EG-5PostnaA

Жаден съм!

V ПОСТНА НЕДЕЛЯ, ГОДИНА А

 

„Жаден съм“

След усилена тренировка спортистите жадуват. Обзети от инфекция или болест, хората влизат в болници дехидратирани, с подути езици, което затруднява речта им, но въпреки това често могат да извикат тези думи: „Жаден съм“.

Всички сме изпитвали силна жажда в живота си, но виждали ли сте уморено от игра дете, което нетърпеливо и ненаситно поглъща глътките вода, докато отпива от нея, за да утоли жаждата си?

Децата често искат чаша вода точно преди сън, когато започват да се унасят, а родителите тъкмо са се отпуснали след обичайната ежедневна умора. Психолозите с увереност твърдят, че жаждата е само предтекст, прикриващ желанието на детето да открие емоционална подкрепа от най-близките му хора – неговите родители. Молбата за вода е вид изпитание на доверието, в което детето несъзнателно поставя най-близките си хора, за да се убеди в способността им да го пазят и да откликват на неговите нужди.

Принципно, жаждата е основна нужда, всъщност толкова основна, че често дори не мислим за нея. Ако се чувстваме жадни, отиваме в кухнята, грабваме чашата и я пълним с вода. Това е почти като дишането – не разсъждаваме, просто го правим. Можем да ходим седмици без храна, но можем да преживеем само няколко дни без вода.

„Жаден съм“ е и най-простото и кратко изявление на Исус от кръста, за което четем в Евангелието от Йоан. Това е и единственото изявление, в което нашият Господ се позовава на тялото си и на физическото си страдание.

Исус беше сто процента божествен и сто процента човек. Той ходеше по тази земя като човек и макар и никога да не извърши грях, се запозна с трудностите на живота.

Сигурно, когато е бил дете, поне веднъж си е ожулвал коленете, а като „тийнейджър“ вероятно е разбрал какво е да си различен, да не си „като другите“. Изучавайки дърводелския занаят на земния си баща Йосиф, няма как да не е усетил болката от забитата в пръста треска. Като човек, Той знаеше какво е да се умориш, да ти е студено, да се потиш, да си гладен и разбира се, знаеше какво е да си жаден.

Миналата седмица в поредицата „Разговори с Исус от Кръста“ размишлявахме за духовната агония, в която се намираше Христос, преживявайки за първи път в живота си отделяне и дистанциране от Своя Небесен Баща.

Когато направи изявлението „жаден съм“, Той все още продължаваше да изпитва болката от тази раздяла с Отца и вероятно това не е само физическа жажда, но и духовна. Едва ли е случайно, че евангелист Йоан е бил вдъхновен да запише това изявление. Той иска да ни покаже, че когато сме разделени от нашия Небесен Отец, ще изпитваме неутолима жажда, защото Бог ни създаде не просто като плът от кал, но вдъхна в нея живот и дихание – душа, която има и търси връзка с Него. Ако сме разделени от Бога, душата ни изпитва жажда, празнота, която може да бъде запълнена само от Неговото присъствие, и без значение какво правим и какво не, нищо и никой освен Него не може да запълни и отнеме тази празнота.

Има едно място, на което Бог напълно отсъства и това е адът. Да си спомним разказа на евангелист Лука за богаташа, който умря и се събуди в мъки. И в мъки молеше: „Отче Аврааме, смили се над мене и прати Лазар да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък“. Адът, представете си, е място на вечна жажда. Онези, които са осъдени да страдат там цяла вечност, завинаги ще жадуват не само физически, но и емоционално и духовно.

Сега обаче виждаме жаждата на невинния Христос на кръста, знаейки, че той страда и изпитва глад и жажда, точно както вие и аз. Наистина Христос плати крайната цена за греха. Той се отдаде за нас напълно.

Но нека си спомним времето, когато Исус ни говори за водата в своето служение. В деня, в който извърши първото си чудо в Кана Галилейска, Той превърна водата във вино. После дълго говори с жената, която срещна при кладенеца в Самария, като ѝ разказваше и учеше за „живата вода“ и ясно разкри, че Той разполага с изобилие от нея, и че онези, които вярват в Него, никога няма да огладнеят и ожаднеят, защото ще имат „реки от жива вода“ в себе си.

И така, Господи Исусе, какво означава сега, че Ти, Който предлагаше жива вода, сега си жаден? Усещате ли колко мрачна и безнадеждна е тази сцена?

Ужасяващо е наистина – мисълта, че самият Исус е жаден!

Какво става? Дали живата вода загуби своята сила? Този, Който спасяваше другите, не може ли да се спаси? И с тази трънена корона – как да Му вярваме?

Това е Исус, който се отдаде напълно. Това е Исус, който плаща пълната цена и цялата сметка за нашия грях. Това е Исус, Който Единствен може да направи това, да дойде на мястото, където са всички останали бедни и окаяни грешници като нас.

Ето го Исус на кръста – на мястото на жаждата, срама и смъртта! Това е Христовата слава и неподражаемата любов!

Но каква е причината Исус да се озове на това място? Доверието в Отца. Ние оставаме с впечатление, че може би, когато Исус извика, че е жаден, това е повече от нуждата от хидратация, защото Той също се моли на Бога, говорейки за собствената Си вътрешна жажда и копнеж.

Истина е, че само когато жадуваме за Бог, ние сме истински удовлетворени, независимо какво преживяваме. Макар и на кръста на страданието, Христос знае, че Бог отново ще го изпълни с живот, както и ние в смъртния си час ще имаме надежда.

Но все още копнеем и жадуваме за нещо повече. Докато Христос виси на кръста, той ни показва единствения начин да задоволим този копнеж. Нашата мисия и задача е да тръгнем заедно с Него и да извървим Кръстния Му път и да копнеем за Бога преди всичко друго, което може да означава жертва и страдание, а не удовлетворение и утеха. Но посланието на кръста и обещанието за Възкресението, което ще празнуваме на Великден е, че ако сме склонни да Го следваме по същия този път на страданието, тогава ще можем да изпитаме и същия нов пълноценен и вечен живот на Исус – живот без мъка и болка, в който никой никога не трябва да казва: „Жаден съм“.

Той дойде в света, роден в плът като нас, премина през изпитания и изкушения и показа на кръста дълбочината на Своята любов.

Наш ред е, сега ние сме на ход. Като тест и изпитание на доверието, Той поиска на кръста вода от нас. Всички знаем какво получи – оцет.

Но сега, ако ние Му се доверим, Той ще ни даде жива вода, която завинаги ще ни утоли и никога повече няма да бъдем жадни духовно. Исус премина през тази духовна жажда на кръста, така че сега ние да не трябва да изпитваме духовна жажда и ни даде доказателство след доказателство, за да докаже, че Той е Този, Който казва, че е. Можем ли да Му се доверим?