ПЪТЯТ КЪМ ДОМА ГОСПОДЕН PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Много съвременни християни не разбират защо по пътя ни към Небето трябва да ни съпътстват трудности, страдание, кръст? Нашето пътешествие през 40-дневния Велик Пост трябва да коригира всекидневието ни. И целта не е кръстът, а Небето и нашето спасение.

Защо Исус Христос позволил на Своите ученици да станат свидетели на Неговото преображение на планината Табор? Защото искал преди предстоящите Му страдания, унижение и болезнени изпитания да укрепи учениците Си. Искал да събуди у тях надеждата за наградата в Небесата, която очаква онези, които повярват и смело преминат през изпитанието на кръста.

Не бива да ни ужасява логиката на Евангелието – чрез кръста към Небето. Мнозина не я възприемат, но те не разбират докрай Исус Христос, не разбират Евангелието. Всичко ценно тук, на земята, има своята цена. Нищо не получаваме даром и безвъзмездно – или плащаме с пари, или със собствения си труд, или с жертви.

Човешкият живот е едно непрекъснато излизане от робството на греха. Това е пътят на покоряване на върха на радостта и щастието. Ученикът се радва на отличната диплома, студентът – на успешно взетите изпити, но това не е краят на техния път, те трябва още да вървят нататък. Нека не ни учудва, че Исусовите ученици не искали да слизат от планината Табор надолу, към сивото и трудно всекидневие. Затова казали: “Учителю, добре е да бъдем тука! Да направим три сенника...” Обаче още не било дошло времето за триумфа и наградата. Те трябвало да сторят още много за Исус. Трябвало много да пътуват, да благовестят Евангелието, докато един ден стигнат до финалната лента... Учениците не се срамували нито от труда си, нито от крехката си вяра. Преди всичко те искали да останат верни на Христос на всяка цена, надвивайки страховете и болките.

По време на Великите Пости чрез труда си, чрез търпението и своята всеотдайност и ние се изкачваме на планината на преображението Господне, за да видим Исус, за да се уверим в истинността на Неговите думи и в смисъла на нашата цел, към която сме устремени – вечната радост в Дома Господен.

Нека не забравяме, братя и сестри, че заради тази велика цел – да гледаме Бог лице в лице – си струва да се изкачим на най-високата планина в нашия живот, да побеждаваме всички трудности по пътя си, дори ако това ще ни струва страдание и жертви. Амин.