Вярата е сигурно прибежище за болните и страдащите PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Болните и страдащите могат да намерят във вярата „сигурно прибежище” - това пише папа Бенедикт XVI в своето послание за ХХ Световен ден на болните, който Църквата чества на 11 февруари. Документът, публикуван на 3 януари от Ватиканския пресцентър, е озаглавен „Стани и върви: твоята вяра те спаси”, по евангелието на св. Лука (17,19).

„Вярващият никога не е сам”, пише Папата, обръщайки се с особена духовна близост към болните, а към свещениците, работещи в болници – да бъдат „истински служители на болните”. На вярващите Бенедикт ХVІ припомня призванието „да се преклонят пред материалните и духовните страдания на човека, за да бъдат изцелени”.

Папата поставя акцент върху покаянието, помирението и миропомазанието, които нарича „тайнства на изцелението”, тъй като „имат своя естествен завършек в Евхаристията”. „Възвърнатото здраве – пише Папата - е знак за нещо по-ценно от обикновеното физическо изцеление, знак за спасението, което Бог ни дарява чрез Христос” и разкрива „важното значение на човека в неговата цялост от душа и тяло”. За Бенедикт ХVІ „биномът физическо здраве и обновяване на страдащата душа” помага за „по-доброто разбиране” на тайнствата на изцелението. Болният, призоваващ Господ, пише Папата, е сигурен, че „Божията любов няма никога да го изостави”, както и „любовта на Църквата няма да липсва”.

В тайнството Покаяние, което е „лекарството на изповедта”, пише Папата, грехът не дегенерира в отчаяние, а се среща с прощаващата и променящата Любов. Затова моментът на страданието може „да се трансформира във време на благодат за навлизане в самите себе си и преосмисляне на собствения живот, за признаване на извършените грешки и за да се почувства носталгията по прегръдката на Бог Отец”.

Папата приканва за „валоризирането на тайнството Миропомазание”, което не е „по-маловажно от другите църковни тайнства”, а е знак за „нежността на Бог към страдащите” и „заслужава по-голямо внимание както в богословски аспект, така и в пастирската дейност сред болните”.

Накрая Папата се спира на важното значение на Евхаристията, която, приета по време на болестта, „помага по особен начин за трансформация” и приобщава болния към саможертвата на Исус, „предлагайки Себе си на Небесния Отец за спасението на всички”. Оттук и призивът на Бенедикт ХVІ към цялата църковна общност и конкретно към енориите: да осигурят по-голямо внимание към болните и възрастните, за да получат Евхаристията, тайнството на „прехода от смъртта към живота, от този свят към Небесния Отец”.