ВСИЧКИ ТЕ ТЪРСЯТ!... PDF Print E-mail
There is no translation of this article

“Откъде идва злото? Защо светът е устоен така?” “Къде е Бог във всичко това?” Сигурен съм, че всеки от вас си е задавал в един или друг момент тези въпроси.

Древните са имали готов отговор: ако ти се случи нещо добро, то е Божие благодеяние; ако ли пък те споходи зло, то е Божие наказание...

 

Днешното първо литургично четиво е от Книгата на Йов. Оказва се, че винаги е имало и ще има успели и благоденстващи хора, които далеч не са светци, и други, измъчвани понякога цял живот от болести, страдания и нещастия без по никакъв начин да са заслужили това! Йов, който след споходилото го нещастие се присъединява към последната категория, иска от Бог обяснение за случилото се. Иска да отпрати приятелите си, дошли да му държат дълги речи и да му внушат, че без съмнение Бог го наказва за някое извършено зло или го подлага на изпитание и затова трябва да се примири с Божията воля. Йов обаче не само скърби горчиво, но и непримиримо пита: “Защо?” Колко ли мъже, жени и деца питат в този момент “Защо?” - защо страдат, защо са подложени на нещастия, бедност и болести?

В Книгата на Йов Бог не дава отговор на този въпрос. Казва само две неща на клетия човек, търсещ обяснения. И най-напред: ти, който не си способен да разбереш удивително сложните процеси в природата, как ще успееш да разбереш тайните на живота? А после, обръщайки се към всички, заявява: “Йов има право.” Приветства неговата непримиримост.

Днешното четиво от Евангелието на Марко ни предава един ден от “евангелското” всекидневие на Исус: в този съботен ден в Капернаум Той проповядва в синагогата, прогонва зъл дух и отива да се нахрани у Симон и Андрей. Излекува от треска тъщата на Петър. Привечер лекува болните, които Му водят. А на следния ден сутринта, когато всички Го търсят, Симон и другарите му Го откриват да се моли: “на сутринта, като стана в тъмни зори, Исус излезе и се отдалечи на уединено място, и там се молеше”. А на онези, които искат да се върне в Капернаум, отговаря: “Да отидем на друго място по близките селища, за да проповядвам и там, защото затова съм излязъл”.

По какъв начин този ден от пратеническата дейност на Исус дава отговор на нашия въпрос: „Защо?“

В Лицето на Своя Син Бог ни казва, че е против злото и страданието. Да, но... Исус излекува само някои болни. Той не изцерява всички боледуващи в Своята родина, а още по-малко в целия свят. Каква полза имаме ние от това днес? И наистина, от пръв прочит, колкото и Исус да се проявява като враг на злото и нещастието, това с нищо не променя естеството на нашето настоящо човешко съществуване. Бог не се намесва в историческия развой на нещата, дори когато ни сполита някое чудовищно природно бедствие или епидемия. Тогава какво иска да ни даде да разберем с излекуването на тъщата на Петър и на останалите болни?

Мисля, че иска да ни каже следното: поучението, изцелението и молитвата са неразривно свързани - именно в тях се състои Исусовото пратеничество. И твърдо вярвам, че именно чрез молитвата Исус успява да съедини и да обедини всичките три страни на Своето пратеничество. Добре знаете Господнята молитва: Да дойде царството Ти, да бъде волята Ти... това повтаря Исус на Своя Отец в ранната утрин в Капернаум, преди да започнат „всички да Го търсят“. Неслучайно тази молитва се отнася до Божието царство: с неговото проповядване започва пратеническата дейност на Исус; за Божието царство Исус дава знамения чрез изцеленията, които върши. Божието царство е близо и дори вече е тук, то е светът без страдания, дарен на смиреномъдрите, на молещите. Но то е едва в своето начало, поставено от проповедта и знаменията на Исус. То следва да бъде продължено от Неговите ученици. Христовото поучение и чудотворство, продължило ограничен брой години, трябва да намерят място и в днешния смутен ден. Въпросът е как...

Last Updated on Saturday, 24 March 2012 11:59