Исус Христос – Светлината на света ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Веднъж в Бразилия вървях към едно селище в тъмна нощ. Препънах се в камък и паднах в една яма, но най-лошото в случая беше страхът ми пред неизвестното – особено реално ме застрашаваше опасността да настъпя някоя отровна змия в ямата. По едно време чух конски тропот. Извиках. Приближаваше се човек на кон. Той имаше малко фенерче и това промени всичко за мен. Колко много се зарадвах! Крехката светлинка от фенерчето освети пътеката, по която тръгнах уверено към селището. Може би именно заради тази случка оттогава още повече ми харесват думите на Исус: „Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота.” (Ин. 8, 12)


Времето на Рождеството ни представя красива картина – Младенецът Исус с Майка Си Мария във Витлеем. Това време умножава в нас вярата, че Младенецът, роден от Дева Мария, е възлюбеният Син на Вечния Отец, станал човек, за да станем ние чеда Божии. И веднага след Рождественското време литургията ни показва началото на мисията на Исус на земята. Той изцелява болни, прогонва бесове, прощава грехове…


В днешната литургия Исус се явява като Светлината на света - изпълнява се пророчеството на Исая: „Народът, който ходи в тъмнина, ще види голяма светлина; върху живеещите в страната на смъртната сянка ще блесне светлина.” (Ис. 9, 2) Народът, ходещ в тъмнина – това сме ние. В нашия живот заради нашата слабост и заради наклонностите ни са се смесили доброто и злото – ние не знаем как правилно да живеем, как правилно да мислим, как правилно да взимаме решения, от какво си струва да се откажем и какво си струва да направим. Достатъчно е да си спомним например за телевизията. Знаем, че телевизорът показва и полезни, но и програми, които могат да причинят вреда на всички, които го включват – на децата, младежите, възрастните и на старите... Как да знаем кога да закрием очите си или да изключим телевизора? Аз не знам, но знам, че когато се приближаваме към Исус, когато вярваме и започнем да се уповаваме на Него, Той, Светлината на света, ще освети нашия житейски път. Ще освети нашия разум, за да знаем кое е лошо и кое - добро, от какво трябва да се откажем и какво да направим.


В откъса от днешното Евангелие четем как Исус привлича при Себе Си неколцина обикновени работници, които изоставят начаса своето занимание, за да Го следват. Оттогава Исус поучава, прогласява Благовестието и върши изцеления. Забелязва се известна забързаност: сякаш Исус бърза, сякаш разполага с ограничено време. Поставете се на мястото на първите ученици: Петър, брат му и двамата им другари, също братя. Поставете се на мястото на тези четирима мъже, които последват веднага Исус. Какво е станало, за да поемат такъв риск? Със сигурност са слушали и друг път странстващи проповедници – често явление в онези неспокойни времена. Но защо предпочитат именно този проповедник? Как Петър и останалите се наемат отведнъж да изоставят всичко и да последват Исус? Те са толкова щастливи от това, че когато много по-късно разказват за началото на своя апостолски път, оставят впечатлението, че техният отклик на Исусовия призив е спонтанен, непосредствен, в известен смисъл необмислен. Но всъщност от Евангелията знаем, че постъпката им не е била прибързана и че те не са изоставили напълно своя занаят чак до възкресението на Исус. Тоест Божият призив, веднъж познат и приет, е способен да задейства цялата енергия на човека.


Исус се приближава до онези, които се нуждаят най-много от Него. Неговото служение винаги ще бъде странстващо служение. И отива предимно при онези, които “тънат в мрак”. Дали тъкмо това не пленява първите ученици? Исус ни призовава да тръгнем на път, без да чакаме някой да дойде при нас. Да имаме смелост да срещнем другия там, където се намира, дори в най-отдалечените места. Да станем близки на онези, които са далеч. Дали днес ние не живеем като в затворено общество? Дали не смятаме, че нашата енория или нашият приятелски кръг в енорията сме си добре заедно и няма нужда да обръщаме внимание на външни хора: на онези, които не мислят като нас, които не понасяме или по някаква причина чувстваме като далечни?  “Аз ще ви направя ловци на човеци”, ни казва Исус. Не за да улавяме човеците в користолюбивите си мрежи, а за да ги водим към извора на живота, да ги спасяваме с помощта на милосърдната Божия любов към всеки човек.

о. Антъни Бранаган CSsR

Последно променен на Петък, 11 Февруари 2011 22:50