко е трудно да доведем и един нов последовател в Църквата, но да си спомним колко вярващи имаше в дните на Христовото Разпятие и Възкресение?

Не бяха никак много. Дори Петър и Павел са привлекли повече хора към небето и вечния живот, отколкото Исус приживе през целия си земен път. Това са по-големите дела, за които днес Исус говори и на нас.

Той ни иска близо до Себе си и иска да ни спечели не само като Свои последователи, но и като Свои работници, готови да показват на другите кой е пътят, истината и животът. Трудът е сериозен, трудностите и опасностите – много, но и наградата там, където Той вече отиде – изобилна.