EG-Vazkreseniehristovo

Среща, която променя цялостно

Даряващо дърво

Имало двама приятели – малко момче и ябълково дърво. Любимото приключение на безгрижното момче било да се катери и играе сред клоните на гостоприемния си приятел, а после – уморен, под сянката му да разхлади и подслади следобеда си със сочните му плодове. Но колкото повече момчето пораствало, толкова повече интересът му към дървото намалявал, а то ставало все по-самотно. Накрая момчето съвсем спряло да идва. Върнало се при своя стар познайник чак когато вече бил станал младеж. Дървото отново предложило своите клони, но на това момчето отвърнало, че вече е твърде голям, за да се катери и играе. Сега младежът имал други интереси и попитал приятеля си дали може да му даде малко пари? Дървото нямало пари, но предложило своите ябълки. Младежът започнал да бере ябълките и да ги продава. Той бил доволен и дървото се радвало заедно с него.

Но после порасналото момче заминало надалеч и се върнало чак след години. Виждайки го, дървото залюляло клоните си от радост и поканило стария си другар да се покатери сред тях. Но сега момчето било твърде заето, за да играе, и това, което наистина искал, било семейство и къща, в която да намери уют и топлина. Можело ли дървото да му даде къща? Не, но предложило да отреже клоните му и да използва дървения материал. Момчето отрязало клоните, а дървото, макар и оголяло, се изпълнило с щастие.

Минали години и ето че мъжът, вече на средна възраст, пак се върнал. Дървото познало любимия си приятел и го поканило да си играят, но той бил твърде сериозен за такива детинщини. Всичко, което искал зрелият мъж, е лодка, която да го отведе далеч. Погледнал дървото и попитал: „Можеш ли да ми дадеш лодка?“. Дървото с готовност му казало да отсече ствола и да си направи лодка, за да бъде щастлив. Мъжът отсякъл и ствола, а дървото отново се зарадвало, макар и от него да бил останал само един пън.

След още години момчето се върнало като прегърбен старец. Дървото се извинило, че вече няма какво да му предложи, няма повече ябълки за ядене или клони за катерене, останал бил само старият пън. Старецът обаче отговорил, че зъбите му са твърде слаби за ябълки и самият той е твърде немощен, за да се катери, и всичко, от което се нуждае, е място, на което да приседне и да си почине от тежката умора. „Е – казало дървото, изправяйки се, колкото е възможно, – старият пън е добър за седене и почивка. Ела, приятелю, седни и си почини при мен.“ И старецът седнал, а дървото отново изпитало отдавнашното щастие.

Това е историята за даряващото дърво, от което е останало само пън, но отново има какво да даде – място за почивка и тишина. Но това ябълково дърво не е единственото даряващо дърво, за което сме чували. Има и друго, което даде от себе си любов и милост, прошка и състрадание, оправдание и свобода.

Дървото на Голгота – Христовият кръст е нашето даряващо дърво, което все още продължава щедро да раздава чрез Тялото и Кръвта, пролята на кръста за онези, които искат да получат нов и вечен живот.

Няма как да разделим Разпятието от Възкресението, въпреки че понякога много ни се иска. Днес празнуваме най-радостния ден, празника на живота, но не можем да забравим цената, която Месията плати за нашето спасение.

Невинаги историите, които четем, са завършени. Краят им може да е съвсем предвидим, с очакван тъжен или щастлив финал, а друг път да успеят да ни изненадат със своята непредсказуемост. Днес ние отново прелистваме страниците на Библията, записани и пренесени през условните граници на времето от хора, на вид обикновени като нас, които чрез своя живот, мисли и действия са изразявали духовния и религиозния си стремеж да срещнат Бога.

Но тези листове хартия, старателно подготвени и подредени, са запечатани с неподражаема небесна любов и макар и докосвани от човешка длан, са писаното Божие Слово, в което още първите думи показват, че Бог е водещият герой в историята, която едновременно е божествена автобиография и лично послание до всеки от нас. Ясно е, че нашите ограничения не ни позволяват да проникнем в безкрайността на Бога, но Новият Завет на Библията определено ни предлага тема, сюжет и финал, които не просто ни учудват, а надминават всичките ни мечти и очаквания и истински ни смайват и поразяват.

След всичко, което ден след ден, седмица след седмица и дори година след година съпреживявахме с Исус от раждането Му до Неговата смърт, сега отново сме поразени, виждайки Мария Магдалена да стои пред празния Му гроб. Лесно е да кажем, че отваленият камък и оставащото празно пространство зад него се превръщат в основата на нашата християнска вяра и доказателството, че спасението ни е пълно, но по-трудно е да осъзнаем и признаем със сърцето си, че на това място границите на светския ни ареал се размиват и губят. И колкото повече избледнява контурът на очертанията на онова, което светът ежедневно ни учи, толкова по-силна надежда ще се ражда в сърцата ни, че Бог има както цел, така и план за всеки един от нас и те съдържат тайната за истинския смисъл на живота ни.

Новородената ни вяра пред празния гроб трябва да издържи изпитанията, на които често е подлагана, но големият въпрос, който сега стои пред нас, е доколко и дали изобщо сме позволили най-вълнуващата любовна история, създадена и разказана някога, наистина да промени живота ни?

Библията не свършва с описанието на кулминационния момент на празния гроб, тепърва действието ще продължава да се развива и ще се случват важни събития, описани в книгата Деяния на апостолите и следващите, но Възкресението на Исус е сърцевината на нашата вяра, защото силата Му е спасителна и защото ни учи, че Божието слово е надеждно и вярно.

Днешният празник е в центъра на живота на вярващия християнин. Исус възкръсна за нов живот и победи смъртта, така както обеща да го направи, но Неговото Възкресение е подпечатано и подплатено с непобедимата сила и волята на Отца.

О, чудна Божия благодат! Във всяка трудна житейски ситуация, в която се озоваваме, Бог вече действа, преди ние изобщо да подозираме, че ще стигнем там, където сме. Той работи стратегически, творчески и изкупително за Своя прослава и за наше добро, а ние ограничаваме мисленето си до увереността, че Божието присъствие ни съпътства, докато се движим през живота, но това е само малка част от истината, защото Бог вече извървя и познава пътя пред нас, който ще ни отведе до нашето спасение.

Още когато сътвори Адам, Бог вече знаеше, че Синът Му ще умре на кръста. Той е великият архитект, който проектира моста за нашата свобода, а след това го построи и изгради от материали, за които никой не би се сетил – построи го от стар, грапав дървен кръст и Тялото и Кръвта на Единородния си Син. Той не помоли никой друг да свърши тази тежка работа, но я запази в семейството на святата си Триединност, а после сподели наградата от свършеното с всички хора, повярвали, че този дар на победата е за тях.

Но да си спомним как изобщо се озовахме тук и как започна всичко. С историята за едно забранено ябълково дърво и откъснатия му горчив плод, от който всички вкусихме! А после… Всеки един от нас може да разкаже своята лична история, но по-важното е, че сега познахме и Новото дърво на надеждата и вярата, даващо ни щедро от плодовете на изкуплението и спасението, които са противоотрова на всеки грях.

Така че, ако все още има и най-малка следа от сълзи в очите ни и тъга в душите ни, да погледнем заедно с Мария Магдалена какво се крие зад отваления камък на Исусовия гроб! Да, наистина е празен! Няма да намерим Христос там, защото Той Възкръсна, точно така, както ни обеща.