EG-TyaloikravA

„Исус крачи редом с нас“

Отново сме в храма в поредния от годината неделен ден, който за нас не е нито тих, нито обикновен. Празник е. Католическата общност чества тържеството Тяло и Кръв Христови. Олтарите са богато украсени, музикалният репертоар старателно подбран, момиченцата са облечени в бели рокли и кошниците в ръцете им са пълни с цветя, а малките момченца огласяват църковния двор с весел звън на камбанки.

През последните седмици преживяхме серия от различни празнични епизоди и моменти и заедно си припомняхме едни от най-важните акценти на християнския живот.

Христос е Въплътеното Слово, затова всеки съпреживян миг с Него от Рождението Му до Неговото Възнесение е безценен за нас. На Петдесетница показахме, че, събрани от една вяра и Дух, изпитваме и силна радост, която дори дъждовните капки и облаците не успяха да прогонят, а преди броени дни, отбелязвайки празника Света Троица, се опитахме да погледнем в лице  Триединния Божествен образ.

Днес отново оставаме в ореола на празничния дух, за да се потопим още по-дълбоко в океана на Божията любов, заради която Той остана скрит в проявата на най-благословеното сред всички тайнства – Евхаристията.

Днес около храма ни има повече шум и движение. С химни и литания отдаваме почит към Божия Син. В продължение на векове празникът Тяло и Кръв Христови се отбелязва с евхаристийно шествие, но присъствието на Исус сред нас не може да се ограничи само до настоящия ден и мимолетния шум, който чуваме и след това бързо забравяме.

Сега вървим рамо до рамо в тази тържествена процесия, превърнала се в религиозен ритуал, който е част от обикновения живот на всеки християнин, но това е и най-хубавата част от празника, защото изминаваме този път заедно, славейки името на Исус и Неговата свята жертва.

Та нали и Той беше човек сред хората и слезе от небето, за да крачи редом с нас, дарявайки ни ново измерение на щастието и вярата, че Бог поднови посланието си към нас, които сме на земята.

И ние участваме в това шествие, за да засвидетелстваме желанието си да подновим обета си на вярност към Бога и изразяваме готовността си да Му служим. Искаме завинаги Исус да остане сред нас и да бъдем в Неговото присъствие. Затова Светата евхаристия заема централно място в сърцето на вярата ни. Тя е онова трепетно и нежно докосване до небето, предвкусване на привидно далечната и непозната радост на спасението, същината на живота ни и светлина, разсейваща мрака на тъмните сенки в душите ни.

Всички обичаме литургията, защото в нея по тайнствени и невидими пътища откриваме нашия Господ, но тя ни напомня също, че трябва да търсим, намираме и познаваме Бога и в обикновената си ежедневна дейност, да благодарим за Неговата доброта, като не ограничаваме присъствието Му до времето на жертвоприношението на олтара.

Житейският ни път е дълъг и криволичещ, понякога стръмен и криещ опасности, необезопасен и без пътни знаци, изправящ ни пред остри и резки завои. Затова непрекъснато имаме належаща нужда от Бога и от честни отношения с Него, които да пораждат в нас радост и спокойствие и да задават правилната посока в далечината на хоризонтите пред очите ни.

Днес празнуваме и пеем, защото сме разбрали, че по този път не сме сами. Исус е до нас, дори и да не сме в състояние да Го видим, подобно на забързаните и притеснени ученици, поели към Емаус. Нещо повече. Христос ни завеща себе си – Тялото и Кръвта Си за подсилване на пулсиращия ритъм на вярата, надеждата и любовта ни.

Живият хляб, с който храним душите си, е и този, който ни отвежда и до извори с жива вода. Заситени със силата на Неговата жертвоготовност, подкрепени с огъня на Духа Му, защитени с победата Му над тленните останки на земните ни грехове, погалени с нежността и топлината на неизчерпаемото Му милосърдие и увенчани със сиянието на вечността, продължаваме напред, дотогава, докато стигнем предела на хода, който ни е отреден до границата между два съвършено различни свята: този на физическата смърт и „онзи“ на духовната вечност.

В днешното евангелие Исус казва на слушателите си, че „маната“, наричана „хляб от небето“, даден от Моисей е само вид предвещаване, защото техните предци, които са яли от него, са умрели в пустинята.

Той е истинският хляб от небето.

А после идва ред и на най-хубавото обещание. Исус обещава вечен живот, духовния живот, на който можем да започнем да се наслаждаваме още сега, преди продължението на безкрайността на физическия ни живот на земята. Щедър е нашият Господ, щедър и много милостив. Всеки от нас има своите свидетелства как Бог ни е подкрепял в живота, спасявал от физически изпитания и духовни пропасти, правейки това по невидими и чудни начини, и сме тук, за да Му се поклоним, благоговеейки пред Тялото и Кръвта Му, които даром получаваме.

Хубаво е, че сме тук, в този храм, в който Той е домакин, а ние Негови специални гости. Нека не забравяме да Му благодарим за жертвата и наградата на спасението, без особени заслуги от наша страна, за цялата подкрепа и благословиите, за дара на Евхаристията и Божественото Му присъствие сред нас!