Бъдете будни! ПДФ Печат Е-мейл
Написано от   

Когато говорим за Царството Небесно, ние сме свикнали да мислим за него в бъдеще време. Макар че то вече пребивава в нас! Ние вече сме негови обитатели! Хората с малка вяра ще кажат: „Почакайте! Около себе си аз виждам само грешен свят, изпълнен с насилие, жестокости и сълзи. Не виждам вечно щастливия край, за който проповядвате. Непрекъснато трябва да се трудя с пот на челото и най-важното – аз все още съм смъртен човек. Тогава що за глупости са това с Царството Небесно?”

И въпреки всичко аз ви казвам: ТО НАИСТИНА ВЕЧЕ Е ТУК!

Четете Евангелието внимателно. Когато Исус ни говори за Царството Небесно, той го сравнява с нещо, което вече съществува и му предстои да се развива и да расте. Веднъж Той го сравнява със зърно, което вече е посято, но до жътвата още трябва почака, макар да дреме в него плодородна сила. Друг път Исус сравнява Царството с лоза, която още не е родила своя плод, но пие добра вода, посадена е в добро лозе – защо тогава да не се надява на сладко грозде? А друг път Царството е пир. Наистина, гостите още не са дошли, но масата вече е отрупана с ястия!

Днес Царството Небесно Исус сравнява с десет девици, които взели светилниците си и излезли да посрещнат Младоженеца за брачния пир. Помислете кога започва сватбата? В момента, когато пристигнат гостите и се настанят в брачната зала? Или по-рано? Когато пред олтара младите се кълнат да обичат един другиго и да си бъдат верни? А може би още по-рано? Когато решават да живеят заедно и с радост планират брака си? Взимат в ръце хартия и молив и записват имената на онези, които биха искали да видят на своето тържество, пресмятат средствата и решават каква ще бъде сватбата. А може би всичко това започва, когато избират костюм, сватбена рокля и покани..., може би тогава започва всичко, което ние наричаме „сватба”? Виждате ли – дори нашите земни дела понякога нямат определено начало и край, а какво тогава да кажем за делата Божии?

От всичките днешни литургични четива – глава 6 (12-16) от Книгата Премъдрост Соломонова, Първото послание на св. Павел до Солуняните (4, 13-18) и Евангелското четиво от Евангелието на св. Матей (25, 1-13), следва една истина. Човекът трябва да живее внимателно. Библията нарича това „бодърстване”. Работата е там, че трябва своите дни да не преживяваме насляпо, а да използваме всички блага, които макар на пръв поглед да не се забелязват, но вече обилно са дарени на хората. Ние сме създадени СЕГА, ние сме спасени СЕГА и в Царството Небесно живеем СЕГА. Амин.