ТЕ ТРЪГНАХА И ПРОПОВЯДВАХА... PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Осъзнаването на това, че да проповядва Евангелието е длъжен всеки – както общността, така и всеки индивидуално – е растяло в Църквата постепенно. Слизането на Светия Дух е дало големия импулс на апостолската мисия. И силата на този Огън е била достатъчна за няколко столетия. До момента, когато Вторият Ватикански събор отново напомни на християнството, че цялата Църква по своята същност е мисионерска, тоест призвана е да проповядва на света Благата Вест и е задължена да върши това.

Ние, християните, сме призвани да отиваме при хората, предвещавайки не наказание, а обещавайки награда, не с вериги, а със свобода, не с покайна роба, а с покана за вечната радост в Небесата. Призвани сме като християни да носим на света вестта за добрия Бог, Онзи, Който, както чухме от посланието на апостол Павел до ефесяните, ни избра, преди да се свят създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него с любов, както предопредели да ни осинови за Себе Си чрез Иисуса Христа, в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му и прошка на греховете. (срв. Еф. 1, 4-7) И който приеме словото на Исус, който Му повярва, който тръгне след Него, този ще влезе в новия свят, в света на мира и надеждата.

По волята на Христос проповядването на Благата Вест трябва да бъде съпроводено от дела на любов. Малко е само красиво да говорим за Бога. Христос настоява по възможност да проявяваме интерес също и към житейската ситуация на човека, когото евангелизираме. И Църквата никога не забрави тази заръка на Господ. Грижата за нищите, за болните, обезправените винаги е била една от характерните черти на християнството. Остава такава и днес. Особено днес.

На „видно място” в мисионерските заръки на Исус стоят особените указания, засягащи онези, които се отправят да проповядват на света Словото Божие. Днес ние, разбира се, няма да питаме колко дрехи, колко чифта обувки, колко голям портфейл трябва да вземем със себе си, тръгвайки по пътя на проповедника на Благата Вест. Защото важно е не това, а смисълът на тези Христовата заръка. Проповядването на Евангелието не може да бъде подкрепяно от материални средства. Защото мисионерът е силен не с това материално, което има, а с обективното съдържание на Вестта, която носи, и с това какъв е самият той всъщност. Вярата и Църквата растат без опората на пари, власт и оръжия, без покровителство на властимащи. И до днес ни е срам заради онези времена, когато за това е било забравено. Апостолът не трябва да бъде „вързан” за земята. Свободен, необременен от баласта на притежанието, той плодотворно ще призовава към съсредоточаване на всичките човешки надежди върху Царството Небесно и ще бъде много по-ефективен знак на това Царство сред „окованите” в материалния свят.

Може би в нашето лично призвание се налага нещо да преразгледаме, да преосмислим, нещо да подтикнем, нещо да изоставим, а друго да задействаме? Смело! Евангелието на всеки ще послужи със светлина и помощ!

Със съкращения