Свети Франциск от Асизи ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Свети Франциск от Асизи

Мир и добро на всички! (…) Какво свидетелство дава днес на нас Свети Франциск? Какво ни казва, не с думи – това е лесно, – а с живота си? Папа Франциск

1. Първото, което ни казва, фундаменталната реалност, за която ни дава свидетелство, е това: да бъдем християни с житейско отношение към Личността на Исус, обличане в Него, сливане с Него. Откъде започва пътят на Франциск към Христос? Започва от погледа на Исус от кръста. От това, че позволява да бъде гледан от Него в момента, в който той дарява живота Си за нас и ни привлича към Себе Си. Франциск изживява този опит по особен начин в църквичката „Сан Дамиано“, докато се моли пред Разпятието, което и аз днес ще мога да почета. На това Разпятие Христос не е изобразен мъртъв, а жив! Кръвта се стича от раните на ръцете Му, от нозете и от реброто, но тази кръв означава живот. Исусовите очи не са затворени, а отворени, широко отворени: поглед, който говори на сърцето. Разпнатият не ни говори за поражение, за фалит; по парадоксален начин Той ни говори за една смърт, която е живот, която ражда живот, защото ни говори за любовта – защото е Любовта на въплътения Бог, а Любовта не умира – нещо повече, разгромява злото и смъртта. Който се остави да бъде гледан от разпнатия Исус, бива пре-създаван, става „нова твар“. Оттук започва всичко: опитът от Благодатта е, който преобразява, това, че сме обичани без никаква заслуга от наша страна, макар че сме грешници. Затова Франциск може да каже като Свети Павел: „А не мен да не ми дава Господ да се хваля, освен с кръста на нашия Господ Исус Христос“ (Гал. 6, 14). Обръщаме се към тебе, Франциск, и те молим: научи ни да оставаме пред Разпнатия, да позволяваме Той да ни гледа, да позволяваме да ни прощава, да ни пресъздава в Своята любов.


2. В Евангелието чухме тези думи: „Дойдете при Мен всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете моето иго върху си и се поучете от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце“ (Мат. 11, 28-29). Това е второто нещо, за което дава свидетелство Франциск: който следва Христос, получава истинския мир – онзи, който само Той, а не светът може да даде. Мнозина свързват Свети Франциск с мира, и това е правилно, но малцина се замислят над това. Какъв е мирът, който Франциск е приел, живял и предава на нас? Мирът на Христос, преминал през най-великата любов – тази на Кръста. Това е мирът, който Възкръсналият Исус дарява на учениците Си, когато им се явява (ср. Йоан 20, 19.20). Францисканският мир не е някакво сладникаво чувство. Простете, но такъв Свети Франциск не съществува! Нито е някаква пантеистична хармония с космическите енергии… Това също не е францисканско, а е идея, която някои се опитват да прокарат! Мирът на Свети Франциск е Христовият мир, и го намира онзи, който „взема върху си“ Неговото „иго“, тоест Неговата заповед: Обичайте се един други, както Аз ви възлюбих (ср. Йоан 13, 34; 15, 12). И това не може да се носи с арогантност, със самонадеяност, с надменност, а може да се носи единствено с кротост и смирено сърце. Обръщаме се към тебе, Франциск, и те молим: научи ни да бъдем „инструменти на мира“ – на мира, чийто източник е у Бога, на мира, който ни е донесъл Господ Исус Христос.


3. Франциск започва своята Песен така: „Всевишни, всемогъщи, добри Господи … Биди похвален … с всички Твои творения“ (FF, 1820). Любовта към цялото творение, към неговата хармоничност! Светецът от Асизи дава свидетелство за почитта към всичко, което Бог е сътворил и както го е сътворил, без да експериментира с творението, за да го руши, а за да му помага да расте, да става по-касиво и повече подобно на онова, което Бог е сътворил. Свети Франциск свидетелства по особен начин почитта си към всичко; свидетелства, че човекът е призван да пази човека; че човекът е в центъра на творението – на мястото, което Бог-Творец е пожелал за него. А не е инструмент на идолите, които си създаваме! Хармония и мир! Франциск е бил човек на хармонията, човек на мира. (…) Да уважаваме творението, да не бъдем инструменти на разрушението! Да уважаваме всяко човешко същество: да престанат въоръжените конфликти, които окървавяват земята, да замълчат оръжията и навсякъде омразата да отстъпи място на любовта, обидата – на прошката, несъгласието – на единството. Да чуем вика на онези, които плачат, страдат и умират вследствие насилията, тероризма и войната (...) Обръщаме се към тебе, Свети Франциск, и те молим: изпроси за нас от Бога дара в този наш свят да има хармония, мир и почит към Творението!  

Проповед на Папа Франциск по време на пасторалното му посещение в Асизи – Площад „Свети Франциск“, 4 октомври 2013 г.

Последно променен на Неделя, 02 Октомври 2016 20:05