EG-All-Saints-2020

„ДО СВЕТИИТЕ В СОФИЯ“

 Има събития и личности, към които историята е снизходителна и дори пристрастна, увенчавайки ги с ореола на заслужена или незаслужена слава и други, които пренебрегва или просто не успява да популяризира. На арената на житейските земни битки и победи може нещо и да остава скрито, но за Бога, който във всичко е проникновен, това е невъзможно.

Днес тържествено възпоменаваме всички светци, тези, чиито имена са ни познати, защото историята е предала до нас подвига им и ги е направила известни, но също и онези, чиито имена и ликове не познаваме, а ние, водени от Духа, идваме тук, в Църквата, за да направим кратка пауза и за малко да спрем забързания си ход, за да си спомним, че нашата собствена вяра е обогатена от примера на техния живот и дела.

Ден след ден и поколение след поколение през вековете малки и големи светци са предавали Божието Слово с вярност, провъзгласявайки изкупителната благодат на Исус Христос.

На днешния празник ние благодарим на Отца за всички светци, но преди всичко имаме желание да окуражим и себе си и търсим насърчение, за да се доверяваме смело на Божията Премъдрост и да дадем своя принос за духовното спасение на света.

Интересно е, че когато слънцето залезе тази вечер, ние ще започнем да се приготвяме за друго важно възпоменание – това на нашите починали. Редът, по който литургичният календар ни поднася двете възпоменания, сякаш подрежда и нашите мисли между такива за преходността на земния ни път и тленността на телата ни и светостта и вечния неугасващ живот.

Връщането към спомена за наши близки покойни често е болезнено като жива и отворена рана, която понякога кърви до последния удар на сърцето ни. Така бихме искали Бог да ни даде още малко време, години, часове или минути, за да чувстваме по-дълго близостта на тези, които обичаме, но вече не са сред нас, да почувстваме топлината от допира им, да чуем гласа и съветите им, да видим сянката и радостта в очите им.

Много е тъжно, защото се случва да загубим нещо прекрасно, отношения, които са ценни и изпълнени с любов, и желанието отново да ги имаме е колкото голямо, толкова и разбираемо, че понякога хора се объркват и търсят контакт с медиуми, гадатели – лъжепророци, които се възползват от силата на болката и гнева им, а после едва ли минава дълъг период, преди да изпитат още по-голямо разочарование, че не успяват да видят очите, които търсят, и да чуят гласа, който познават.

Евангелският откъс, който слушаме днес, ни е добре познат и със сигурност е сред любимите ни, защото обещанията му галят сетивата ни и потушават огъня на болката в раните ни, докато ни разказват за надеждата на бъдещия живот, за който мечтаем.

Исус не беше и не е безразличен към скръбта на хората. Той отиде на гости на Марта и Мария, които бяха обезумели от мъка, защото току-що бяха погребали своя брат и дори плака с тях. Това е толкова ясен знак за идентичността му с нашата човечност, но Той не ги остави в скръбта им, както не изоставя и нас.

Сега Той ни говори за надеждата на възкресението, за надеждата на бъдещето, в което завинаги можем да пребъдваме в Неговото присъствие в Божието царство на блажените.

Наистина има много, върху което да мислим. Как бихме могли да живеем без тази надежда и вяра, че животът има нещо повече от раждането и смъртта и борбата за съществуване, която изпълва дните между тези две крайности. И тази надежда не е пасивна, защото е облечена в плътта и кръвта на обикновени, но съвсем реални хора, които са изписали страниците на Писанието в сърцата си и с делата си са свидетелствали за срещата си с Божията благодат, предавайки днес своя опит и на нас.

Това послание продължава през вековете, затова днес си спомняме имената не на отделни личности, а на всички светии на Христовата църква, не само гигантите на вярата от библейските времена, а и онези малки хора, извършили жертвоготовни подвизи и дела.

Обикновено мислим за светците като за тези хора, които водят забележителен живот, който е за пример. Апостоли като Петър и Павел, мъченици като свети Стефан, грижовни хора като Майка Тереза, обновители като свети Франциск от Асизи, както и за други отдадени християни, чиято вяра в Бога не ги пощади от смъртната опасност на гоненията и преследването. За тях сме сигурни, че очите им видяха портите на небето, а надеждата им се превърна в реалност в бъдещия небесен живот в рая.

И все пак важно е да подчертаем, че сега е нашето време и ние сме на ход, и на този ден, ако не всички, то повечето от нас ще искаме  да получим Светото причастие, ще искаме Исус да влезе в сърцата ни по невидим и тайнствен начин. Затова и докато се намираме в този пасаж от време, всички можем да се поучим от светците, както от миналите, така и от настоящите, стремейки се към добродетелите и ценностите на Христос.

Не е случайно, че и апостол Павел започва много от своите писма с думите: „до светиите в Ефес“, „до светиите във Филипи“, защото и ние сме светии по силата на кръщението си в Христос от Светия Дух.

Те бяха, ние сме, а тези след нас ще бъдат светци не когато изтрием и последния си грях, понеже само Един е без грях, а ако днес даваме уверен отговор „Да“ на въпроса: „Вярвате ли в Бог?“.

Не е трудно, когато Той ни помага като в днешния ден, когато вдигаме погледа си към висините и виждаме, че сме заобиколени от голям облак от свидетели на светостта. Нека изхвърлим всичко, което пречи и да продължим с постоянство, задържайки погледа си към Исус, Създателя и Съвършителя на нашата вяра. Можем да направим това чрез силата на Светия Дух и Неговото вдъхновение да свидетелстваме за посланието на Евангелието, за да може то да продължи да подхранва вярата за идващите поколения след нас!