ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Папа Бенедикт XVI (2013 г.)

Днес имаме особено красиво Евангелие – за Преображението Господне (Лк. 9, 28-36). Евангелист Лука подчертава по особен начин, че Исус се преобразява, докато се моли: Той има голям опит от връзката с Отца по време на един вид духовно оттегляне, което преживява на една висока планина, придружен от Петър, Яков и Йоан – тримата ученици, винаги присъстващи в моментите на Божественото проявление на Учителя (срв. Лк. 5, 10; 8, 51; 9, 28). Господ, Който малко преди това е предизвестил Своята смърт и възкресение, позволява на учениците Си да видят предварително Неговата слава. И в Преображението, както и при Кръщението, отеква гласът на Небесния Отец: „Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте!“ (Лк. 9, 35) После присъствието на Моисей и Илия, които представляват Закона и Пророците на Стария Завет, е повече от всякога показателно: цялата история на Завета е ориентирана към Него – Христос, Който извършва новия „изход“ (срв. Лк. 9, 31) – не към Обетованата Земя, както по времето на Моисей, а към Небето. Намесата на Петър: „Учителю, добре ни е да бъдем тук“ (Лк. 9, 33), е невъзможен опит да се задържи тази мистичност. Св. Августин коментира: „[Петър]  … на планината… е имал Христос като храна за душата. Защо е трябвало да слиза оттам, за да се върне към трудностите и болките, докато там, горе, е бил изпълнен с чувства на свята любов към Бог, които обуславят свято поведение в него…“ (Discorso 78, 3: PL 38, 491)

Размишлявайки над днешния Евангелски откъс, можем да извлечем от него много важна поука. Преди всичко за първенството на молитвата, без което цялата ангажираност в апостолата и в любовта се свежда до активизъм. Нека да се учим да отделяме нужното време за лична и обща молитва, която дава дъх на духовния ни живот. Молитвата не е изолиране от света и от неговите противоречия, както е искал да направи Петър на планината Тавор. Молитвата води към пътуване, към действие. Християнският живот се състои в постоянно изкачване на планината за среща с Бог, та след това да слезем, носейки любовта и силата, които произтичат от нея, за да служим на нашите братя и сестри със същата Божия любов.

Скъпи братя и сестри, чувствам това Божие Слово като насочено много към мен в този момент на живота ми. Господ ме вика „да се изкача на планината“, да се отдам още повече на молитва и на размисъл. Но това не означава да изоставя Църквата; нещо повече – Бог иска от мен това именно за да мога да продължа да й служа със същата отдаденост и със същата любов, с която съм се стремял да правя това досега, но по начин, по-подходящ за възрастта и силите ми.

Нека да призовем застъпничеството на Дева Мария: нека тя помага на всички нас да следваме винаги Господ Исус – с молитва и с действена любов.