ОТНАСЯНЕ НА БЛАЖЕНАТА ДЕВА МАРИЯ С ДУША И ТЯЛО В НЕБЕСАТА ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Папа Бенедикт XVI
(15 август 2005 г.)

Скъпи братя и сестри, благодаря ви за вашето присъствие. Празникът на Дева Мария, Отнесена в Небето, е ден на радост. Бог победи. Любовта победи. Победи животът. Показа, че любовта е по-силна от смъртта. Че Бог има истинската сила и Неговата сила е добротата и любовта.

Мария е отнесена в Небето с тяло и душа. За тялото също има място при Бог. Небето не е вече прекалено далечно и непознато за нас. В Небето имаме Майка. Майката на Бог, Майката на Божия Син, е и наша Майка. Сам Той ни е казал това. Сам Той я е направил наша Майка, когато е казал на Своя ученик и на всички нас: „Ето Майка ти!“ В Небето имаме Майка. Небето е отворено, Небето има сърце.

В Евангелието чухме Magnificat – тази велика поезия, дошла от сърцето на Мария, вдъхновена от Светия Дух. В тази прекрасна песен виждаме цялата душа, цялата личност на Мария. Тя започва с думата „Magnificat“: душата ми „величае“ Господа. Мария желае Бог да бъде велик в света, да бъде велик в нейния живот, да присъства сред всички нас. Не се страхува, че Бог може да стане „конкурент“ в живота ни, че може със Своето величие да отнеме нещо от нашата свобода, от нашето житейско пространство. Тя знае, че щом Бог е велик, и ние сме велики. Животът ни не бива потиснат, а въздигнат и по-обхватен: именно тогава става велик в блясъка на Бог.

Фактът, че нашите праотци са мислели обратното, е в основата на първородния грях. Те са се бояли, че ако Бог бъде прекалено велик, ще отнеме нещо от живота им. Мислели са, че трябва да отстранят Бог, за да осигурят място за себе си. Такова е и голямото изкушение на модерната епоха, на последните три-четири века. Все повече се е мислело и казвало: „Бог не ни оставя нашата свобода, стеснява нашето житейско пространство с всички тези заповеди. Следователно, Бог трябва да изчезне; искаме да бъдем независими. Без Бог ние самите ще бъдем богове – ще правим, което искаме самите ние...” Такова е било мисленето и на блудния син, който не разбира, че именно поради факта, че е в дома на баща си, е свободен. Затова заминава оттам за далечни страни и прахосва същността на живота си. Накрая разбира, че именно защото се е отдалечил от баща си, вместо да бъде свободен, е станал роб. Разбира, че само когато се върне в дома на баща си, ще успее да стане наистина свободен, ще изпита цялата красота на живота. Същото е и в модерната епоха. Първоначално се е мислело и вярвало, че като отстраним Бог и станем независими, ние, следвайки само нашите идеи, нашата воля, ще бъдем наистина свободни – ще можем да правим каквото поискаме, без друг да ни дава каквато и да е заповед... Но където изчезва Бог, човекът не става по-велик; нещо повече – губи божественото достойнство, губи Божия блясък на лицето си. Накрая остава единствено продукт на сляпа еволюция и като такъв може да бъде използван и с него да се злоупотребява. Точно това потвърждава опитът на нашата епоха.

Само ако Бог е велик, човекът също може да бъде велик. Заедно с Мария можем да започнем да разбираме това. Не трябва да се отдалечаваме от Бог, а да позволяваме Той да присъства. Да правим така, че Той да бъде велик в живота ни. Така и ние ще станем божествени; целият блясък на Божието достойнство ще бъде в нас. Нека да приложим това в живота си. Важно е Бог да бъде велик сред нас, в обществения и личния ни живот. В обществения живот е важно Бог да присъства например чрез Кръста в обществените сгради – защото само ако Бог присъства, ние имаме ориентир, имаме общ път. В противен случай противоречията ще бъдат непримирими. Да правим Бог велик в обществения и личния ни живот – да правим всеки ден място на Бог в нашия живот, започвайки сутрин с молитва; да даваме време на Бог, да даваме неделята на Бог. Не губим свободното си време, когато го даряваме на Бог. Ако Бог навлезе в нашето време, то става повече, по-всеобхватно, по-богато.

Поетичното произведение на Мария – Magnificat, е изцяло оригинално. Но същевременно е и „платно“, изтъкано от „нишките“ на Стария Завет, направено от Божието Слово. Мария е живеела с Божието Слово, била е проникната от Божието Слово. Тъй като тя говори с Божиите слова, мисли с Божиите слова, нейните мисли са мисли на Бог, думите й – думи на Бог. Проникната е от божествената светлина, затова е така блестяща, така добра, така излъчваща любов и доброта. Мария живее с Божието Слово, обзета е от Божието Слово. Това нейно потопяване в Божието Слово, тази нейна цялостна близост с Божието Слово й дава вътрешна светлина и мъдрост. Който мисли с Бог, мисли добре; който говори с Бог, говори добре. Става знаещ, мъдър, добър. Става също силен и смел, със силата на Бог устоява на злото и работи за благото на света.

Мария е отнесена с тяло и душа в Небесната слава и с Бог, и в Бог е Царица на Небето и на земята. Но дали е толкова далече от нас? Вярно е точно обратното. Именно защото е с Бог и в Бог, тя е много близо до всекиго от нас. Когато е била на земята, тя е могла да бъде близо само до някои хора. Бидейки в Бог, Който е близо до нас, нещо повече – Който е „във“ всички нас, Мария участва в тази близост на Бог. Бидейки в Бог и с Бог, тя е близо до всекиго от нас, познава сърцата ни, може да чуе нашите молитви. Може да ни помага с Майчината си доброта, защото ни е дадена – както е казал Господ – именно като „Майка“, към която можем да се обръщаме във всеки момент. Тя ни слуша винаги, винаги е близо до нас, и, бидейки Майка на Сина, участва във властта на Сина, в Неговата доброта. Можем винаги да поверяваме целия си живот на тази Майка, която не е далеч от никого от нас.

Превод: catholicvt.net, със съкращения

Последно променен на Събота, 03 Септември 2016 14:04