Папа Бенедикт XVI за празника Възнесение Господне: Чрез Христос човекът навлезе завинаги в лоното на Бог ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Радио Ватикана   

Възнесението на Господ Исус е тайна на християнската вяра, която приближава вярващите по пътя към Небесната родина. В своето поучение папа Бенедикт ХVІ неведнъж се е спирал на дълбокото съдържание на този празник.

Исус физически напуска човешката история, за да навлезе в Царството на Своя Небесен Отец, но между двете измерения – между земята и небето, има приемственост, казва Бенедикт ХVІ. Облаците, с които Христос е покрит, символизират отворена врата, която е Самият Исус:

„Посредством възнесението на Христос човекът навлиза по невероятен и нов начин в лоното на Бога, където намира завинаги своето място. Небето не означава място над звездите, а нещо много по-смело и възвишено: посочва Самия Христос, Божествената личност, Която приема изцяло и завинаги човечеството; Онзи, в Когото Бог и човекът са неразривно свързани.” (Литургия в Касино, 24 май 2009 г.)

„Христос е дошъл в света, за да върне човека към Бог, но не в идеален план, като философ или мъдър учител, а като пастир, който повежда своите овци към пасбището. Този „изход” към Небесната родина, който Исус изживява в първо лице, е предназначен за нас. Слиза от небето и после се възнася за нас, след като се уподоби на хората, унижен до кръстната смърт и докоснал дъното на максималното отдалечаване от Бог.” („Царице Небесна”, 4 май 2008 г.)

Възнесението е противоположният „път” на максималното отдалечаване. Чрез него Исус се завръща при Своя Отец. Въпреки това, подчертава Бенедикт ХVІ, Възнесението не означава „временно отсъствие от света”, защото Исус е обещал да остане завинаги до хората. Означава нещо повече: посочва траекторията на онези, които са призвани да следват Евангелието. Възнесението дава представа за височината и дълбочината на Христовата тайна: „Господ насочва погледа на Апостолите към Небето, за да им покаже как да преминат пътя на доброто в земния живот. Въпреки всичко Той остава в човешката история и близо до всеки един от нас, за да води нашия християнски път; Той е другар на преследваните заради вярата; Той е в сърцето на отхвърлените; Той присъства в онези, на които е отнето правото на живот.” („Царице Небесна”, 16 май 2010 г.)