EG-6A

                                                                                         VI НЕДЕЛЯ ПРЕЗ ГОДИНАТА

 

ДОСТАТЪЧНО Е ДА СЕ НАУЧИМ ДА ОБИЧАМЕ

В днешното неделно евангелие Исус беседва хиперболизирано. По онова време в Палестина е съвсем обичайно да се говори по този начин. Думите да отрежем ръката или крака си, или да изтръгнем окото си са силно преувеличение и означават да избягваме всичко, което ни съблазнява, но това също е и молба да разсъждаваме върху живота си, за да видим дали нещо ни отклонява от пътя към Бога и ако е така, да предприемем стъпки за отстраняването на този недостатък.

Има много начини, по които да побеждаваме злото и да укрепваме духовно. По време на една от генералните си аудиенции на първи юни 1983 година преди почти четиридесет години папа Йоан Павел II казва, че „всяко евхаристийно тържество е по-силно от което и да било зло във вселената“, имайки предвид, че евхаристията е действително реализиране и осъществяване на изкуплението, с което ни дарява Исус, а също и възможност за по-дълбоко помирение на грешния човек с Бога в перспектива за изграждане на по-добър свят.

Другият сигурен източник, от който винаги можем да черпим сили в тази борба, е настолната книга на християнина – Библията. Именно защото Библията е източникът на Божията Премъдрост, е важно да имаме ежедневен контакт с нея. Неслучайно наскоро в едно от своите послания папа Франциск препоръча всеки ден да прочитаме поне едно изречение от нея и да размишляваме кратко върху него, а преди броени седмици по времето на Третата обикновена неделя тази година за първи път чествахме Неделята на Божието Слово, учредена по силата на апостолическото писмо на Светия Отец „Aperuit illis“.

Днес мислите ни продължават да се движат в същата посока, само че сега се задълбочаваме върху това, което Исус мисли за Словото. Днешното Евангелие от Матей е продължение на евангелието от миналата седмица и е част от проповедта на планината.

Христос се обръща към учениците Си, но там присъстват много хора от близки и далечни краища, дошли да чуят Неговото учение. Не знаем със сигурност дали в тази тълпа има книжници и фарисеи, но Исус категоризира именно тяхното поведение. В тази конкретна обстановка не бива да забравяме, че учението на Исус е не само ново за времето, в което Той живее, но и доста радикално, и книжниците и фарисеите гледат на Него с недоверие и подозрение.

Слуховете, че чрез действията си Исус отхвърля Божието Слово, вече се носят, защото изцелява в събота, асоциира се с бирници и други грешници и като цяло Неговото поведение в техните очи изглежда сякаш Той не обръща внимание на старозаветната традиция на фарисеите.

Не бива да забравяме и също, че тези хора са съградили жив плет около своя закон Тора, така че те не само пренебрегват чудото на изцелението, но и в крайна сметка пропускат самото значение и цел на Словото. Друг е въпросът, че ако погледнем критично към тях, веднага ще забележим, че поставяйки акцент на традициите си, те дори разрушават закона и ограбват хората, лишавайки ги от правотата на вярата и истината чрез своя лицемерен начин на живот, който така пламенно защитават.

Тора е еврейската дума за закон, която е свързана етимологично с думата яра, което означава да хвърляш, да посочваш, да насочваш, следователно тора означава посока, напътствие, инструкция и по-конкретно тората се отнася до божествено разкритите инструкции и насоки в закона, който по самото си определение изисква поведенчески действия. 

За евреите несъмнено Бог е законната власт над цялото творение и установява регулаторни закони и в качеството си на суверен Той има пълно право да очаква човечеството, и в частност еврейският народ, да се придържа към тях. Исус цитира Словото, което те познават от първата до последната буква, с което изразява уважението си, но Той изрично и много ясно подчертава, че приравнява пророците със закона, когато изговаря думите: „Не мислете, че съм дошъл да наруша Закона и пророците, а да ги изпълня“.

А сега идва ред на по-интересния въпрос, какво точно има предвид Той?

Исус, Който е изпълнението на закона и на изреченото от пророците, казва, че изисква в пъти повече от нас и че да бъдеш християнин, е повече от това просто да спазваш минимума, който законът определя, т.е. от това да се придържаш неотклонно към указания и инструкции. „Не убивай, не прелюбодействай, не лъжи!“ И не спира дотук, а продължава: „Прощавай, помири се с брата си!“

Да бъдеш християнин, означава да бъдеш дори, ако се наложи, извън рамките на буквата и правилата, но да продължиш да обичаш, защото законът, който е над всички останали, е законът на любовта.

Вяра и дела, дела и вяра, често се чудим и спорим кое от тях е по-важно. От една страна, без вяра няма спасение, от друга, без дела тя е безжизнена и мъртва.

Какво да направя, Господи, за да достигна небето? На вид сериозен и много важен въпрос, макар и доста тривиален, и който всеки християнин поне веднъж си е задавал. Сега може да прозвучи шокиращо и дори абсурдно, но докато се питаме по подобен начин, имаме отлични шансове да се провалим.

Правилният въпрос по-скоро е какво да направя, за да обичам повече, Господи: Теб и моя ближен? Тогава вече сме на небето.

Всеки ден полагаме усилия, но понякога се разграничаваме от лошите си действия и поведение, докато използваме вярата си като извинение, неоснователно оправдание и дори като бягство от отговорност, казвайки всъщност аз не съм „такъв“, нищо че направих това и това. Не можем да започваме деня си с думи на хваление и молитва към Бога, а до вечерта да сме станали арогантни и агресивни.

Няма как едновременно да благославяме Бога и да проклинаме ближния. Има и други примери, твърде много дори, но все пак ние оставаме вглъбени в идеята да бъдем добри християни и тя започва с това, което извира от дъното на душите ни и което сме в състояние да посеем.

Днес Исус ни казва, че не е нужно непременно да се представим в света като герои, извършили велики дела и подвизи със своите харизми, а че е достатъчно да се научим да обичаме и не просто да правим това, което е необходимо, за да се спасим, а да променим цялостно подхода си към живота, като възприемем начина, по който Бог иска да живеем. Християните са християни чрез своето битие.

Преди броени дни в една от социалните мрежи папа Франциск каза: „Този, който държи погледа си към Исус, се научава да живее, за да служи. Такива хора не чакат друг да започне пръв, а сами тръгват да търсят своя ближен“.

За щастие, Бог ни дава не само заповеди, но и много опорни точки. „Чрез Христос и с Христос и в Христос“ са думи, които неслучайно чуваме по време на всяка евхаристия, защото единствено жертвената смърт на Исус на кръста удовлетвори изискванията на закона, който е смърт за греха, и то за всеки грях. Нека приемем с благодарност и радост този дар на спасението и продължим уверено напред, защото „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат“.