XV Неделя през годината ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

„Ближният” е някой, който попада на нас или на когото ние попадаме „случайно”. Не съм го търсил, не съм го избирал – той не е бил „мой” ближен. Отивам някъде по работа и ето че се случва – един човек има нужда от мен. И ако се замислим, не става ли винаги така в живота ни? Допитайте се до вашия опит и ще установите колко често случайността е причина за много неща и колко плодотворни отношения в нашия живот са породени случайността.

Така стоят нещата и с нещастната жертва на пътя от Йерусалим към Йерихон – „един човек”, казва Исус, без да добави друго определение (срв. Лк. 10, 25-37). А този, който се приближава, чужденецът, презиран от всеки добър евреин – този самарянин минава оттам именно случайно. Той не търси тази среща. Неговите грижи са много далече от грижите на клетия пребит човек, до когото се приближава. А се приближава, защото му дожалява.

Ето, това е: ближен е този, който се приближава. Нашият самарянин несъмнено е имал близки: жена, деца, съседи, семейство, приятели – ала не те са неговият ближен. Навярно той се е карал с жена си, имал е неприятности с децата, не си е говорил със съседите... Не това има значение. Важното е, че прави свой ближен един нещастен човек, защото му дожалява за него. „Какво да сторя?”, пита законоучителят. Исус отговаря: „Приближи се до човека, който има нужда от твоята помощ, защото ти е жал за него...”

Тази хубава притча би могла да прозвучи просто като едно красиво нравоучение, ако не беше именно Исус, Който ни я разказва. Той – Бог, станал човек – ни я разказва, защото тя онагледява целия смисъл на собствения Му живот и на земното Му пратеничество. Защото Той е Бог, Който става близък, Който се приближава към нашето човечество, за да „превърже раните му”. Добрият самарянин е Той – Който от Бог, какъвто беше, стана един от нас, Който прие човешката природа в цялата й реалност, за да съобщи на бедните Благата вест за спасението, на пленените – избавлението, на скърбящите – радостта. Така Той ни учи, че истинската вяра пред Бог Отец се изразява в това: да се притичваме на помощ на онези, които се намират в изпитания... – както пише св. Апостол Яков.

Бог е близък. Безкрайно повече, отколкото можем да си представим. Толкова близък до страдащото човечество, че стана един от нас и ние трябва да Го разпознаваме във всеки човек, когото срещаме по нашия човешки път и към когото имаме възможност да се приближим. В деня на Последния съд Той няма да ни пита дали сме католици, православни, протестанти, юдеи или мюсюлмани, нито даже дали сме вярващи. Ще ни пита само едно: съумяхте ли да се приближите до всеки човек, който имаше нужда от вас... И нека всички да бъдем от онези, на които Той ще каже: елате, вие, благословените от Моя Отец. Гладен бях и Ми дадохте да ям, жаден бях и Ме напоихте. Болен бях и Ме посетихте...