ЧЕДО, ПРОЩАВАТ ТИ СЕ ГРЕХОВЕТЕ! PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Символна стойност притежават всички действащи лица в днешния евангелския разказ на свети евангелист Марко (2, 1-12). Те олицетворяват различни начини на поведение и мислене, които с пълна сила се проявяват и днес. Действащите лица са два вида: едните са неподвижни, другите се намират в непрестанно движение. Неподвижен най-напред е парализираният. Той е изцяло зависим, напълно неспособен да изяви себе си, не иска нищо, оставил се е изцяло на чуждите грижи.

Това е неподвижността на безпомощното състояние. Навалицата, която се е струпала около къщата, също е неподвижна, и в своята неподвижност не дава на носилката с парализирания да премине. Това е неподвижността на коравосърдечието и сляпото упорство. В центъра на навалицата са седналите книжници, олицетворение не само на нравствената закоравялост, но и на религиозната и идейна закостенялост – настанили са се удобно в своите убеждения. И посред цялата тази разнолика неподвижност – четирима никому неизвестни мъже, носещи носилката с болния. Известно е само тяхното движение, тяхното братолюбиво промъкване през навалицата, тяхната смела инициатива да се качат на покрива, да го пробият и да спуснат оттам носилката. Това е подвижността на дейната вяра. Не думи, а дела, които придвижват нещата напред. На инициативата на четиримата мъже Исус отговаря със Своя инициатива. Той също “пробива покрива”, за да разчупи сковаността. Той добре вижда, че не толкова физическата неподвижност измъчва парализирания, колкото нещо по-дълбоко, което засяга психиката му. За Исус тялото, сърцето, духът съществуват като едно цяло. Във физиологичната парализа Исус разпознава наличие на греховност на душата. За нашия Господ, Който иска да излекува целия човек, вътрешната, невидимата парализа е по-сериозната. Затова Той влага движение и в застиналите стави на болния, и в закоравялото му (разбираемо защо) сърце. И всичко това благодарение на вярата, проявена от другарите на болния. Понеже дотогава неговото изцеление зависи само от тяхната проява на вяра. Само такава вяра може да премести планини, както ще каже Сам Исус. Истинската вяра не се изразява в мисли, а в действия. Затова всеки от нас има нужда от другите, за да отиде при Бога.

Last Updated on Saturday, 24 March 2012 11:58