XXIII Неделя през годината ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Днес не можем да живеем „просто” – така, както преди векове. Но показността и желанието да се притежава все повече е това, което никога не може да се приеме като съвместимо с християнския живот. Затова нека да се стремим да не бъдем съсредоточени в материалния свят, никога не трябва да пропускаме да оценяваме нещата от гледна точка на християнската духовност. Защото за материалното е много лесно да блокира духовността.

Важен отличителен белег на истинския християнски живот е и грижата за бедните. Но не е достатъчно, за да лекуваме един ден съвестта си по отношение на грижата за нуждаещите се, ако даваме пари за благотворителност от време на време. Трябва да имаме истински и преки контакти с бедните. Защото става дума за нещо повече от щедрост – в живота най-голямо значение имат междучовешките отношения.

„Всеки от вас, който се не отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик...” Отново се изправяме пред предизвикателството на Исусовите думи от днешния Евангелски откъс (Лк. 14, 25-33). Дали сме богати или бедни, привързаността към материалното е истинско изкушение за всеки. Затова трябва често да се питаме какво означава Исус за нас. Да се изправяме пред предизвикателството и да знаем, че думите на Исус изискват от нас да вземем някои лични решения. Когато размишляваме върху тези думи обаче, не бива да пренебрегваме и Исусовата притча за изграждането на кулата: необходимо е да се прецени дали има, каквото е нужно за доизкарването й... Ако нашата цел е вечен живот с Бог, трябва да се уверим, че основите, които полагаме сега, са духовни, а не материални.