EG-6PashA

Знаци на любовта

„Ако Ме любите, опазете моите заповеди, и аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас навеки“.
Любов и заповеди! Като че ли малко повече сме свикнали да приемаме любовта като свобода. Съвременната култура ни изправя пред  предизвикателството да живеем в свят, в който непрекъснато се проповядват идеи за хуманизъм, често от хора, които не искат Бог и Неговата истина да се намесват в техния живот и рутина, а последиците варират от всякакви нездравословни ситуации до епидемия от егоизъм.
В днешното Евангелие от свети Йоан Исус говори на Своите ученици, но и на нас, директно, без заобикалки. Любовта ви към мен се измерва с ангажираността ви към моите заповеди. Голяма отговорност, несъмнено, но преди всичко това е и голяма привилегия: да представляваш Бог там, където учиш или работиш, да продължиш да бъдеш верен християнин и да живееш по същия начин, по който днес си чул в Църквата, а не така, сякаш, излизайки от там, никога не си бил вътре в Нея.
Има толкова много неща, които изискват нашето внимание и отдаденост: работа, деца, съпрузи, хобита и всичките ни желания и мечти. Лесно е да се разсеем, но ако искаме да бъдем Христови, трябва да внимаваме да не позволим това да стане по-важно от отношенията ни с Бога.
Като вярващи християни, имаме силна връзка с Бога, уповаваме се в Него и сме градили живота си върху твърдата скала на Неговите ценности, но все пак можем да се замислим колко от нещата, които заемат нашето време и инвестиции от пари, мисли и внимание, са заели мястото, на което трябва да се намира Бог, и отвличаме ли вниманието си от истината, без да искаме?
Ако трябва да бъдем честни, ще признаем, че лесно, бързо и неусетно понякога се увличаме по други богове. Достатъчно е да погледнем към онова, в което влагаме прекалено от времето си. Дори чувствата ни могат да станат нашият бог, ако им позволим да ни контролират, защото действията ни имат последствия.
Сигурно сме изпитвали болката от раните на греха или сме ставали свидетели как, когато хората не почитат Бога, следвайки Неговата мъдрост в своите решения, в крайна сметка, затъват в притеснение, негодувание и огорчение.
Но има и добра новина. Не е нужно да се примиряваме с подобен начин на живот, защото в Христос можем да се наслаждаваме на живота си в непознатото за мнозина изобилие и благодат на евангелската правота и справедливост.
Вярващият християнин е истински богат, защото Божието Слово, на което се уповава, е вълнуващо и удивително. То съдържа мъдрост, насърчение, успокоение и вдъхновение за всеки възможен човешки проблем или дилема. Нещо повече, думите на Исус носят мир за духа ни и обновление на ума ни.
Ключът към това да получим от Бога изобилен живот в Неговата любов, мир и радост е да го държим на първо място в своите приоритети. Първата от Десетте заповеди гласи да нямаме други богове, освен Него. Взимайки решение да служим на Бога с цялото си сърце, радостта и мирът в нас веднага ще се увеличат, а надявайки се на Неговата сила, а не само на собствените си способности, Той ще ни подкрепи и когато търсим помощта Му, и когато признаваме своите грешки. Така че, дори и да сме сбъркали, няма място за обезсърчаване, можем да продължим напред, Бог ще ни дари с благодатта на добронамереността и добродеянията.
С малки крачки, ден след ден, вървейки заедно с Бога, ще стигнем далече и със сигурност много по-далече, отколкото бихме стигнали, ако вървим сами.
„Ако Ме любите, опазете моите заповеди, и аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас навеки.“ Това е голямото обещание, на което се радваме днес, спомняйки си за него.
Светият Дух играе съществена роля в християнската вяра и въпреки това за Него като че ли най-трудно се говори. Изкуството, предадено в нашите католически църкви е неизмерно по своето богатство и художествена стойност. Голям брой картини и стенописи ни разкриват цели епизоди от живота, смъртта и възкресението на Исус, но изобразяването на Духа е истинско предизвикателство. В представите си обрисуваме Светия Дух така, както най-често Го виждаме върху стъклописите – бял гълъб над Исус, но Той често остава встрани или дори в края, когато става дума за прокламиране.
Някои хора приравняват „работата“ на Духа с определен вид от своята опитност като вълнение в поклонението или говорене на езици, а други се задоволяват и с по-неясна и абстрактна духовност, която изглежда като скромното усещане, че има нещо „там“, което не можем да назовем.
Думите, които чуваме Исус да изрича днес, са казани по време на Тайната вечеря, когато Той говори за смущаващата перспектива на раздялата, която Му предстои с учениците. В този пасаж чуваме предричането на един от най-силните акценти на Възкресението, когато казва: „Няма да ви оставя сираци, ще дойда при вас“.
Великденското послание е, че животът, а не смъртта, има последната дума и това е от решаващо значение за вярата, а за да има автентична вяра в Спасителя, хората трябва да могат да се свържат с живия Исус, този Исус, който не отсъства, а присъства. В противен случай вярата се свежда до възпоменанието на паметта на един герой, който отдавна е починал.  
С течение на годините хората, в това число и ние, сме призовани да вярваме в Бога, когото никога не са виждали или чували. Думите и действията на Христос ще им бъдат предадени чрез традицията на Църквата в свят, който често изглежда безразличен, а понякога чак и враждебен.
Но как някой би повярвал в тази надежда, че автентичният живот идва от разпнатия Исус, когото не сме в състояние да видим? Честният отговор е, че никой не би повярвал без силата на Светия Дух.
Да се предадеш на вярата е аналогично на това да се предадеш на любовта, но човек не се влюбва в абстрактни представи. Любовта идва при среща с някой друг. И с вярата е така: тя идва при личната среща с живия Христос и живия Бог Отец, Който го изпрати и чрез силата на Духа, Който прави това присъствие известно.