XXVII Неделя през годината ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Докога, Господи ще викам, а Ти няма да чуваш?

Днешното първо четиво като че ли малко ни стряска с мисълта, че земята, на която живеем доста често е скръбно място и навярно ни напомня, че всеки от нас е попадал в ситуация, в която е бил готов да изгуби надежда, мислейки, че тази беда, която преживяваме никога няма да отмине

Днес има много учители, които могат да ни предложат различни начини, с които да се справяме с трудните и стресови ситуации, в които нерядко се намираме, но която и примамлива теория да приемем за по-лесно оцеляване, тя не би издържала теста, който единствен може да ни дари с вечна радост.
75 годишният философ Жан Пол Сартър описва светската ситуация с думите – „Човекът няма никаква велика цел, той само се бори за някакви малки безсмислени перспективи. Големи промени се случват с малки крачки, но като цяло човекът няма цел, нищо съществено, което да го занимава и след всичко остава само хаосът”. Можем ли ние, религиозните и вярващи  хора да противостоим на това? Доколко вярата ни осмисля нашето битие и дали тя не свети като една едвадоловима точка светлина, която не може да освети мрачното бъдеще, към което гледа не малка част от човечеството.

В много сфери на живота човекът  отдавна е прекрачил границата на лудостта и  всеки един от нас е оплетен малко или много в този хаос. В подобна ситуация се намирал и пророк Авакум, който споделя с нас в първото четиво за „неразумното Божествено управление” на този измъчен свят. Как може Бог спокойно да гледа, как хората се унищоват помежду си и как в нашия свят преобладават насилието, потисничеството и разприте. И зад всичко това съвсем логично стои въпросът дали наистина Бог е на страната на онеправданите, измъчените и потиснатите. Истината много пъти изглежда такава и това, в което вярваме и, с което можем да се успокоим изглежда толкова далечно и недостижимо. И за да стигнем отново до истината, като сравнение ще използвам една еврейска сентенция за вярата, която гласи: „С безусловна вяра вярвам в бъдещия Месия, та дори и той да се колебае, аз всеки ден очаквам неговото идване”! И това убеждение трябва да се прилага в този динамичен живот, в който постоянно се изискват дела ла любов, вярност и милосърдие, пък било то сред мъка, страдание и тревоги. Нашата християнска общност има пред очите си една съвършено нова визия в лицето на съвършени Бог и Месия, които ни дават безмерна надежда, сила и вяра, с които смело да продължим, пазейки доброто у нас, даже и в момент на беди. Но винаги, отново и отново трябва да се трудим тази вяра да остане жива. Това ясно се разбира от думите на ученика към Христос, които гласят „усили нашата вяра”. И в отговор на това, Исус ще ни направи още по-храбри в нашите настоявания, но трябва да се трудим за нейните плодове. И най-малката вяра, точно „колкото синапово зърно” има огромна сила и това не се променя и до днес, защото едно е сигурно, Бог не би изоставил никой, който Му се доверява и, който иска да Му бъде верен, защото пътят, по който ще ни води може понякога да бъде трънлив, но води към земя, в която наистина царуват, и то безмерно - мира, щастието, добротата, справедливостта и любовта!

Последно променен на Неделя, 02 Октомври 2016 19:54