НА КАКВО ДА ОПРИЛИЧИМ ЦАРСТВОТО БОЖИЕ?... PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Братя и сестри, притчите Христови трябва да бъдат разяснявани, защото тяхното значение често остава скрито. Притчите имат за цел да укрепят вярата на слушащия, но също и да го накарат да се замисли. Така е и в днешния случай.

Притчата от днешното евангелско четиво ни подтиква да се замислим за реалността на Царството Небесно в нашия живот. Ние не можем да не оценяваме значението на тази реалност, не можем да се преструваме, че това не ни засяга. Налага се да поставим пред себе си въпроса за присъствието на Царството Божие в нашия живот, за да не бъде то напразно погубено зърно, и за да не приличаме самите ние на неплодородна почва.

Синаповото семе, за което чухме от днешния евангелски откъс според Марко се е използвало широко – и като подправка, и като лекарство. Евреите го отглеждали в градините си заедно с други билки и растения. Синаповите семенца са малки, но от тях много бързо след засаждането израстват растения, които достигат до метър и половина височина. Тази способност за бърз растеж на синаповото семе използвал Исус за сравнението с Царството Небесно. „И казваше: на какво да оприличим царството Божие, или с каква притча да го изобразим? То е като синапово зърно, което, кога се посее в земята, е най-малко от всички семена земни; а кога се посее, пониква и става по-голямо от всички злакове, и пуска големи клони, тъй че под сянката му могат да се подсланят птиците небесни.” (Мк. 4, 30-32)

Господ Исус с тази притча искал да каже, че Царството Божие може в началото да е незабележимо и скромно. Но веднъж посято, нищо не може да спре растежа му. Царството Божие зависи от вярата. У когото я има, този около себе си гради Царството Небесно.

„И казваше: царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята, и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае. Защото земята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа; а кога узрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настанала жетва.” (Мк. 4, 26-29) С тези думи представил етапите на развитие на Царството Божие Господ Исус пред Своите ученици. Той искал да каже, че то се нуждае от време на сеитба, растеж и от време на жетва. Но всичко започва скромно, невзрачно – с мъничкото зрънце, което, ако, „паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре – принася много плод” (Ин. 12, 24).

Царството Божие прилича също на дърво. Пророк Йезекиил в първото днешно четиво говори за това. „И ще взема от върха на висок кедър – и ще посадя; от най-горните му клони ще откъсна нежно клонче и ще го посадя на висока и величествена планина. На високата Израилева планина ще го посадя, - и то ще пусне клони, ще даде плод и ще стане величествен кедър; и ще обитават под него всякакви птици, всякакви пернати ще обитават под сянката на клоните му.” (Иез. 17, 22-23) В Царството Небесно, приличащо на величествено дърво, ще намерят своето място всички създания. Всички са призвани. Всички, които се опитват да живеят според Божиите заповеди, които около себе си „сеят” добро, които са братолюбиви, които помагат на ближните и им носят утеха...

Царството Божие не расте само от велики, свръхестествени дела. То се гради от всекидневните, обикновени, малки постъпки.

Свети Игнатий Лойола се обърнал и започнал да гради Царството Божие след тежко раняване в бой. По време на лечението си имал възможност да размисли за своя живот. В резултат на това основал Орденът на Йезуитите и лично свидетелствал със светия си живот. Истински градивни за Царството Божие са грижата и вниманието, насочено към малките неща. Духовните отци на Църквата наричат това „cura minimorum”.

Царството Божие, братя и сестри, се изгражда сега. То израства сред нас. Ние се молим: „Да дойде Царството Ти!”, но Господ казва: „Приближи се до вас царството Божие!” (Лк. 10, 9), и също: „Дошло е до вас Царството Божие.” (Лк. 11, 20). Според това как ние днес творим Царството Божие, така в бъдеще ще бъдем съдени. Свети Павел от второто днешно четиво ни казва: „Всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си” (2Кор. 5, 10). Затова нека да бъде в нас доброто в изобилие! Амин.

Last Updated on Sunday, 15 July 2012 06:37