EG-SvetatroicaA

Белези на ръцете

ТЕКСТ СВЕТА ТРОИЦА, ГОДИНА А




1 + 1 + 1 = 1

 

Лице в лице! Дали има християнин, който не би искал да познае лицето на Бога, но „лицето на Бога никой никога не е видял“.

Човешкото любопитство често надделява над знанията ни за библейските пасажи, а фантазията ни облича образа Му в качества и цветове. Бог Отец остава необозрим и далечен, но мисълта за Него почти инстинктивно вдига взора ни към синьото небе. Бог Син Исус проля Кръвта Си за нас и ние почитаме Пресвятото Му сърце, обрисувано в силни червени багри, а огънят на Светия Дух добавя жълт нюанс и пъстрота в цялостната картина на Божественото величие.

В този неделен ден в Църквата ние честваме празника на Светата Троица, който съвсем естествено следва празника на Петдесeтница, тъй като само вдъхновението на Светия Дух може да ни отведе в търсене на истината и в по-дълбоко познание на тайната на триединната божествена същност.

Много интересен е и евангелският откъс, с който литургичният календар ни среща днес, припомняйки ни безкрайната и безрезервна любов на Бога към нас.

Любопитно е, че в думите, предадени ни от свети Йоан, ние имаме накратко цялото евангелие, защото тук откриваме най-важните аспекти на перспективата, пред която ежедневно се изправяме в християнския си живот. На първо място, това е върховното присъствие на любовта, защото „Бог толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в него, да не погине, а да има живот вечен“.

Прочитайки този кратък пасаж, няма как да не притихнем поне за миг, осъзнавайки, че любовта на Бога е не само щедра, но и безусловна. Бог не ни обича, защото ние Го обичаме и продължава да ни обича въпреки слабостите ни. И Бог не ни обича, защото Неговият Син се пожертва на кръста за нас, но Исус умря, за да ни изкупи, защото небесният ни Баща вече отдавна ни е обикнал.

Къде тогава да търсим по-голяма сигурност и безопасност на земята от тази, която имаме скрита в Божията любов?

„Никой не се спасява сам“, ни припомни наскоро и папа Франциск в една от своите проповеди, поставяйки акцент върху дара на необятното Божие милосърдие.

Днес, размишлявайки върху триединността на Бога, е добре да помислим и как тя се отразява в живота ни. Бог Отец е нашият творец, който ни създаде от кал. Безгрешният Божий Син слезе от небето и прие човешки образ, отъждествявайки се с греховната ни природа, а чрез Божието дихание на Своя Дух Бог вложи и частица от Себе Си в нас.

Няма да излъжем, ако кажем, че живеем в порочен свят, но вярата ни и отражението на Божия образ в облика и сърцата ни ни изправя пред голямата отговорност да се стремим към непорочност и да бдим над християнските си ценности. В лицето на Исус откриваме тази силна подкрепа, защото Бог се уеднакви с нас, но и ние с вяра се приближваме до Неговата божественост. Движението е двупосочно.

Наполовина сме земни, защото сме сътворени от пръст и кал, но поради присъствието на Светия Дух, който ни осветява, ставаме и наполовина божествени. Затова се налага понякога да избираме между добри и лоши пътища и затова се сблъскваме с дилеми, които са крайно противоположни, от самотния и студен полюс на греховността до тихия и възвишен пристан на светостта. 

Днешното евангелие е изключително насърчение и в прав текст ни казва, че Бог не иска да ни осъжда, а копнее да ни спасява и още по-важно, че нашият образ може да бъде отражение на Божия. Без да навлизаме в опасните води на гордостта и далече от високомерни и самомнителни мисли за възвишеност, ясно разбираме, че оставяйки се да бъдем обгърнати от Божията любов, приемаме и Неговата благодат.

 Божията любов е формулата за небесно спасение, но и формулата за нашето земно щастие в семействата и домовете ни, в Църквата и общността ни, в работата и служението ни.

В този библейски откъс имаме обобщено цялото превъзходно небесно послание за любовта на Бога и Неговата щедрост и напомняне, че Той е Този, който ни дава и спасява.

Днес си спомняме, че любовта е жизнено важната същност на небесния ни Баща и тази любов започва и свършва със самия Него.

Бог е милостив и ни прощава поради Своята любов. Заслугите ни са нищожни пред Неговото величие, но Той ни обича въпреки нашето първоначално грехопадение, въпреки нашата омраза и подлост и независимо от нашите предателства.

Бог все още ни обича и не ни задава неосъществими и невъзможни задачи. Той знае докъде се простират способностите ни, че не сме в състояние да изброим пясъка на морския бряг, да изучим всички риби, които плуват във водите, или да изброим колко звезди блестят в сребърните си небесни гнезда. Ние дори не знаем колко пъти в Своята милост Той ни прощава за греховете.

Какво е тогава онова, което ни кара да се стремим към Него, да бъдем близо до Него? Не са знанията ни, нито талантите и дарбите, нито дори усилията ни. Еквивалентът на тази близост е любовта, за която слушахме днес:„защото Бог толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него да не погине, а да има живот вечен“.

Висотата на Божията любов чрез силата на Духа ни потапя в дълбочината на вечния живот, който е и нашата награда. Някой ден Исус ще се завърне и тогава ще се изправим срещу поразителната сила на тази любов и лице в лице вярата ни ще се превърне в поглед, когато съвсем отблизо ще видим Бащата и Сина и обединяващата връзка на любовта между тях – Светия Дух, оставащи завинаги Едно цяло заради неизменната си обич към нас.