XXI Неделя през годината ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Ис. 66, 18-21; Евр. 12, 5-7.11-13; Лк. 13, 22-30

Царството Божие – домът на Отца, предназначен за нас... Макар че поканата да влезем в никакъв случай не означава, че достъпът ни е сигурен. В един момент Господ ще стане и ще затвори вратата. Пътят към дома на Отца наистина минава през тесни врата, но въпреки това входът към Царството Божие е отворен за всеки, който е готов за обръщане и промяна. Но може да закъснеем, да изпуснем своя шанс и тогава даже силното хлопане по вратата и виковете няма да променят драматичното положение. Който е закъснял, няма да бъде приет. И тогава може да предявява претенции само към себе си. Може да обвинява само себе си, да плаче от безсилие, разбирайки, че лекомислено е изпуснал възможността.

Никога не трябва да бъдем уверени и да смятаме, че принадлежим към групата на избраните, добрите, безупречните и безгрешните. Този, който прекалено е уверен в себе си, може да не стигне до правилното място – до дома на Отца. В същото време и за никого не трябва да казваме, че е обречен. Колкото и дълго да се мъчим по пътя към целта, надежда винаги има. Всичко зависи от направените избори и от позициите, които се проявяват в обикновените житейски действия и постъпки, във всекидневните грижи и дела.

Обръщането не бива да се отлага за утре. Не казвайте: има и утре... Праведността трябва да дойде сега и да остане завинаги. Това, че Господ върви по същия коридор, по който и вие, че живее под един покрив с вас, че църквата и вашият дом са на една улица в града и дори това, че в разговорите ви с ближните използвате онези слова, които е използвал и Исус, още нищо не означава... Вашият живот трябва да бъде знак за това, което е Той, вашата любов трябва да се превърне в осъществяване на Неговата мисия, вие сами трябва да означавате Неговото съществуване.

„Господи! Малцина ли са, които се спасяват?” – отговор на този въпрос Исус не е дал. Не е нужно да се знае това. Трябва да ни бъдат достатъчни двата източника на светлина, които Той запалва пред нас. Първият: Небесният Отец не желае да загине нито един от онези, малките... А вторият? – всеки от нас трябва да се постарае да достигне спасението през „тесните врата”, поставяйки пред себе си високи изисквания, заемайки се дори с много трудни дела, бидейки готов за големи жертви и лишения, само да добие това съкровище – спасението. А всичко останало с упование нека да сложим в добрите ръце на Небесния Отец.

Последно променен на Събота, 03 Септември 2016 14:03