XVI Неделя през годината ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Повечето тълкуватели на днешния Евангелски откъс (Лк. 10, 38-42) твърде лесно противопоставят Марта и Мария – действието и съзерцанието. Но не за това става дума в диалога между Марта и Исус; и разграничението между двете страни – добрата и по-малко добрата, се прави само за да се придаде единство на Христовите слова. Защото днес Той ни казва нещо особено важно за нашия всекидневен живот.

Исус обикновено се е отзовавал на всички покани да посети нечий дом. Самият Той не е имало как да покани някого някъде, понеже „не е имал къде глава да подслони”. Дори за Тайната вечеря – последната заедно с приятелите Му – Той посещава къщата на чужденец. Не го прави от лекомислени подбуди. Исус отива в дома на всеки: и на омразния митар, и на фарисея, за когото е чест да има такъв Гост. Наистина, някои от семействата са Му по-скъпи: Евангелията разказват за Лазар, за Марта и Мария – несъмнено същите две жени от днешното Евангелско четиво. Но Исус винаги носи нещо със Себе Си – предлага едно Слово. Това Слово е „добрата част”, която Мария съумява да приеме.

Когато посрещаме някого, е нужно да го посрещнем с усмивка – все едно той е подаръкът, да разговаряме с него, да поддържаме разговора, да подготвим трапеза, иначе казано – да вършим различни служения. Всички те са необходими. Марта и Мария си поделят двете съставни части на гостоприемството. И когато Марта реагира рязко на поведението на Мария, Исус отговаря само, че Мария е избрала по-добрата част. Разбирайте: по-приятната част от служението на гостоприемството. Която, както чухме, няма да й се отнеме. А Марта, тя наистина извършва по-малко интересната част – но все някой трябва да я върши... Исус също ще се потруди по време на Последната вечеря с учениците. Той упреква Марта само за това, че тя се безпокои и измъчва за много неща. Но и двете сестри осъществяват служението на гостоприемството, допълват се взаимно и нито една от двете не стои по-горе от другата.

И все пак, ако двете жени са образ на ученика, приемащ своя Учител – в поведението на Мария се забелязва известно предимство: за нея слушането на Словото е по-важно от прислужването на трапезата. „Мария, която беше седнала при нозете на Исус, слушаше словата Му...” Мария е изобразена като първия ученик на Господа. Нещо твърде необичайно, като се има предвид, че по онова време жената не е имала право да учи – нейното място било в къщата, където вършела къщната работа. Но текстът на Лука не бива да ни учудва, защото е добре известно до каква степен Лука отдава значение на онова, което, макар и неточно, може да се определи със съвременния термин „феминизъм”.

Исус предлага Своето Слово на всички жени и мъже, които Го канят и посрещат в дома си. Слово плодовито и плодотворно, което ни изгражда и извайва...

Днес Сам Исус ни кани на Своята Трапеза. И ще изпълни двете служения на домакина: да ни говори и да ни даде храна – едно послание, което насочва към всеки ден от нашия земен живот. Исус ни кани и ние да станем като Марта и Мария – да Го приемем, Него, Който е сред нас като чужденец, бедняк, обезправен, бежанец, бездомник... От нас се иска да слушаме Неговото Слово и да го прилагаме в живота си. „Ако някой Ме обича, и Моят Отец ще го обикне. Ние ще дойдем при него и при него ще живеем...”