И ДОХОЖДАХА ПРИ НЕГО ОТВСЯКЪДЕ... PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Братя и сестри, Господ Исус е дошъл на света, за да ни дари истинската свобода. Ние разбираме свободата преди всичко като възможност да вършим именно онова, което в определен момент ни харесва или искаме да правим... Но това ли е наистина свободата? И ако е така, тя не е ли прекалено егоистична? Нима такава свобода не означава в същото време ограничаване свободата на други хора? Искаме или не, ние сме социални същества. Затова е необходимо да уважаваме правото на свобода на другите.

Общественият живот изисква много смирение, отричане от собствените желания, доброволно ограничаване на личните права. Всекидневно усещаме тежестта на правата и задълженията, които ни дават крехкото усещане за безопасност и ред. Но има моменти, когато нашето чувство за справедливост попада в конфликт с общественото добро. Там е чертата, която разделя членовете на обществото от онези, от които то решава да се избави заради общото благо, заради свободата на мнозинството. За това именно разказват днешните литургични четива.

 

Често обществото не дава шанс на хората. Отблъсква грешника все по-далеч и по-далеч от себе си и в края на краищата го изблъсква зад чертата. В днешния откъс от Евангелското четиво според Марко символ на изолацията и социалната смърт е проказата. И днес, както много столетия преди нас, „прокаженият” е човек, комуто никой не стиска ръката за поздрав и никой не кани сред обществото. Съгласно Моисеевия закон прокажените трябвало да носят външни знаци, предупреждаващи за тяхната болест. Здравите хора можели да ги разпознават отдалече. Всеки, който макар случайно се докоснел до „нечист”, „прокажен”, сам ставал „нечист”. Не можел да сяда с други на трапезата, нито да участва в религиозни обреди.

А Исус, за Когото чухме в днешния откъс от Евангелието, постъпва по друг начин, не така, както препоръчва Законът. Той не само не се отдалечава от прокажения, но протяга ръка и му казва: „Очисти се!” Тези слова, с които Исус приема при Себе си всички отхвърлени! Всеки грешник е „прокажен” и „нечист”. Исус иска да очисти всекиго, който протегне към Него своите ръце, молейки за помощ. Господ казва на очистения да отиде при свещеника и да принесе установеното от Закона Моисеев за своето очистване. Обърнете внимание – заради спасението на човека Исус нарушава Закона, но нарежда на излекувания да спази Закона. Това е било необходимо, за да може обществото, отхвърлило преди прокажения зад чертата, отново да го приеме при себе си. Нима това не е парадокс?

Но Господ Исус не е дошъл на земята, за да върши социална революция. Всички, които мислят така за Него, много грешат. Исус иска да обърне нашето внимание върху това, че обществото не трябва да се затваря дори за тези, които сами е отхвърлило. За всеки трябва да остава възможност, откриваща пътя назад – и за прокажения, и за измамника, и за грешника... Бог винаги на всички дава нов шанс. Не е важно колко пъти човек се е заблудил, важно е колко пъти той за това искрено се е разкаял.

За голямо съжаление трябва да кажем, че много християни са „болни” от сепаратизъм. Те искат да поделят света на „територии”, на които живеят едни „ние” и някакви неизвестни „те”. Но това би поставило християнството наравно с всяка секта, чиито членове смятат себе си за по-висши и по-добри от всички, които живеят извън нейните предели. Свети Павел в своето Първо послание към Коринтяните днес ни казва странни слова. А именно, че ние не трябва да бъдем съблазън нито за юдеи, нито за елини. Което означава, че във всяка среда Евангелието трябва да съхранява своята спасителна мисия. Не бива да търсим изгода, не бива Евангелието да бъде затваряно в пределите на една конкретна община. Не бива да допуснем Евангелието да стане „прокажено” за света, за юдеите или за елините. Не бива да допускаме светът отново да се раздели на два лагера – на „чисти” и „нечисти”. Не това желае Бог. Евангелието не отхвърля грешниците, но признава тяхното обръщане и именно до тях то е адресирано. Християнството не ограничава и не затваря, напротив – разширява и открива нови хоризонти както за своите верни, така и за всички, живеещи извън Църквата. Именно затова християнството притежава такава велика и неугасваща сила. Расте и принася плодове навсякъде и особено там, където най-много и преследвано. И нашето призвание е да се докоснем до всички „прокажени” в света и да спасим грешниците от изхвърлянето им извън пределите на общественото съзнание и грижи.

О, колко е трудно да докоснеш съвременните „прокажени” и да им кажеш: „Очисти се!” Проказата на нашата цивилизация се лекува много трудно и не е лесно да се намери човек, който да каже пред всички: „Този „прокажен” днес отново приемаме в нашето общество.” Но това можете да направите вие в дълбината на своите сърца. И нека никога сърцата ви не ви подвеждат!

Last Updated on Saturday, 24 March 2012 11:58