EG-PetdesyatnicaA

„Всички в единомислие бяха заедно“

„Всички в единомислие бяха заедно“

Миналата неделя празнувахме Възнесението на нашия Господ, а днес се събираме в храма така, както апостолите се събраха в Горницата в очакване на огъня на Светия Дух.

Но защо точно сега? Вече преживяхме много – Страстната седмица и пасхалното тридневие, Възкресението и Възнесението на Христос на небето, нима всичко това не е достатъчно?

Днес идваме в църквата по същата причина, поради която преди малко повече от две хилядолетия и учениците се събраха заедно, защото знаем, че, обединени в едно цяло, сме по-силни в молитвата и служението, но най-вече защото сме в очакване на нещо, което ни е обещано – Светия Дух, който ще дойде и ще пребъдва не върху нас и не около нас, а вътре в нас, и Той е за всички църкви и за всички християнски деноминации. Всеки, който вярва, по невидим начин може да бъде докоснат и изцяло променен.

Чувайки думите святост и свят, без много да се замисляме и без да искаме, може би си представяме Църквата, загрижен и целомъдрен свещеник, първите християни от библейско време или енориашите, които никога не пропускат неделните и празничните литургии.

Но всички сме призвани към светостта в света, в който живеем. Затова Исус се възнесе на небето, за да може Неговите последователи да получат силата и властта на святото помазание, даряващо ни с изобилното богатство на плодовете на вярата, любовта, мира и радостта.     

Сега, където и да отиваме, Исус е там, за да ни подкрепи със силата на Своя Дух и Своето присъствие. За щастие, Бог и в настоящия момент е толкова всемогъщ, колкото и във времето на апостолите и колкото винаги е бил, и Неговите извори продължават да бъдат неизчерпаеми.

Всъщност днес, не за първи път, ние ще познаем това изразително Божие присъствие в себе си, защото, водени от Светия Дух, вече сме тук, в църквата, и благодарение на Него правим нещата по правилния начин, така както Бог иска от нас. Чрез силата на Светия Дух онова, което звучи като „аз трябва“, се превръща в „аз искам“.

Изненадващо е, че днес отбелязваме тържествено най-важното богослужение в чест на Светия Дух през годината, а днешното евангелие ни връща в ретроспекция малко по-назад във времето, припомняйки ни какво е и какво беше състоянието на учениците преди слизането на Светия Дух в дните, непосредствено след възкресението на Исус.

Дървената врата е затворена, дори залостена, ключалката е заключена, завесите на прозорците са спуснати. В стаята намираме десет ученици, които са изплашени и се крият. Те току-що са видели своя Господ и Учител, разпнат на кръст и погребан. Техният водач и учител, който ги събра заедно през всички онези дълги месеци, беше екзекутиран като обикновен престъпник, а тялото Му сега е изчезнало.

Какъв разочароващ обрат на събитията! Когато Исус беше положен в гроба, цялата им надежда си отиде заедно с представата им за бъдещето, усещането им за цел и посока в живота, а когато надеждата си е отишла, остава само непреодолимото чувство за загуба и провал, още повече знаейки, че Го бяха изоставили. Изглежда, че между тях има някакъв сериозен смут и несъгласие. Мария Магдалена и жените са ги убеждавали, че гробът Му е празен, но те все още не разбират съвсем ясно, че Исус наистина е възкръснал, и сега са изпълнени със страх и отчаяние, че и тях ги грози същата опасност. Не се знае кое от разочарованията, които изпитват, е по-голямо – от себе си или от Исус, който бе издигнал очакванията им толкова високо?

Питат се също какво да правят от тук нататък? Трябва ли да се върнат обратно към стария си занаят и риболовните мрежи? Или да продължат с мисията си, но каква точно е тяхната мисия сега, когато Исус вече Го няма? И кой ще ги ръководи? Това са проблемите, които последователите на Христос, събрани в тази стая, искат да разрешат в този ден.

Те не спират да си задават въпроса, какво всъщност се е случило.        Взето ли е Тялото Му, или наистина е жив?

И тогава Исус се появява, минавайки направо през затворената врата. Той идва, за да търси учениците, които имат нужда от Него. Скоро ще разберат, че отричането им е простено и страховете им ще бъдат успокоени. Нещо повече. Той ги благославя, казвайки: „Мир с вас“. И това не е обикновен поздрав за деня, а обещание на Исус към тях, но и към всички нас, че всичко ще бъде наред. Същото уверение получаваме и ние, когато в края на всяка неделна литургия чуваме думите на свещеника: „Идете си с мир!“.

А този мир е безценен. Той не само успокоява страховете ни и преборва съмненията ни, но ни помага и да изпълняваме своята мисия.

Исус не можеше да остане на земята. Той се върна при Своя Баща в небето, което също Му принадлежи, а в Светата евхаристия ни завеща част от това небе и ни обеща, че ще бъде с нас завинаги. И ако някога сте имали обещание, което е спазено, знаете какво прекрасно преживяване е това.

И Исус спазва това обещание всеки ден. Чуваме ли думите Му: „Приемете Светия Дух!“? И чувстваме ли Неговото дихание? Сигурно да. Тогава да Му направим място в сърцата си и да Го оставим да действа вътре в дълбините на душите ни, да ни променя от сърдити хора в усмихнати и любящи, от дребнави – в щедри и даряващи, от високомерни – в бедни духом, от нещастни – в щастливи, и нека позволим силата Му да ни обгърне и превърне всяка рана и пареща болка в нас от въглен в красив диамант.