НЯМА ДА ВИ ОСТАВЯ СИРАЦИ! PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Всеки човек иска да живее мирно и щастливо, в радост, без проблеми, трудности и грижи... Това е едно от най-заветните желания на нашето сърце. Полагаме множество усилия именно за да живеем щастливо. Нашият живот е белязан от постоянното очакване на онова, което ще ни донесе предстояща среща с друг човек или започващият ден, или настъпващата нова година... Когато всичко върви в съответствие с нашите очаквания и планове, ние сме спокойни, а може би дори щастливи и безгрижни. Но, за съжаление, се случва и нещо да ни безпокои, да ни разплаква, да ни лишава от сън, защото не знаем какво ще ни донесе утрешният ден, ще ни стигнат ли парите, за да изкараме до първото число на следващия месец… или се безпокоим за близък човек, защото виждаме как той се отправя към дъното, оплетен от мрежите на алкохола... И когато нещо не ни дава покой, когато ни пречи да заспим, търсим подкрепа, очакваме радостни новини, добра дума, утеха...

Неотдавна намерихме радост и утеха във Възкресението на Исус Христос. Днес пребиваващият сред нас Христос ни възвестява друга радостна вест: „Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки, Духът на Истината.” (Ин. 14, 16-17) От тържеството Слизане на Светия Дух ни делят само две седмици. И днес Христос ни обявява началото на „малкия адвент” – дните на очакване на това тържество.

В първото четиво днес чухме, че вярващите от една от първите християнски общини в Самария вече приемали Светия Дух чрез апостолите: „Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго.” (Деян. 8, 16-17) Това е можело да се случи, защото жителите на Самария по-рано възприели Словото Божие, което им проповядвал апостол Филип. А Духът идва само там, където вече е приет Христос. Но тук трябва да си зададем въпроса: „Какво означава да приемеш Христос?” Отговора дава Самият Той, казвайки: „Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби.” Ние вярваме във възкресението на Исус, наричаме Го Господ, казваме, че Го обичаме. „Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби....” Но каква е тази наша любов, ако ние толкова често не се съобразяваме с Евангелието и попадаме в грях?! Изглежда причината за нашите поражения се крие в това, че забравяме какво е любовта. Възприемаме я като думи, желания, силно сърцебиене, но не и като последователно следване на Евангелието във всички наши действия. Въпреки това обаче Христос днес ни казва в Евангелието: „Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки, Духът на Истината, ... вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде.” Макар често да забравяме какво е любовта Светият Дух непрестанно ни учи на истината и ни води към пълнотата на любовта.

Често за Светия Дух се говори като за Онзи, Който освещава, Който дава мъдрост, знания, разум, сила. Но Той най-добре знае и какво е потребно на човека. На всички нас, за да живеем, ни е необходимо утешение. Особено когато сърцето ни е неспокойно, когато сме сами и ни е страх от този свят, когато се налага да преодоляваме умората, а също и безразличието, когато нямаме перспективи за бъдещето, когато ни предават дори приятелите... Кой може да ни утеши в такъв момент? Кой е способен да повдигне нашия дух? Кой може да изпълни сърцата ни с радост, бодрост и надежда? Отговорът е един. Само Бог Свети Дух – Духът на Истината, Утешителя. Утешител е онзи, който бърза на помощ, бърза да утеши. Но много често, когато сме зле, не умеем да почерпим утеха от този Източник. Защото търсим утеха в богатството, в притежаването, в развлеченията, в удоволствията, дори и в това средство за „убиване на времето”, каквото е телевизорът. Търсим утеха в онова, което ни е приятно. И, за съжаление, дълго не намираме покой…

А Бог Утешителя чака, за да ни дари нас, хората, със Своите дарове; чака смирено да застанем пред Него и да признаем своите слабости, своята нищета. Но Той иска също всеки от нас, утешените от Него, да утешава другите. Да ободрява другите и ако е възможно, да облекчава страданията на болни и страдащи, да утешава съмняващите се и разочарованите от тегобите на живота. Лесно ли е това? Възможно ли е това? Една възрастна жена след литургията се приближила към свещеника и споделила: „Аз не мога да говоря в присъствието на други хора. Притеснявам се, че когато трябва да споделя своето разбиране на Евангелието, нищо няма да мога да кажа. Но често отивам при една болна съседка и й разказвам онова, което съм чула от неделната проповед в църквата. А след това заедно плачем от щастие, защото Господ Бог непрестанно се грижи за нас...”

Значи не е толкова трудно! В края на краищата ние не сме сами. Когато участваме в Евхаристията, която за нас е източник на сили и утеха, в нас се обновява присъствието на Светия Дух. Това е Духът на Христос Възкръсналия, Който изпълва и оживява цялата Църква. Той прави така, че ние, укрепени с Тялото и Кръвта на Исус Христос, да станем едно тяло и една душа в Христос. Нека по този начин ни изпълни и днес Духът Божи! Нека Той ни утеши и ни даде сили да носим утеха на нашите нуждаещи се братя и сестри.

Last Updated on Tuesday, 07 June 2011 15:00