EG-VaznesenieA

ВСИЧКО ИЛИ НИЩО?

Повечето от нас гледат на възнесението на Исус с толкова силна вяра в сърцата, че го приемат без никакви съмнения, като неоспоримо историческо събитие и факт. Убедеността, че Той седи отдясно на Отца и има власт над всичко, е неделима част от реалността на вътрешния и външния ни свят на вярващи християни.

Днешният евангелски откъс ни припомня последните стихове от Евангелието на Матей, но по-любопитното е, че в съдържанието му четири пъти се повтаря думата всичко: „даде ми се всяка власт на небето и земята“, „идете и научете всички народи, като ги кръщавате…“, „като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал“, и „ето че Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“.

„Всичко или нищо“, понякога подлагаме на риск дългите си усилия и труд в стремежа да покоряваме най-високите върхове. Носени от вятъра на мечтите, често тайно си мечтаем да имаме наистина всичко, което е възможно, или в краен случай поне още малко от силата на здравето, от комфорта на богатството, от опиянението на най-романтичната любов, от големия успех на новите
ни начинания, но понякога изпитанията ни повалят и се чувстваме несигурни, сякаш стъпваме върху тънък лед, поддавайки се на страха, че всеки момент целият ни свят ще се срути.

Не е нито укор, нито обвинение, такава е човешката ни същност, копнееща за щастие и благодат. Такъв е и ъгълът, от който виждаме действителността тук, на земята, но за да видиш добре цялата картина, понякога трябва да се отдалечиш, да отстъпиш няколко крачки назад и тогава може да се окаже, че вглеждайки се прекалено в детайлите, пропускаш основния смисъл.

Днес честваме празника Възнесение Господне, когато за пореден път ще вдигнем погледа си на високо и ще насочим изпълнените си с надежда очи към небето, за да се докоснем до невероятното величие на Божията сила. Това е същата онази мощна сила, която възкреси Христос от мъртвите, за да го постави в трона на победата над злото, греха и смъртта. Бога на всички земни и небесни царства, управляващ от единия край на вселената до другия, сега е далече над всяка власт, авторитет и владетел от този свят.

Той е цар на царете и крал на кралете. Това е наградата, която Христос получи заради своето жертвоготовно страдание и послушание към Отца. Той нямаше нужда от нея, защото това царство е Негово по наследство, така както нямаше смисъл да се бори за вечността, понеже и тя му принадлежи.

Исус побеждава, Исус царува, Исус владее и управлява, но тази победа, това царство и това управление Той извоюва за нас, докато беше един от нас.

Божият Син стана човешко същество точно като теб и мен, преживя същите неща, които ти и аз преживяваме, и затова е толкова всеопрощаващ и милостив владетел, защото е в състояние да управлява като някой, който знае какво е да имаш майка и баща, близки и приятели, да обичаш, да бъдеш изкушаван от сатаната, да страдаш, да познаваш и изпитваш болка, предателство, изоставяне и дори смърт.

Как да не се доверим напълно на такъв Бог и да не Му дадем ключа за достъп до нашето „всичко“, до най-важното и скъпоценното, което притежаваме – свободната воля, с която ни е дарил?

Исус се възнесе на небето, за да можем ние да вдигнем погледа си високо над земните тревоги, над завист и обида, над дребните сплетни. Затова нека Му позволим да избира пътя, по който вървим, и да ръководи ежедневните ни решения, поемайки контрола над живота ни. Знаем, че Той е властелинът на вселената, но нека Го направим и господар на живота ни!

Днес за пореден път празнуваме, че сърцата ни са изпълнени с нестихваща надежда. Исус се възнесе на небето с невидима сила, за да можем ние, които сме изтъкани от слабости, да изпитаме от тази сила и Неговото присъствие в нас. На земята Христос беше ограничен във времето и пространството. Той можеше да бъде само на едно място, да преподава и проповядва в Галилея, а след това да пътува до друго място и да лекува, но не можеше да прави това едновременно. Дори след възкресението Си, Исус, имайки ново тяло, можеше да се появи навсякъде, но все още не можеше да бъде на повече от едно място едновременно и достигаше само ограничен брой хора, а учениците нямаха силата да вършат същото служение като Неговото.

Но когато се завърна на небето, Исус изпрати своя Дух, Светия Дух, така че Той да бъде с нас и в нас навсякъде, във всяко време и във всичките ни дни, упълномощавайки ни да вършим добри дела и да носим Благата вест в света.

Възнесението на нашия Господ Исус е не само много важно събитие в разбирането кой е Той, но и в представата кои сме ние като Негови последователи. Писанията ни казват, че след възкресението Си Исус се явява на своите ученици и много други за период от четиридесет дни, доказвайки, че е жив, и учейки ги за Божието царство, но ето че идва денят, когато Той ще се възнесе на небето и това не е случайно. Има разлика и е важно за нас Той да се завърне в Бащиния дом, за да придобие цялата вселенска и земна, и небесна власт, и авторитет.

И на земята много хора видяха в лицето Му спасителя и Бога, но сега в небето Той притежава всичко отвъд твърдта, чак до синевата, в която се подслоняват слънцето, носещо изгрева на утрешния ден и луната и звездите, изпращащи уморения залез на днешния. Няма такъв земен цар и управител, нали? И няма такъв мощен владетел на неотминаващата надежда в човешките сърца.

Възнесението на Господа е истински празник на надеждата. Днес ние с вяра вдигаме погледа си високо към небето и чуваме как Исус ни казва да бъдем Негови свидетели, споделяйки Благата вест на спасението и вечния живот в благодатно щастие и мир.

Библията казва, че след като Исус е на небето, ние, Църквата, сме Неговото тяло, ръцете и краката на Исус, които, изпълнени с Дух Свети, неуморно се трудят и работят за изграждането на царството Му и на земята, и на небето. Следващата неделя отново ще празнуваме в очакване на Божията сила да слезе върху нас, а дотогава да дерзаем смело напред, защото радостта е свята, а обещанията големи.